Месечни архиви: ноември 2019

Втората Световна Война

Американците и братята Дълъс или как нацитата създадоха съвременна Америка с парите на банкерите
Войната е бизнес
Федералния резерв и Банката на Англия финансират Хитлер
Войната е бизнес
Чърчил за малко да започне ww3
Хитлер предлага мир на Чъчрил, за да нападне Съветския съюз


In order to understand why Britain would only accept an unconditional surrender from Hitler’s Germany, one most first understand that Hitler created a new economic system which cut out international banking from profiteering:

“That Churchill’s friendly hint to me that if Germany became too strong she would be destroyed, is declared irrelevant in judging the motives of German foreign policy before this forum.”

-Joachim von Ribbentrop, Nuremberg Trial

“Should Germany merchandise (do business) again in the next 50 years we have led this war (WW1) in vain.”
– Winston Churchill in The Times (1919)

“We will force this war upon Hitler, if he wants it or not.”

– Winston Churchill (1936 broadcast)

“Germany becomes too powerful. We have to crush it.” – Winston Churchill (November 1936 speaking to US – General Robert E. Wood)

“This war is an English war and its goal is the destruction of Germany.”
– Winston Churchill (- Autumn 1939 broadcast)

“The war wasn’t only about abolishing fascism, but to conquer sales markets. We could have, if we had intended so, prevented this war from breaking out without doing one shot, but we didn’t want to.”
– Winston Churchill to Truman (Fultun, USA March 1946)

“Germany’s unforgivable crime before WW2 was its attempt to loosen its economy out of the world trade system and to build up an independent exchange system from which the world-finance couldn’t profit anymore. …We butchered the wrong pig.”
-Winston Churchill (The Second World War – Bern, 1960)

“We made a monster, a devil out of Hitler. Therefore we couldn’t disavow it after the war. After all, we mobilized the masses against the devil himself. So we were forced to play our part in this diabolic scenario after the war. In no way we could have pointed out to our people that the war only was an economic preventive measure.”
– US foreign minister James Baker (1992)

“Not the political doctrine of Hitler has hurled us into this war. The reason was the success of his increase in building a new economy. The roots of war were envy, greed and fear.”
– Major General J.F.C. Fuller, historian, England

“We didn’t go to war in 1939 to save Germany from Hitler…or the continent from fascism. Like in 1914, we went to war for the not lesser noble cause that we couldn’t accept a German hegemony over Europe.”
– Sunday Correspondent, London (17.9.1989)

“The enemy is the German Reich and not Nazism, and those who still haven’t understood this, haven’t understood anything.” – Churchill’s chief counsellor Robert Lord Vansittart (as said to foreign minister Lord Halifax, September 1940)


Hitler’s Barter System


…General Robert Wood testified that in 1936 Churchill told him that Germany is getting too strong and must be smashed. (p. 130). For what reason? Bernard Baruch tells us. After an interview with Roosevelt in September 1939, Baruch released a report to the press in which he said:

“If we keep our prices down, there is no reason why we shouldn’t get the customers from belligerent nations that they have had to drop because of the war. In that event Germany’s barter system will be destroyed.” (N.Y. Times, 14th Sept. 1939)

Germany was trying to escape the entanglements of world debt.
England was quite willing to lend money to buy raw materials but
Germany insisted upon exchanging goods for goods. Germany would
not be drawn into the system of increasing debt, booms and slumps.
The London Times stated that Germany’s barter system made her an
aggressor in the world market:

“One of the fundamental causes of this war has been the
unrelaxing efforts of Germany since 1918 to secure wide
enough foreign markets to straighten her finances at the very
time when all her competitors were forced by their own debts to
adopt exactly the same course. Continuous friction was inevitable. Germany adopted a new monetary policy … after which Germany ceased to experience any financial difficulty.”

In England the people suffer the burdens of heavy and increasing
taxation, but in Germany, the Times reports:

“Nothing is ever heard of the necessity of increasing taxation, compulsory savings, or the issue of enormous public war loans. Quite the contrary. Recently an important tax was abolished. Public savings bank deposits touch new monthly records again and again. Money is so plentiful that the interest rate on Reich loans could recently be reduced from 41/2 to 4 per cent.

These changes may well call for drastic readjustments in our
established conventions. A hidebound persistence in methods
and doctrines which were sound fifty years ago may easily
prove as costly in the financial and economic field as actual
war. It might not lose the war; it would certainly lose the
peace.” (London Times, October 11 and 12 and November 13,

“Germany was trying to break the credit ring of the money
monopolists by the force of economic sanity and that was un-
forgivable. She was acting like a worker who went on strike against
system which deprived him of adequate food supplies though he
as quite willing to exchange his labor to pay for them.”

In 1937 Hitler said:

‘Germany will enter into no obligations to pay for her imports than she is capable of fulfilling. The German Government thus takes the standpoint of the respectable merchant who keeps his orders in harmony with his power to pay. We laugh at the time when our national economists held the view that the value of a currency is regulated by the gold and securities lying in the vaults of a State Bank; and more especially we laugh at the theory that its value was guaranteed thereby. We have instead come to learn that the value of a currency lies in the productive capacity of a nation.

“The world financial monopoly stood aghast. If Germany succeed in her plan of economic penetration, other nations might follow per example. The whole world would then exchange goods for goods in a basis of equality and good fellowship. No one would want to borrow and the financial pyramid of debt, from the apex of which Almighty Finance ruled the world, would collapse. Humanity would be well fed, but the financiers would lose their power.

“If the German monetary experiment had been allowed to develop
on the basis of a friendly exchange of goods it would have provided
the world with useful information to assist it in solving its commercial problems. What was a laudable effort on the part of Germany
has become a world war — a war of ideas in which Hitler strives to
form a European economic monopoly opposed to the financial
monopolies of the world

“Statesmen began to prepare the public mind for war. No mention
was made of the real causes of the crisis — the bitter scramble for
world markets, the trickery and inhuman methods used to obtain
spheres of influence for surplus investments and for increasing the
burden of world debt. Statesmen again were preparing to sacrifice
the youth of their country on the bloody alter of Mammon. As in
peace, so in war. Humanity must be sacrificed to save a worthless
economic system.

“Once again the peoples were told that if they destroyed the
leader of the German nation all would be well with the world. Germany worshipped its leader. Britain trusted its Government. Both
peoples believed their leaders would save the world. It was a
tragedy of faith in men. One nation has to fight for a new economic
and political system the other to preserve the old ones.


Hitler made several peace offers which Churchill refused to entertain. Churchill would only accept total political surrender. Meaning Germany had to submit to Capitalism, international banking and parliamentary democracy as the method of government for Germany.

WW2 began on Friday September 1, 1939, but in reality it began on January 1933 when Hitler came to power. According to the Nuremberg testimony of German foreign minister Joachim von Ribbentrop Winston Churchill threatened that Britain would destroy Germany if it become too powerful:

“That Churchill’s friendly hint to me that if Germany became too strong she would be destroyed, is declared irrelevant in judging the motives of German foreign policy before this forum.”
-Joachim von Ribbentrop, Nuremberg Trial

“The shallow and standardized answer that everyone here has provided seems to go along the lines of: Hitler couldn’t be trusted! Germany invaded everyone! Etc. etc. etc…

The truth is that the Führer admired the British as far back as Mein Kampf. He not only wished to have stronger relations with them, but even viewed them as a role model for his own Nationalist ambitions.

So what went wrong? It wasn’t to do with Hitler’s ideology – we must review the sequence of events.

Hitler wanted to re-arm, and the British really didn’t mind co-operating in the death blow of the rotting Versailles Treaty. This was made clear all the way back in the British PM’s memorandum after WWI, in which he expressed his views quite strongly: that disarming Germany was hypocritical, that the victors’ arrogance would not be forgiven, that stripping Germans off their homeland would cause another war (and he was right on point with the Danzig Crisis!)

We can also see this when the English happily made a Naval Agreement with Germany, where Hitler humbly held his naval tonnage at a modest 35:100 to England’s – exactly as Mein Kampf had said ‘Naval ambitions should have been abandoned, and attempts should not have been made to compete against British industries’ – what the Führer called the happiest day of his life.

It is often cried that Hitler took aggressive measures at every step, from conscription to occupying the Ruhr, completely ignoring that it was Germany which was trailing in every sense before Hitler came into power. The moment he did reverse the status quo, the French started buzzing their sirens, because they would much rather have had it the way it was ten years ago when French soldiers occupied the German valley. That’s why they signed an alliance with Russia, surrounding Germany and prompting the Führer to occupy the Ruhr – and as per Lloyd George, Hitler would have been a traitor to his Nation, had he not done so.

So what ended this mutual understanding and coexistence between Britain and Germany? Saying Sudetenland is a joke, because not only had the British understood long ago that having ethnic Germans trapped in surrounding countries is a horrible idea (especially if, God forbid, the Germans got a strong and competent Leader), but even Chamberlain could not understand why they must care about such a far-away situation.

So then it comes to the Reich’s ‘betrayal’ of the Münich accord, ignoring the fact that British war-mongering under Churchill and Belisha was in full force if only you read a transcript of their speeches from late 1938.

The true cause is extremely obvious: certain war-mongers taking full advantage of Chamberlain’s timidity and indecisiveness to block Hitler’s ambitions, ignoring the fact that Britain would most certainly have remained unaffected, and in fact positively affected, in case of peace and National Socialism in Germany.

This continues with Britain’s guarantee of Polish independence: they knew that Hitler would demand his citizens in Danzig back, and that many people around the world would view, and DID view, such an appeal as completely understandable; and thus, they gave such a guarantee to Poland as would allow the country to cry murder if Germany forcefully took back what Poland was unwilling to give in a peaceful manner.

All the way to 1941, Hitler was still offering peace to Britain while Churchill rejected, crying, “if Hitler invades hell then I’ll praise the Devil himself!” At this point, Germany didn’t just desire peace – they were, in every way, DESPERATE for peace, since their destiny and the future of Europe depended on it. It’s literally no secret who prevented this peace: Winston “never surrender” Churchill who put Jews, Poles, and Communists, well before the interests of Britain.

To sum up, I’d say that this isn’t even a question. Everyone will have to admit, and you don’t have to be a revisionist to believe this: it was a crusade against National Socialism itself, a moral struggle against Hitler’s ideals, and NOTHING to do with “defending Britain from evil war-mongers”.

These people can continue hailing themselves as heroes and saviours, but all I can say is this: give people a reason to believe that they’re better off under you.”
Студената война
Съветския съюз

Полезни връзки

Източници на български:
Youtube канал
Моят канал

Чудесна европейска медия:
Херланд Репорт

Сайтове срещу фейк нюз, фейк икономика и фейк история:
Др Робъртс
Унз Ревю
Минт прес
Global Research

Ларош изглежда да е малко луд, но сайта му има много полезна информация, въпреки че вероятно е луд (Бог да го прости) или благодарение на това:
Разузнавателни служби за обикновения човек

Евгеника и Холокоста
Защо Кенеди беше убит и защо има значение?
Jim Garrison Response – Kennedy Assassination

Глобално затопляне:
Церн – неяснотите, които имаме
Radiative Forcing of Climate Change
Solar Variability and Climate
Prof Michael Lockwood


Изключителна база данни на книги и документи:
Онлайн архив на познанието

Кратки анализи:
Corbet Report
Stefan Molyneux

Най-добрият канал за технотронното общество, факти, конспирации и окултизма/сатанизма като новата глобална религия, която се опитват да пробутат:
Дигитални общества, технокрация и трансхуманизъм

Ту би континюд

Милиардерите на ООН

Gradually, by selective breeding, the congenital differences between rulers
and ruled will increase until they become almost different species. A revolt
of the plebs would become as unthinkable as an organized insurrection of
sheep against the practice of eating mutton.

Bertrand Russell

За повече информация за начина на мислене на тези индивиди препоръчвам да проучите фабианските социалисти.

Гро е комунистката, бивш вицепрезидент на Социалистическия Интернационал и нацистка, защото фабианските социалисти са и евгенисти, както самата Гро признава – “не щем толкова много хора на Земята”, три пъти министър председател на Норвегия.

Норвегия е страна с държавен социализъм и е онази държавица, която е известна с онази невинна служба Barnevernet, която освен с всичко друго си развъжда и педофили. Пенсионният фонд на Норвегия е известен с търговията си на Уолстрийт и търговия с оръжия.

Гро работи и за WHO (Световна Здравна Организация) и се бори с насилието. Предполагам поради това, че психиатрията и психологията обикновено се използват за евгеника, за разправа с политически противници или контрол над хората или просто са удобни за печалба.

Гро твърди, че просто “има много насилие срещу жени и деца”.

Част от пълния провал на скандинавските страни в борбата с насилието над жени и деца е описан в това сравнително изследване между Швеция и Испания.

За повече информация относно психиатрия, расизъм, евгеника и насилие препоръчвам това интервю The minds of men и този документален филм Нацисти, евгеника и психиатрия. Това е филм на DW. Още една чудесна лекция – Първа, Втора, Трета и Четвърта част.

Доктор Breggin говори за това как психиатрията използва ‘инициативата срещу насилието’, за да контролира и поставя в затвори черни мъже и деца. Днес обаче ми се струва, че се използва, за да вкарва в затвора бели мъже и деца. И има връзка с инициативите срещу насилието у нас, законът за детското правосъдие и други.

Гро работи за Програма21.

Това е планът на милиардерите за това как да ви вземат земята, правата и ресурсите и да сте изцяло зависими от тях, ако въобще оцелеете.

Всичко от ‘Стратегията за детето 2030’ до ‘Бюджет за климата на ЕС’, ‘Пакт за миграцията на ООН’ и ‘Дигитализация’ е част от Програма 21 и е вид тоталитарен контрол и евгеника.

Световната здравна организация предимно разпространява вируси и много държи на ваксини, защото могат да стерилизират популацията.

Виж Кения, Сирия, Индия, пак Кения и един документален филм на DW.

Световната здравна организация, както и Програма21, е проект на садисти като Гро, Бил Гейтс, Рокефелер, Карнеги и други.

За повече информация за връзките между садисти и ООН – WHO, нацисти, филантропи, благотворителност.

Можем да го наричаме и филантропо-капитализъм?

Ако някой си въобразява, че Гро, Рокефелер, Карнеги, Хилари, Бил Гейтс или Сорос му мислят доброто, много се заблуждава.

БХК не могат да четат имейли

В отговор на въпроса на БХК във фейсбук “А ние ги атакуваме, според Вас? :)”


“Да вземаме от богатите и да даваме на бедните е кражба. Да вземаме от бедните и да даваме на богатите е единствената алтернатива.”

Маргарет Тачър

Това е едно от любимите ми прозрения на Желязната лейди. Много обичам да я цитирам.

Изпълнителите и децата на престъпния преход у нас са интелигенцията, купена и обучена от Американските филантропи и неолиберали, мутрите и ченгетата, наследници на Държавна сигурност и Международния валутен фонд. Заедно разпродадоха държавните предприятия, фалираха банките, тероризираха народа, създадоха кризата от 1996-1997, монополизираха индустриите и си разпределиха държавата. Монополът на българската индустрия от държавен става частен. От държавен социализъм към неолиберализъм.

Много хора не знаят какво е неолиберализъм. Бърка се с политиките на идентичността, познати като ‚права на човека‘, а в България разговорно като ‚ромски Хелзинкски Комитет‘ или Движение за права и свободи – това са различни прояви на един и същи феномен, защото класическо ляво в неолиберализма няма. В неолиберализма хората се делят на хетеросексуални, хомосексуални, жени, мъже, транссексуални, бисексуални, асексуални, бели, черни, жълти, мургави, християни, салафисти, мюсюлмани, роми, българи, турци и норвежци.

Политиката на нерегулирания капитализъм, познат като неолиберализъм или ‚свободен пазар‘, не дискриминира гражданите по етнос, пол, раса или други белези. Всички имат право да бъдат експлоатирани от работодателите и никой няма право да защитава правата на работещите, защото ако го направи, той се разкрива като фашист или комунист и пречи на свободния пазар.

За социални придобивки и заплати се грижи ‚свободния пазар‘ и ‚конкуренцията‘. Например ако една корпорация е принудена да плаща високи заплати и осигуровки в дадена държава, тя винаги може да предпочете друга държава, в която да развива бизнеса си.

Неолиберализъм и глобализация вървят ръка за ръка. Националните правителства, които не обслужват бизнеса и международните корпорации, са познати като ‚фашисти‘ и са зло. Неолиберализмът е критикуван от фашисти като Ноам Чомски, Джоузеф Стиглиц, Майкъл Хъдсън, Наоми Клайн, Крис Хеджис и други .

В неолиберализмa ‚лявото‘, онова ляво, което защитава работещите бедни без значение от техния етнос, сексуална ориентация, раса и прочее, е зло, защото води до фашизъм или комунизъм. (виж „Пътят към робството“, Фридрих Хаейк). Лявото в неолиберализма са политиките на идентичността, според които ако президентът на САЩ е черна репресирана лесбийка, ние ще постигнем равенство.

Неолиберализъм означава по-малко данъци за богатите, никакви регулации за бизнеса, печатане на пари и евтини кредити, които отиват първо при върха на пирамидата, тоест големи корпорации и филантропи. Докато стигнат до ромите – инфлацията вече ги е изяла.

Според теорията, когато богатите имат пари, те инвестират, създават работни места, плащат заплати и всички са щастливи. На практика това, което става, е богатите да трупат богатство и да шмъркат кока в най-добрия случай. В най-лошия се занимават с филантропия.


Социалният колапс в България е огледален на икономическия. Разрухата на българското общество следствие на неолибералните промени у нас още не е приключило. Започва с падането на режима на Тодор Живков, набира инерция до 1996, а след последвалата икономическа, валутна и банкова криза, за която не малка роля играят МВФ, наши и и чужди борсови спекуланти, е в свободно падане. Допълнителни стимули за разпадането на обществото предлагат различни неправителствени организации с външно финансиране, които служат за щит на наши или чужди интереси срещу гражданското общество. Присвоявайки си функциите на граждански контрол, те реално упражняват контрол върху популацията. Изземвайки функциите на едно информирано, активно и овластено общество, те оставят българите в състояние на безсилие, разделение и пасивност.

Някои неправителствените организации и у нас и в чужбина постепенно се превръщат в паралелна власт. Тъй като държавата в неолибералните икономики не предлага почти никакви социални услуги, а дори и да предлага, то те непременно ще бъдат разрушени от ‚остеритет‘ – още един начин да вземаме от бедните, за да спасяваме богатите – то тези функции постепенно се изземват от интернационалните олигарси, известни като филантропи, а сред някои развъдници на конспиративни теории и като феодали. Политиките, идеологиите и вижданията на тези филантропи не подлежат на граждански контрол,а техните функционери в дадена държава обикновено работят за законодателство, идеология и влияние върху легитимната власт, които са в разрез с демократичните процеси и вижданията на мнозинството.

ООН има финансиране от много на брой филантропи, но това е тема за напреднали и не желаем да обременяваме дресираните правозащитници с още повече теории на конспирацията, които те могат свободно да проверят в Wikipedia. Тъй като дресираният правозащитник е много чувствителен и раним, ще го наричаме експерт по права на човека, както вероятно е свикнал.

Прилагам жалбата, която при първа възможност ще подам срещу вас. Съжалявам, че с такова закъснение, но действително се бях отказала да го правя.

Вие наскоро ме разубедихте:



на Комисия за Защита от Дискриминация


От …………………..

с адрес:…………………………..

относно: Дискриминация по признак убеждения


Български Хелзинкски Комитет, Централен офис ул. “Върбица” № 7, ет. 4, 1504 София

Уважаема г-жо Председател,

Настоящата жалба подавам като заявявам, че лично съм засегната от публикуваните твърдения в Български Хелзинкски Комитет в качеството ми на български гражданин и родител.

Някои от твърденията на представители на неправителствени организации и граждански активисти в гореописаната организация и в отворено писмо към българската държава представляват дискриминация по убеждения и заплаха за равенството на българските граждани в третирането и във възможностите за участие в обществения живот на страната.

Представителите на тaзи организация и свързаните с нея обществени лица, които претендират, че имат монопол върху гражданския активизъм и защитата направата на човека в България, показват унизително отношение и третират родителите, гражданските организации и всички несъгласни с Национална Стратегия за Детето 2019 – 2030 година като втора категория хора. Разпространяват невярна и обобщаваща информация срещу тях като твърдят, че протестите са “фалшива пропаганда”. Аз съм един от хората, които протестират срещу приетите закони по Стратегията за Детето. Правозащитниците се възползват от своето положение, за да ме осмиват и за да насаждат предразсъдъци срещу мен.

Сред несъгласните със Стратегията има психолози, адвокати, общественици, родители, учители, журналисти, хора, пострадали от незаконно и нечовешко третиране от родните социалните служби, хора с преки наблюдения върху службите в други Европейски държави. Според публикуваното отворено писмо всички тези хора са “срещу въвеждането на ефективни механизми за защита на българските деца от насилие, сексуални злоупотреби, пренебрегване и спъване на тяхното личностно развитие”, те са част от „кампания”, която „е организирана и провеждана от обществени кръгове с неясна политическа и обществена физиономия“. Тези твърдения са неверни, спекулативни, субективни и подвеждащи.

Твърдят, че „На системни клевети е подложена системата за закрила на детето на Норвегия, страната с най-високи стандарти за защита на правата на човека в Европа.“ Дали и кои обвинения срещу службите в Закрила на Детето в Норвегия са клевети или не – не е работа на БКХ да преценят и да заявяват. По този начин само потвърждават подозренията на някои граждани, че различни неправителствени организации са защитници на чужди интереси.

Осмиват исканията на протестиращите с реч на омраза, като твърдят, че „чрез самоделни листовки от дънерите на дървета и огради, напомнят за едни времена, за които по-възрастните от нас не биха искали да си спомнят“.

Създават внушения, че притесненията на родителите, явно повлияни от „организаторите на мракобесната кампания“, са „за произволно отнемане на деца от техните семейства, за насърчаване в българската образователна система на сексуалните перверзии, за реинстуционализиране на деца с цел промиване на техните мозъци в духа на „джендър-идеологията“, които според правозащитниците „бяха нееднократно опровергани от компетентни експерти“.

Това е манипулация. Притесненията на родителите са най-разнообразни. Някои са свързани с недоверието към българските институции, които няма как да са опровергани от „компетентни експерти“. Други са свързани с недоверието към някои неправителствените организации, които също няма как да са опровергани от “компетентни експерти”.

Още един повод за притеснение на родителите, сред които съм и аз, е проведената в началото на тази година реформа в сферата на социалните услуги чрез Законът за социалните услуги, приет от 44-то Народно събрание на 7 март 2019 г. Издаден в София на 14 март 2019 г. Тези промени по своя дух следват предложенията, заложени във все още неприетия проект на “Стратегия за детето”.

Създателите и подписалите отвореното писмо целят единствено принизяване на демократичния диалог в страната по изключително важни законотворчески теми и директно заявяват своето желание „висшето държавно ръководство“ „да се ангажират с ясна позиция в подкрепа на Националната стратегия за закрила на детето 2019-2030 и да отхвърлят категорично лъжите и инсинуациите на нейните критици“.

Целенасочено Красимир Кънев дава трибуна на такива анти демократични, манипулативни и обобщаващи твърдения, които целят да дискриминират и демонизират всички противници и критици на Стратегията за Детето и на техните разбирания и виждания за съответните реформи.

Моля на основ.чл.50 ,т.1 от Закон за защита от дискриминация да образувате производство срещу Български Хелзинкски Комитет по признак убеждения, политически и други мнения.

Като доказателство за нелепите и злонамерени обвинения на Красимир Кънев и БХК моля да бъдат разгледани следните публикации:




Надявам се отговорът ми Ви удовлетворява. Ако имате въпроси и неясноти, може да използвате този имейл за кореспондениция. Ще желаете ли да публикувам отговора си на стената Ви във Фейсбук?

Всичко добро,

Ваня Милева

Афганистанци изнасилвачи

Имам един колега. Mного се вълнува, разсъждава, коментира и има мнение. Аз обикновено стоя със слушалките на работа, слушам музика и ако случайно чуя на този или онзи мнението и разсъжденията, увеличавам звука. Но преди няколко дни за мое и негово съжаление не си бях сложила слушалките, когато реши да говори за афганистанците, изнасилили момиче от Център за настаняване от семеен тип.

Разговорът протече горе долу така:

“Ваня, не трябва да градиш предубеждения към бежанците. Тези хора бягат от война. Най-християнското нещо на света е да им помогнем. Не можеш да съдиш от една случка за всички имигранти.”

А, аз никога не съдя от една случка, най-много обичам да ми казват какви предубеждения имам, за да ме вкарват в режим да се защитавам за нещо, за което не съм виновна и да се пробват да ми правят психо анализ особено хора, които нямат представа за какво говорят. Затова с вродения си такт и деликатност отговорих:

“Вземи малко да си използваш главата! Супер много ме дразниш. За какви предубеждения говориш въобще? Знаеш ли какво е virtue signaling? Нещо, което не ме впечатлява.”

“И какво искаш да кажеш, Ваня? Да ги стреляме на границата ли?”

“Големите заключенията, как го измисли това въобще? Ти някаква представа имаш ли кой и защо прави тези войни? Ти всичките разрушени държави ли ще приютиш? Ти кога точно ще се възмутиш от войните? Колко от тези бежанци са млади мъже, знаеш ли? Какво се случва в държавите, които приеха голям брой бежанци, знаеш ли? Тези неща не ги пише в Дневник и Блумбърг. Като си такъв християнин, защо не пратиха самолети да приберат жените и децата?”

“Аз не чета Дневник, чета Гардиън и освен това въпросът е принципен.”


“Ти Ваня много общо говориш и съм забелязал, че четеш много странни неща.”

“Нямаш никаква представа какво чета. Какво по дяволите означава ‘общо’? Защо ми трябваше да си свалям слушалките…”

Сега. Аз не зная какъв е точно случаят с това момиче, но да приемем, че е било изнасилено. Първата реакция на дресирания правозащитник в подобна ситуация е да се притесни за потенциалните имигранти, които биха пострадали от потенциално лошия си имидж на изнасилвачи и да те гледат с моралното превъзходство, с което се гледа един потенциален расист, който не е точно расист, просто е тъп, странен и мрази имигранти, в частност аз. Има една подобна приказка, не зная дали се сещате, за нероден Петко. И нашти правозащитници реват за афганистанците, та се късат. Добре, а какво правим, ако потенциално пострадат още такива момичета? За тях защо не се притесняваме?

На мен тези реакции ми се струват върхът на моралната дресировка и слабоватост. Разсъжденията на този тип хора като моя колега относно имиграцията, които си градят мненията от впечатления и усещания, а времето, което са прекарали в мислене и разследване, е не повече от три секунди, са копирани от правозащитниците. Разсъжденията са следните. Ние никога не трябва да говорим за група хора, всяко престъпление е лична отговорност. Много по-важно е да не казваме ‘афганистанци’, отколкото да се възмущаваме и да отразяваме факта, че изнасилили някакво момиче. Първото е престъпление от омраза, защото засяга група хора. Второто е просто едно момиче. Омразата и предразсъдъците не водят до решаване на престъпленията. Само ще пострадат още невинни хора. Затова нека да не вдигаме врява за някакво момиче, ако обичате.

Тази морална немощ е свързана с невъзможността на много съвременни хора да се възмущават. Пропаганда, филми, игри и толерантност нормализираха всяка гнусотия с изключение на канибализма, но се работи по въпроса. Скоро ще се приема за проява на лош вкус и липса на обноски, ако се възмущаваш от канибалите. И тогава канибалите и техните защитници ще ме гледат отново с присмех, все едно съм някакъв динозавър, който не е в час със съвременния свят. Защото когато канибализмът е по взаимно съгласие, какъв е проблемът?

Когато аз се изкажа, същият мой колега веднага ми прави забележка – Ваня, ти много наедро говориш, много обобщаваш, не можеш да съдиш за това или онова. Това също дори да е вярно понякога, го казват хора, които нямат никаква представа от някакви по-сложни процеси и не виждат никаква връзка между това или онова. Не го казват, защото разбират нещо, а защото не разбират нищо. Това са хората, които не ‚вярват в конспирации‘. Триста документа, свидетели, история да им помажеш, те ‚не вярват‘. Не, не, много ви моля, не ми показвайте документи и факти, аз съм твърде здравомислещ човек, за да вярвам на документи и факти. Те и другите имат документи и факти. В Гардиън. Аз как да се ориентирам кое е вярно? Аз отдавна съм престанал да мисля, само се опитвам да изглеждам интелигентен и нормален, за да не съм откачен като Ваня.

Съвременните хора са дресирани да гледат подробностите, да се възмущават от точно определени неща и да не виждат никакви по-сложни процеси. Затова не разбират нищо за нищо.

Лошото е въпрос на лична отговорност, културата или религията не могат да бъдат лоши казват защитниците на религиозната свобода и мултикултурализма. Е, могат да бъдат лоши само, когато ние кажем. Например Европейската култура е лоша, защото е нацистка. Тоест бяло-какво-беше-там-супремасистка.

Ако всичко е индивидуализъм и ние никога не можем да изучаваме поведението на група хора, защото това са само предразсъдъци, нямаше да има социални науки въобще, нямаше да има пропаганда и понятия за групова психология, нямаше да има различни култури. Как според вас работят тези неща? Как работи груповата психология? Как работи груповата идентичност?

Толкова са изнежени, горките, че като им кажеш, че приказват глупости, те усещат, че упражняваш над тях диктатура.

“Добре, де, Ваня, това си е мое мнение, не може ли да си имам мнение?”

“Можеш, бе, можеш. Мнението е като задниците, всеки си го има и никой не пита другия за позволение. Друг е въпросът като си го показваш. Така ли мислиш работи демокрацията? Като всеки си има мнение? Нямам против, нямам. Но не е достатъчно. Трябва да можеш да го защитиш.”