Месечни архиви: октомври 2019

Осама бин Ладен умря два пъти

Зная, че някои хора много се пазят от подобни статии. Човек трябва да внимава да не загуби подредената реалност, в която живее и се пази.

Да не се срине. Да не се оцапа. Да не се асоциира с грешните хора, с грешни епитети или пропаганда.

Резултатът от тази страхливост и слабост са конете с капаците. Без значение на какво и на кого симпатизират.

Но истината хора е, че ние нищо не знаем 😉 За нищо…

Осама бин Ладен умря два пъти

Войната на технокрацията, парите и контролираната еволюция срещу човека

Мнения от фейсбук:

КВИНТЕСЕНЦИЯТА ОТ СТАТИЯТА НА ЕРИК ЗЕМУР:
“ДЖОН УЕЙН НЕ ИСКА ДА УМРЕ”

“Това е една от американските особености: парите текат като река за крайната левица, била тя проимигрантска, феминистка, ЛГБТ или откровено ислямистка.
Всички тези организации, подкрепени от бобита* буржоазни лобита* отвъд Океана, са образували ядра в университетите, медиите и използват правосъдието, за да накарат своите противници да млъкнат и да ги съсипят. Както във Франция. Повече, отколкото във Франция.

“Сред богатите страни, САЩ имат най-високото ниво на детска смъртност и най-ниската продължителност на живота. (…)
Едно от пет деца гладува, а четири от пет са недохранени (да не говорим за медицинската зависимост към опиатите) (…) Нивото на тестостерона е намаляло в щатите на Запад и особено сред белите мъже от работническата класа и средната класа. (…)
Шансовете на децата от средната класа да се справят по-добре от родителите си са намалели с 90 до 95 процента, но доходите на най-богатите американци са се увеличили над три пъти.

Между 1999 и 2014 г. са нараснали с 43 процента самоубийствата сред белите мъже и с 10 процента при безработните бели мъже от 25 до 54 години.

Разбираме, че вотът за Тръмп е бил последният вик на тези “бели мъже от народните класи” (а често и техните жени), които отказват да умрат.

Разбираме, че надбягването с времето и смъртта на бялата Америка придава на мандата на Тръмп трагична окраска, далеч от обидите, с които го заливат, и палячовщините, с които е свикнал.”

“Тази сутрин говорих със Старши. Той ме ободри с оптимизма си. Аргументът му е, цитирам: “Групите хора, които явно отдавна са започнали този процес, не прецениха правилно обстановката в момента по света. Подцениха съпротивителните сили на човека и предприеха пагубна атака, която СЪБУДИ хората, отвори им очите и ЩЕ ЗАПОЧНЕ ОБРАТНИЯТ ПРОЦЕС. На битка срещу тях. Въпросът е да има стройна организация на съпротивата и вдъхващи доверие почтени личности, които да го оглавят!”

“В името на справедливостта трябва да се отбележи, че първи се събудихме ние, източноевропейците. За разлика от задоволеният Запад, отдавна приспан и … извратен от неолибералната пропаганда, ние, преминалите през соца, се оказхме по чувствителни и по лесно разпознахме демагогията. И мнозина от нас осъзнаха, че става въпрос за ПЛАНИРАНИ отдавна действия. Че има замисъл, който, ако погледнем с широко отворени очи, си е направо сатанински!”

“Да, в името на справедливостта, трябва да признаем, че дори само това да е положителното от социализма, пак добре! старши каза, че са избързали, за левите идеи чакаха и ги прокарваха хилядолетия и се сринаха за има-няма век… Ех, Изтокът е Душата на Човечеството, Западът е Технологията… Достоевски, малко сме чели Братя Карамазови и разсъжденията на Великия Инквизитор за социалните идеи…”

Психология на зомбитата

Страх, глупост и нарцисизъм.

В основата на предубежденията, които имаме към една или друга група хора, стои неосъзнат страх или желание за отмъщение.

Страхът най-често е следствие от невярна информация, демонизирането на онези, които ни е удобно и най-често, които са удобни за силните на деня. Желание за отмъщение или справедливост може да има заради обективно зло или заради субективно зло, която тази или онази група хора ни е причинила.

Усещането за превъзходство над онези, които дискриминираме, е често срещано.

Тъй като всяка жена има лоши спомени и безброй примери за предразсъдъци, експлоатация, насилие, примери от историята и непоносими демонстрации на превъзходство от мъжкия пол, то много жени естествено да симпатизират на движения за еманципация на жените.

По същия начин много цигани имат най-различни примери за дискриминация, насилие и демонизиране от българи и естествено да симпатизират на някои правозащитници.

Негрите имат много основания да се страхуват от бели.

И ако трябва да бъда честна, много мъже имат лоши спомени от феминизираната институция на училището, от роднини или приятелки и не хранят най-топли чувства към вече не толкова нежната половина на човечеството.

Убийства на жени по линията престъпления на честта зачестяват на Запад. Пренесоха си културата.

Евреите имат лоши спомени от газовите камери.

Като цяло хората сме големи гадове.

По ирония на съдбата днес част от демонизираните и преследваните хора са онези, които критикуват отвореното общество, феминизма, Израел, активистите за свобода и демокрация в диктаторски страни, приемането на бежанци, права на детето, реч на омразата, кампаниите срещу домашно насилие, социалния пол.

Защо?

Те демонизирани ли са или си заслужават епитетите нацисти, фашисти, насилници? Кой нормален човек би бил срещу изброените неща и на каква основа?

Могат ли жените, които се страхуват от патриархалното общество, от насилие и експлоатация, могат ли да попаднат в капана на предразсъдъците? Да им се подава грешна информация и да се експлоатира този страх?

Хора, които обичат свобода и не обичат диктатори, могат ли да попаднат в капан?

Хомосексуалните хора могат ли да страдат от хетерофобия?

Кое е неосъзнат страх, желание за отмъщение, предразсъдък и нарцисизъм?

Светът днес

Военните на САЩ твърде заети да крадат петрола на Сирия.

Педофилът Кевин Спейси, клиент на Джефри Епстейн, оправдан за секс скандал, защото обвинителят умрял. Джефри Епстейн – агент на Мосад и ЦРУ.

Швеция пред гражданска война.

Мая Манолова е ‘алтернатива’ на Данчето.

Service to Israel Is the Reason for America’s 20-year War in the Middle East?

Greater Israel

Атентатите от 11/09 вероятно дело на Мосад?

The “Dancing Israelis”

Лобито:
The Lobby P1: Young Friends of Israel
The Lobby P2: The Training Session
The Lobby P3: An Anti-Semitic Trope
The Lobby P4: The Takedown

Дано скандалът с OPCW да добие достатъчно популярност.

БХК – ционистка организация. Български Ционистки Комитет.

Гешев лови руски шпиони

Кога ще ловят агенти на ЦРУ? Медиите, парламента НПО-тата са пълни с тях. Ако Соломон Паси може да им обади поне 70 руски шпиони, аз мога поне 700 американски като започнем от Соломон Паси.

Българските деца пушат и пият най-много в ЕС

Унищожаването на Американската икономика

Др Пол Крейг Робъртс

„Позволете ми да издавам и контролирам парите на дадена нация, и не ме интересува кой прави нейните закони.“ – Майер Анселм Ротшилд, 1790 г.

Преди тридесет и осем години, когато ръководех вътрешната икономическа политика на САЩ, Министерството на финансите на САЩ и президентът Рейгън вярваха, че целта на икономическата политика е да обслужва страната, а не Уолстрийт и банките или корпорациите или някоя от различните организирани групи по интереси. Идеята ни беше, че политиката не може да бъде за тази или онази част от икономиката. Трябваше да е за всички.
Това се промени през последната година от администрацията на Рейгън, след като вече ме нямаше. Джордж Буш Старши и Републиканците, които тогава превзеха администрацията на Рейгън, решиха, че икономическата политика трябва да служи на Буш Старши , за да бъде избран за наследник на Рейгън. Те създадоха „Екипа за защита от потъване“, състоящ се от Министерството на финансите и Федералния резерв. Целта му беше да бъде готов да се намеси на финансовите пазари и да подкрепи финансовите цени в случай на спад на фондовата борса, за което републиканците на Буш щяха да бъдат обвинени, ако се случи.
Рейгън беше избран, тъй като следвоенната кейнсианска политика за “управление на търсенето” чрез увеличение на потребителското търсене с увеличаване на количеството пари и лесни кредити, като същевременно поддържаше високи данъчни ставки върху работата и инвестициите, беше разрушителна. Резултатът е нарастващата инфлация и безработицата, известни като стагфлация.
Малката група от икономистите на “управление на предлагането”, които съществуваха, разбираха, че високите данъчни ставки ограничават приноса на труд и инвестиции в икономиката, тъй като възнагражденията след данъци са ниски. 50% данъчна ставка върху заплатите означава, че когато доходът на човек достигне прага на 50%, той работи за половин заплата. За инвеститора ситуацията беше по-лоша. В рамките на 70% той поемаше инвестиционни рискове за 30% от приходите си.
Следователно, когато Федералният резерв надуваше потребителското търсене, реакцията от продуктивната част на икономиката беше слаба. Когато инвеститорите не реагира достатъчно, за да усвоят новите пари, цените се повишават вместо заетостта. Решението беше очевидно, но не за кейнсианците, които водеха икономическата политика на САЩ след Втората световна война.
Решението беше да се намалят данъчните ставки, за да се насърчи предлагането в отговор на търсенето.

The American Economy RIP

Руслан Трад

Покрай някои Фейсбук активисти, които действително ги боли за Сирия и на които симпатизирам, реших да отделя малко внимание на човека на годината за 2014 Руслан Трад.

Ще започна с това, че анализите на ‘журналистите’ и у нас, и по света, на които им плащат, за да лъжат или за да се правят на неразбрали, обикновено имат претенции за ‘легитимност’ и ‘обективност’.

‘Обективност’ означава такива едни интелектуални акробатики и хлъзгави мозъчни тръстове, които целят да ви объркат и да останете с впечатлението, че сте чели нещо като журналистика и балансирана гледна точка.

‘Легитимност’ означава, че в тези ‘анализи’ са преплетени лъжи, изпуснати са факти, обръща се внимание на маловажното, важното не съществува или е дело на някакви конспиративни теоретици, руски тролове, обикновени тролове, неонацисти, комунисти, християни или простия народ, който не може да зацепи как ‘правилно’ да тълкува събитията.

Как работи цялата тази мрежа от агенти, известни като ‘журналисти’?

Да разгледаме произволен шедьовър на Руслан, озаглавен ‘Има ли “активни клетки” на Хизбулла във Венецуела?’

Руслан се бори с тероризма във Венецуела

На всеки човек, който все още не е претърпял медийна лоботомия, му е ясно, че изказванията на Помпео са насочени към аудитория, която не знае къде се намира Венецуела. Може би затова Руслан цяла статия разсъждава върху думите на държавния секретар и се опитва да свърже Иран с Венецуела. С което на драго сърце играе ролята на Pompeo’s bitch.

Дори не съм сигурна дали му плащат за това, може да му харесва.

‘Държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви преди седмица, че ливанската организация Хизбулла има “активни клетки” във Венецуела. Той допълни също, че дейността на Иран, който е и основен спонсор на Хизбулла, се “отразява дълбоко на живота на хората във Венецуела и като цяло на Южна Америка”.’

Последното нещо, от което хората във Венецуела се чувстват ‘застрашени’, са ‘клетките’ на Хизбулла във Венецуела. Това е лично мнение, разбира се. Хората на Венецуела никой не ги пита какво мислят така или иначе.

“Хизбулла, които стават основен партньор на властта не само във Венецуела, но и в Кубa” – доказателства, които подкрепят подобно изказване, няма, не мога да намеря, а Руслан не посочва.
“Николас Мадуро реално разчита и на недържавен фактор като мрежите на ливанската организация” – доказателства, които подкрепят подобно изказване, няма, не мога да намеря, а Руслан не посочва.

По-нататък Руслан ни обяснява, че:

“В южноамериканската преса Хизбулла влиза предимно с негативни новини, какъвто беше случаят от миналото лято, когато бразилските и парагвайските власти извършиха мащабна операция за разбиването на криминална мрежа и която се оказа, че е изградена от членове на организацията. Тази новина допълни докладите на САЩ и западни служби от последните няколко години, че организацията разполага с криминални мрежи, за да се финансира.”

Сега предполагам, но не мога да съм сигурна, тъй като Руслан не е посочил нищо конкретно, но предполагам, че има предвид тази история, когато са заловили един нарко-нещо-си, за който САЩ и ционистите казали, че е свързан с Хизбулла и е ключова фигура в схемите с наркотици. Това е един човек…

“Бразилската полиция арестува беглец в петък, който се твърди от американските власти, че е финансист на Хизбула и който многократно е обвиняван в незаконна дейност в безгранична гранична зона, където се срещат три държави от Южна Америка.
Полицията задържа Асад Ахмад Баракат в ареста в град Фоз до Игуаку, който е дом на известния водопад Игуасу и седи там, където се сближават Бразилия, Аржентина и Парагвай. Тригранната зона, както е известно, отдавна е убежище за контрабандисти, трафиканти и фалшификатори, а американските власти и други твърдят, че това също е двойник за подкрепа и финансиране на тероризма.”

После анализаторът Руслан продължава:
“Тези данни освен, че не са тайна за експертите по сигурност, са и публично известни. Така например, на остров Маргарита, разположен във венецуелски води, има изградена силна мрежа от членове на Хизбулла. Под ръководството на Уго Чавес, венецуелското правителство изгражда масивни контакти с лидерството на организацията под знамето на борбата срещу империализма.”

Тук може и да има нещо вярно, но както ни казва Стратфор (ако Руслан не знае кои са Стратфор, определено не трябва да пише за нещата, за които пише):

“Нищо в този аргумент няма за цел да отрече помощта и подкрепата, която венецуелското правителство съзнателно предоставя на членове на марксистки групи от Колумбия и други държави, като по този начин допринася за рисковете за сигурността в региона. Нито има отричане, че Ал Кайда и други ислямистки групи като Хизбула имат история на операции (финансови и други) в Латинска Америка. Обаче няма искрен аргумент от консерваторите за национална сигурност в Съединените щати, че самият Чавес представлява заплаха за Съединените щати, като съзнателно помага и подкрепя джихадистите. Тази предпоставка може да е изкушаваща за намирането на политика срещу Чавес, ако Вашингтон, който е склонен да игнорира Чавес, докато е съсредоточен върху по-тежки въпроси като Ирак, приключи с търпението си, но логиката на ситуацията просто не би го подкрепила.”

Wikileaks Stratfor

Аз ще цитирам една друга медия. Ще оставя на Руслан да познае коя е тя:

Твърденията за връзки на Хизбула с Венецуела до голяма степен се въртят около един човек, бившият вицепрезидент на Венецуела Тарек Ал Айсами, който е от ливанско-сирийско потекло. Твърденията са насърчавани като факт – въпреки липсата на конкретни доказателства – от смесица от неоконсервативни мозъчни тръстове като Центъра за сигурно свободно общество и бивши служители на Буш, като Роджър Нориега, заедно с Болтън и AIPAC- свързан с Gatestone Institute.

Малко са доказателствата за каквато и да е дейност по отношение на Хизбула във Венецуела. Ако наистина има присъствие на Хизбула в Каракас или където и да е другаде в Южна Америка, това би било съвсем естествено предвид практиката на международната дипломация. Хизбула е част от ливанското правителство и представител на шиитските мюсюлмани в Ливан. Подобно на стотици други политически партии и правителства, тя има военен или военизиран компонент.”

За съжаление САЩ и ционистите имат интерес да лъжат и не можем да разчитаме на думата им. Сега… Убедена съм, че на Руслан не му е ясно защо имат интерес да лъжат и не можем да вярваме на думата им, но ако той изпитва толкова силно доверие към ционистите или администрацията на Пентагона, не само ние, но и Господ не може да му помогне.

Струва ми се, че няма да бъде голяма изненада, ако анализаторът Руслан е преписвал от пропагандната медия на Пентагона Foreign Policy:
Хизбулла във Венецуела

Ето как изглеждат части от статията, преведени с Google Translate:

“Някои анализатори на политиката за сигурност изглеждаха изненадани от твърденията на Помпео, но не бива да бъдат. Хизбула отдавна поддържа присъствие в Латинска Америка, особено в прословутата Тригранична зона, полуправен регион, където Аржентина, Парагвай и Бразилия се сближават. Но дори и извън Триграничната зона, Хизбула е добре утвърдена във Венецуела, където шиитската терористична група отдавна работи за създаването на обширна инфраструктура за своите престъпни дейности, включително трафик на наркотици, пране на пари и незаконна контрабанда.
Например, остров Маргарита, разположен край бреговете на Венецуела, е добре известен криминален котловин, където членовете на Хизбула са създали сигурно убежище. При режима на бившия президент на Венецуела Уго Чавес, правителството предприе по-активен подход да предложи светилище на привържениците на Хизбула, базирани в Венецуела.”

“Хизбула има дълга и зловеща история във Венецуела. Пръстен за контрабанда на кокаин, активен през 2000-те години, воден от ливанския гражданин, свързан с Хизбула на име Чекри Харб – трафик на наркотици и царевица за пране на пари, които се превърнаха в прякора “Талибан” – използваха Панама и Венецуела като критични центрове в операция, изпращаща наркотици от Колумбия до САЩ, Западна Африка, Близкия Изток и Европа. Постъпленията от пръстена за трафик на кокаин са измити в колумбийски песо или венецуелски боливари, като Хизбула нетира между 8 и 14 процента печалба.”

Тук можем да си представим как Руслан псува Гугъл Транслейт, трие това с царевицата, защото не го разбира и оставя само качествен журналистически материал, който помества в шедьовъра си в
http://www.actualno.com

“Има и въпросът за Иран. Според някои оценки Хизбула е подкрепена от режим в Техеран, който му осигурява увеличение от 700 милиона долара годишно. Венецуела служи като точка за влизане на Иран в Латинска Америка, укрепване на иранците е малко вероятно да отстъпят, без да се борят”

“Ако режимът на Мадуро в крайна сметка бъде отстранен от властта, той вероятно ще има отрицателно въздействие върху Хизбула във Венецуела. В крайна сметка пипалата на групата се простират в горните течения на сегашното правителство на Венецуела – Тарек Ел Ейсами, министър на промишлеността и националното производство, беше определен от Министерството на финансите на САЩ под орган за борба с наркотиците и уж има близки отношения с Хизбула.”

Русланчо… Защо преписваш? Ще ти пишем двойка…

Кой е Jeffrey Epstein?

Кой е Jeffrey Epstein?

“..part of the original group that conceived the Clinton Global Initiative, which is described as a project ‘bringing together a community of global leaders to devise and implement innovative solutions to some of the world’s most pressing challenges.”

“Arguably the most infamous flight taken by Clinton on Epstein’s jet was a lengthy trip to Africa, where actor Kevin Spacey, who has also been accused of raping minors; Ghislaine Maxwell; and Ron Burkle, a billionaire friend of Clinton’s who has been accused of soliciting the services of “super-high-end call girls,” were also present. Clinton specifically requested that Epstein make his jet available for the trip well in advance, with Doug Band as the intermediary. President Donald Trump, also a friend of Epstein, is said to have flown on the plane but appears only once on flight logs.”

“While this network has long been able to ensure its success through the use of sexual blackmail, often acquired by the unconscionable exploitation of children, it has also been a driving force behind many other ills that plague our world and it goes far beyond human and child trafficking. Indeed, many of the figures in this same sordid web have played a major role in the illicit drug and weapons trades, the expansion of for-profit prisons, and the endless wars that have claimed an untold number of lives across the world, all the while enriching many of these same individuals.”

Технотронното общество

Збигнев Бжезински Между две епохи

Zbigniew Brzezinski, Club of Rome, 1970 година:

Съвременна Америка е в преход от индустриалната към технологичната епоха. Като първото в света слединдустриално общество, САЩ вече не са оформени от същите сили, които са стимулирали социалните промени в напредналите страни, откакто Англия за първи път се е сблъсквала с машината. Тази широка трансформация предизвиква криза на утвърдените американски ценности и институции, по-специално „традицията на либералната демокрация, и тъй като наближава двата стотици рождения ден на нацията, следователно призовава за предефиниране на американската система.

“В индустриалното общество начинът на производство се измества от селското стопанство към промишлеността, като използването на човешки и животински мускули се заменя с машинна работа. В технологичното общество индустриалната заетост отстъпва на услугите, като автоматизацията и кибернетиката заместват работата на хората с машини

“В технологичното общество университетът става интензивно включен „мозъчен тръст“, източник на много устойчиво политическо планиране и социални иновации.”

Масите се организират в индустриалното общество от синдикатите и политическите партии и се обединяват от сравнително прости и донякъде идеологически програми. Нещо повече, политическите нагласи се влияят от апели към националистически настроения, съобщавани чрез масовото нарастване на вестниците, използващи, естествено, националния език на читателите. В технотронното общество изглежда, че тенденцията е към обобщаване на индивидуалната подкрепа на милиони неорганизирани граждани, които са лесно в обсега на магнетични и привлекателни личности, и ефективно използват най-новите техники за комуникация, за да манипулират емоциите и да контролират мотивите.”

“В индустриалното общество придобиването на стоки и натрупването на лично богатство се превръщат във форми на социално постижение за безпрецедентно голям брой хора. В технологичното общество адаптирането на науката към хуманните цели и нарастващата загриженост за качеството на живота стават едновременно възможно и все повече морален императив за голям брой граждани, особено за младите.”

“В крайна сметка тези промени и много други, включително някои, които влияят по-пряко върху личността и качеството на самия човек, ще направят технологичното общество толкова различно от индустриалното, колкото индустриалното от аграрното.”

“Освен това човекът все повече ще живее в изкуствена и бързо управлявана среда. В края на този век приблизително две трети от хората в напредналите страни ще живеят в градове.”

Джулиан Хъксли може би е виновен само за леко преувеличение, когато предупреди, че „пренаселеността при животни води до изкривено невротично и до патологично поведение. Можем да сме сигурни, че същото важи по принцип на хората. Животът в града днес определено води до масови психични заболявания, т.е. до нарастващ вандализъм и възможни изригвания на масово насилие

Проблемът с идентичността е вероятно да бъде усложнен от празнината на едно поколение, подсилена от разпадането на традиционните връзки и ценности, получени от разширеното семейство и трайните взаимоотношения на общността.”

“САЩ са главният световен разпространител на технологичната революция. Понастоящем американското общество оказва най-голямо влияние върху всички останали общества, което води до далечна кумулативна трансформация в техните перспективи и нрави.”

“Когато Мишел Фуко обяви “смъртта на човека”, той изразяваше почти с Ницшеански термини песимизма, присъщ на реакцията срещу прометейските идеологии”

“Възгледите на Фуко, свързани с мисловна школа, наречена „структурализъм“, са характеризирани от критиката като идеологията на съвременната технокрация, тъй като Фуко вижда човека като обект на процес, който го лишава от всякаква самостоятелност и го управлява безлично, според структурна динамика. Отхвърлянето на съзнателната история – като по този начин удари в сърцето на идеологическия религиозния подход, доминиращ западното мислене – само по себе си е отражение на съвременната криза в ценностите, предположенията и вярванията и на срива на всички интегрирани и едновременно целенасочени исторически интерпретации”

“В резултат на това мнозинството от хората се придържат към процедурния политически ред само докато този ред работи, но имат все по-малко вътрешен ангажимент към него. (Например пасивното поведение на френския народ по време на срива на политическия ред през май 1968 г.)”

“Следователно е съмнително дали нарастващата загриженост за абстрактното и духовното и дори за доказателствата на нов интерес към религиозността – с други думи, всички въпроси, залегнали под термина „качество на живота“ – ще доведат в близко бъдеще до появата на нови формални идеологии или религии. Научната сложност и скептицизъм – подсилени от импресионистичните ефекти на засилената зависимост от аудиовизуалната комуникация (телевизията) – работят срещу системните и догматични качества на една идеология. В този смисъл е правилно да се говори за „края на идеологията“.”

“Бързата научна промяна, масовият образователен взрив и интензивната имплозия в комуникациите са всички фактори, които създават силно променливи убеждения и реакции и създават ситуация, в която субективните чувства са по-важни от колективното обвързване с план за социални действия и организация.”

“Комунистическата партия на Съветския съюз има уникалното си постижение: успя да превърне най-важната революционна доктрина на нашата епоха в скучна социална и политическа ортодоксия. Тази ортодоксия е революционна в реториката, но консервативна на практика.”

“Нещо повече, дехуманизиращият потенциал на съвременната наука придаде нова спешност на проблема за определяне на хуманизма в съвременния свят.”

“Освен това авторитарните съветски анализатори твърдят, че откриват признаци на засилена криза в по-напредналите капиталистически държави. “Политическите кризи се появяват далеч по-често, отколкото, да кажем, преди десет до двадесет години и вече не само на” периферията “, но в главните центрове на империализма. Социалнополитическите кризи в капиталистическите държави сега се разпространяват в условията на изострена финансова криза и влошаване на цялата икономическа ситуация на империалистическия лагер. Важен нов фактор се казва нарастващият радикализъм на западните интелектуалци, повечето от които – за разлика от тези от ерата от Втората световна война – сега „стават по-активна прогресивна сила.”

Светът е в навечерието на трансформация, по-драматична в своите исторически и човешки последствия от тази, извършена или от френската, или от болшевишката революция“. В дългосрочна перспектива тези известни революции просто надраскаха повърхността на човешкото състояние. Промените, които ускориха, включваха промени в разпределението на властта и имуществото в обществото; те не засегнаха същността на индивидуалното и социалното съществуване. Животът – личен и организиран – продължи като по-рано, въпреки че някои от външните му форми (предимно политически) бяха съществено променени. Шокиращо, въпреки че това може да звучи за техните съобщници, до 2000 г. ще се приеме, че Робеспиер и Ленин са леки реформатори.”

“Друга заплаха, по-малко явна, но не по-малко важна, се сблъсква с либералната демокрация. По-пряко свързано с въздействието на технологиите, тя включва постепенното появяване на по-контролирано и насочено общество. Такова общество би било доминирано от елит, чиято претенция за политическа власт ще се основава на уж превъзходно научно ноу-хау. Безпрепятствено от ограниченията на традиционните либерални ценности, този елит не би се поколебал да постигне своите политически цели, използвайки най-новите съвременни техники за въздействие върху общественото поведение и поддържане на обществото под строг надзор и контрол. При такива обстоятелства научният и технологичният импулс на страната няма да бъде променен, а всъщност ще се храни със ситуацията, която експлоатира.”

Теодор Казински

“Той беше яростно анти левичар, твърдейки, че левицата като цяло е по своята същност тоталитарна. Въпреки това той също смята, че класическите консерватори се заблуждават, като се противопоставят на левицата, но продължават да подкрепят технологичното и индустриалното развитие, вместо да признаят ролята, която той смята, че играят в напредването на левицата.

Според него културният релативизъм, политическата коректност, класовата война, политиката на идентичността и други аспекти на съвременната левица са просто симптоми на проблемите, създадени от индустриалната цивилизация, краен резултат от отнемане на връзката на хората с автентичния начин на живот, за който те се развиват и оставяйки им само „тривиални“ въпроси, върху които да фокусират вниманието си. Той твърди, че човечеството трябва да преобърне индустриалната цивилизация и да се върне към примитивното ловно-събирателно общество, отхвърляйки идеята, че технологията на съвременния свят може да бъде реформирана по всякакъв начин. Тази промяна трябва да дойде по-скоро, отколкото по-късно, така че да намалим болката, причинена от нейния крах – ако изчакаме повече, твърди той, бихме дали възможност на технологичната цивилизация да пороби и убие още повече хора, отколкото подобен срив би навредил.”

Мисля, че Тед Казински е напълно прав. Не зная дали трябва да се върнем към примитивното общество. Но в известен смисъл, те ще ни върнат там. Технологичните манипулатори ще ни върнат там, само че няма да сме свободни.

Индустриалното общество и неговото бъдеще

Tехнокрация

Когато обществото се ръководи от платени експерти, теоретично неплатени, но на практика платени, се нарича технокрация.

В това живеем. Това са всичките НПО-та, експерти по климата (с което не искам да кажа, че всичките лъжат, някои са просто много глупави и/или заблудени), бюрократите от Брюксел, Български хелзинкски комитет, Национална мрежа за децата, всичките тинк-танкове на неолибералите, на Джорд Сорос, на Бил Гейтс, на Римския клуб, медиите.

Онези, които им плащат, са Българската, Европейската, Американската, Руската или Глобалната олигархия.

Пластмасови хора

Трябва да призная, че съм сто процента съгласна с др Робъртс.

Не мога да ги търпя. Става ми зле от цивилизованите, умерени и съвършено импотентни душички и мозъци на не малък брой хора. Пластмасови хора. Нищо не може да ги възмути, нищо не може да ги бутне към действие, нямат и една самостоятелна мисъл в главата си. Корупция на духа от слабост, представяща се за изтънченост. Всичко им е като на домашно растение, което не вижда много светлина. Хилаво. Целият му свят е контролирана среда.

Ако това се беше случило у нас (а, то се случва), щяха да хленчат до небето срещу брадатите балкански субекти, които искат да линчуват обременения убиец и “да не забравяме, че има закони”.

Angry crowd overruns police, tries to lynch suspected murderer of 9yo girl

Green New Deal, Extinction Rebellion and Agenda 21

Sir Julian Day Rose, 5th Baronet:

“Сред онези, които стоят начело на решението за „Зелено ново споразумение“ (в Европа) са зелената депутатка Каролайн Лукас, лидерът на DiEM 25 Янис Веруфакис и Гейл Бредбрук, ко-лидер на Extinction Rebellion. Присъединява се към тях Джеръми Корбин, лидер на Британската лейбъристка партия и поддръжници на наскоро наречената „декларация за извънредни ситуации на климата“, която активистите поискаха от властите да действат.

Никъде в дневния ред на Зелената New Deal и на климата не се споменават най-грубите и разрушителни дейности, на които хората подлагат планетата и себе си:

  • незаконното внедряване на 5G микровълнова радиация
  • развитието на изследванията, разработването и прилагането на нова гама от генетично модифицирани организми (ГМО) и
  • повсеместното приложение на атмосферния аерозолен геоинженеринг в световен мащаб.

Колко от тези родители и деца някога биха предположили, че трагично се използват от архитектите и главните герои на „устойчивото развитие“, Програма 2030 и Green New Deal, за да ги вкарат в „нулев въглерод“ свят, задвижван от 5G технология, без дървета, в интелигентни градове, токсични автомобили без микровълнови импулси и микровълново облъчващо сателитно оръжие, насочени към покривалото на всяко кътче на земята.

Защо този твърде реален/действителен дневен ред не играе роля в масовите протестни движения, доминиращи заглавията днес?”

Към горния списък бих добавила: Емиграция? Войни? Радиоактивно замърсяване?

Програма 21

Програма 21 беше създадена на конференцията на ООН за околната среда и развитието през 1992 г. като инструмент за „по-нататъшно устойчиво развитие“.

Това естествено се харесва на много природозащитници, тъй като на повърхността изглежда е насочено към критични въпроси, включително борба с обезлесяването, опазване на биологичното разнообразие, контрол на замърсяването, промяна на моделите на потребление, насърчаване на здравето и постигане на по-устойчиво население. Разбира се, всички те са важни.

Но нека да надникнем по-дълбоко.

Планът на Програма 21 за устойчиво развитие включва:

– „Проект за дивата природа“ за „защита на местообитанията и коридорите за диви животни“. Това може да звучи привлекателно, като се има предвид, че толкова много видове умират поради безотговорното развитие на човека и унищожаването на естественото местообитание. Въпреки това, крайната цел на това е да се заличат всички признаци на човешка дейност (къщи, пътища, камиони и др.) oт дивите зони, така че в крайна сметка хората да бъдат изтласкани от зоните на дивата природа. Този проект позволява домовете и земята на хората да бъдат законно конфискувани в името на опазването.

Обърнете внимание, че нищо относно корпоративното замърсяване, фракинг, въглища или ядрени отпадъци не се разглежда, нито липсата на избор, който хората биха имали над жилището си. Уверен съм, че има по-добри решения, които защитават дивата природа и правата на хората, като „тръстове“ за управление на екологични ресурси, които споделяме общо.

– Мониторинг на дейностите на всеки гражданин чрез „Интелигентен растеж“, федералния закон за истинската идентификация и инсталирането на „Умни измервателни апарати“ в домовете по целия свят за надзор и регулиране на потреблението на енергия. Привържениците на комунални услуги и Agenda 21 твърдят, че „интелигентните измервателни уреди“ ще направят използването на енергия по-видимо за потребителите в реално време и тези данни могат да бъдат използвани за намаляване на влиянието ни върху планетата.

Отново това може да звучи привлекателно за някои, но в действителност „умни измервателни уреди“ представляват опасност за нашето здраве (имат вредно излъчване); позволяват засилено наблюдение на нашите домове (всеки път, когато се използва електрическа крушка, уред или телевизор, тази информация се изпраща на вашата комунална компания – и може да бъде споделена с други компании и правителството); и всеки уред може да бъде изключен дистанционно.

Контрол на популацията. Отново някои хора могат да се съгласят, че има твърде много хора на планетата и че сегашният ни темп на растеж е неустойчив. Програма 21 обаче насърчава принудителната стерилизация и насилственото ограничаване на броя на децата в семейството. Изследванията показват, че населението се стабилизира естествено във връзка със средата си, когато има достатъчно образование, здраве и просперитет – всички те процъфтяват в наистина свободно общество на доброволно сдружаване – но се разпадат в тоталитарните полицейски държави. С наближаването и приближаването на тиранията нашето образование, здраве и просперитет намаляха. Повече тирания не е отговорът.

– Приемането на Common Core Standards (CCS) (Общото ни начало …) в държавните училища. Посочената цел е да направят децата „равни“ чрез национализиране на стандартите, за които поддръжниците казват, че ще намалят „разликата в постиженията“. На практика това позволява на най-ниския общ знаменател в национален мащаб да определи стандарта на местно ниво – по същество социалистически модел на гражданство.

Програма 21 се стреми да направи тези политики задължителни.

Вие и вашето семейство може да бъдете принудени да финансирате Програма 21 чрез данъчно облагане, подобно на много други хора, а тези пари ще бъдат използвани за прилагане на екологичните разпоредби, които нарушават вашите права.

През 1976 г. Римският клуб излезе с идеята да контролира живота на хората чрез екологични разпоредби. Кой не би бил съгласен с по-малко замърсяване, по-добро градско планиране и намаляване на въглеродните емисии? Това беше блестящ план, но с наистина зловещи мотиви.

Архитектите на плана се обединиха около концепциите в рамките на символа си “три Е”. Трите Е са: социална справедливост, просперираща икономика и качествена околна среда.
Звучи добре, нали?

Но те просто апелират към нашите нужда и желание да трансформираме нашия проблемен свят, като използват обичайната двойнствена реч на Оруел, точно както направиха с „No Child Left Behind“. „Няма дете, останало отзад“ апелира към желанието на хората училищата да вършат по-добра работа в образованието на децата и да бъдат уверени, че учителите вършат работата си. Но на практика NCLB всъщност е утежнена тестова система, която мери всяко дете и всяко училище, заради която много деца отпаднаха или са нежелани от училищата, които не желаят да приемат деца с ниски тестови резултати.

Какво всъщност може да означава „Три Е“ от Дневен ред 21, ако те просто го кажат направо?

  • Това, което изглежда имат предвид под „качествена околна среда“, е запазването на природните ресурси и девствените екосистеми за корпорациите и финансовия елит, като същевременно пречат на гражданите да могат да притежават и защитават собствените си имоти. Вместо това ще ги вкарат в градска среда и ще ги подредат един върху друг във високи сгради, независимо дали им харесва или не.
  • Идеята им за „просперираща икономика“ означава по-нататъшно централизиране на контрола върху парите и търговията, а не премахването на нашата фалшива, базирана на дълга парична система, управлявана от частни корпорация или насърчаването на истински, а не субсидиран, свободен пазар.
  • Тяхната версия на „социалния справедливост“ е да упълномощят правителството да отнема трудно спечелените пари на хората за преразпределение по собствена преценка, независимо от индивидуалните права.

Някои го наричат ​​„Преразпределение на богатството чрез кражба“.

Agenda 21

Important

John Ruskin -> Cecil Rhodes -> Chatham House -> The Round Table Group
/
Eugenics, Fabian Socialists, CFR, The Royal Institute for International Affairs, Treaty of Versailles, League of Nations

Fabian Society -> Annie Besant -> Jiddu Krishnamurti

Gro Harlem Brundtland -> three terms as Prime Minister of Norway -> Vice-President of the Socialist International. -> international leader in sustainable development

Lynn Forester de Rothschild -> Hillary Clinton -> Wikileaks 1 Wikileaks 2
Jackson Stephens -> Hillary Clinton

Jeffrey Epstein -> Lynn Forester de Rothschild -> Deutsche Bank

Стефан Тафров -> Георги Прохаски -> Красен Станчев -> 96-97 -> Soros?

https://trud.bg/%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD/

https://books.google.bg/books?id=GvnGOSQ1WjwC&pg=PA177&lpg=PA177&dq=banking+crash+bulgaria+1997+soros&source=bl&ots=6AzXdPz56Q&sig=ACfU3U0F4Bg2PAjIyTLxbEO5AfmEAXznVQ&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwiusO2bubXlAhXjolwKHYJ6ADQ4ChDoATABegQIBRAB#v=onepage&q=bulgaria&f=false

http://theses.univ-lyon2.fr/documents/lyon2/2004/gros_s/pdfAmont/gros_s_chapitre02.pdf

https://ikonomika.dokumentite.com/art/ikonomicheskata-kriza-v-perioda-1996-1997-/85770

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2003/11/22/224006_bulgarskiiat_bankov_sektor_i_finansovata_kriza/

От неолиберализъм към команд икономика

Не зная дали и Occupy Wall Street е споснорирано от Сорос, но е факт, че когато тази змия започне да говори за ‘права на човека’, ‘демокрация’ и ‘Западната цивилизация’, човек трябва да внимава.

Социализъм, за който лобират милиардери, е като демокрацията, за която се борят империите.

Социализъм, спонсориран от ‘филантропи’, в който всички са зависими от олигархията и от държавата, е дефиниция за тоталитарно общество.

Green New Deal
Agenda21

Новият световен ред

Много са ми интересни фанатиците на социалната справедливост, в това число и политиките на идентичността. Новите прогресивисти, които са бившите еволюционни социалисти, тоест Фабианските социалисти, които от своя страна всичките са глобалисти, които искат да управляват света посредством евгеника, социално инженерство и технологии. Да бъдат мозъците на нашата изкуствена и контролирана ‘еволюция’. Всичките тези като чуят ‘демокрация’ и ‘права на човека’ изпадат в особен екстаз и очите им така светят, сякаш наистина ценят тези идеали.

От друга страна са догматичните капиталисти, които изпитват ужас от Соц-а, Маркс, държавата и тоталитарните общества на 20 век, които пък не поставиха под въпрос въобще управлението на ООН, нито неолибералната идеология, която направи олигархията по-силна от всякога.

Въобще не им прави впечатление. Обичат си олигархията и това е. Едните й викат ‘филантропия’, другите викат на олигархията – ‘успешните’ или ‘заслужилите’.

Всички онези филантропи, дето си врат носа навсякъде. Всички онези авторитарно-тоталитарни мерки, закони, протоколи и стратегии на ООН. Всички тези НПО-та, дето си придават огромна важност.

Те също като произнасят думите ‘демокрация’ и ‘права на човека’, изпадат в една особена сладострастна еуфория, сякаш наистина им дреме за тези неща.
Всичките дружно аплодираха Стратегията за детето, както сега аплодират ‘спасението’ на Земята.

С което не желая да твърдя, че Земята няма нужда от това да я оставим малко намира, за да се възстанови. Заплахата от екологична катастрофа е съвсем реална. Трябват ни иновации, рационализации и инвестиции.

И не твърдя, че няма деца, които нямат нужда от спасение. Психопатията е съвсем реална.

Много родители си мислят ‘че коя ще е тази майка, която не обича детето си’. Ами, психопатичните майки не обичат децата си. Майки и бащи. Тормозят ги, малтретират ги и ги използват. Въпросът не е там. Въпросът е как ще различите едното от другото? Мислите ли, че социалните или Анимус могат да различат майка или баща, които обичат детето си от психопатични родители? Мислите ли, че държавата наистина ще преследва психопатични родители? А, ако имат пари, връзки, ако са интелигентни? Как ще работи това? Мислите ли, че всички приемни родители ще обичат децата? Че няма психопатични лелки и чичковци сред социалните служби? Сред НПО-тата?

ООН не е демократична структура. ООН е измислена от силна глобална олигархия, в която участват голям брой ненормалници. Така е замислена, че глобалната олигархия да управлява света посредством ООН. Не е измислена, ‘за да пази мира’. И аз така си мислех преди, но беше много наивно от моя страна.

И така, да се върна на догматичните капиталисти. Това, което идва през ООН, е управление на глобалната олигархия, която ще унищожи правата на човека, държавите, свободната инициатива и всякакъв вид ‘капитализъм’. Ще сложи глобален ‘социализъм’ в пъти по-лош от Сталинистките години. Тоест – олигархичен колективизъм на глобално ниво.

Днешните олигарси са по-богати от всякога и технологиите, които имат за пропаганда, контрол и война, са много по-напреднали от Съветските години.

Ние пожертвувахме голямото изкуство

” Да, това бе истина. Джон си припомни как Хелмхолц се бе присмял на „Ромео и Жулиета“.

— Ами тогава — заговори той след кратка пауза — покажете им нещо ново, което хем да прилича на „Отело“, хем да е разбираемо за тях.

— Точно такова нещо всички ние отдавна искаме да напишем — обади се Хелмхолц, като наруши продължителното мълчание.

— И точно това никога няма да успеете да напишете — рече Контрольора. — Защото ако то наистина прилича на „Отело“, никой няма да го разбере, колкото и ново да е то. А ако е ново, тогава е невъзможно да прилича на „Отело“.

— Защо да е невъзможно?

— Да, наистина защо? — повтори Хелмхолц. Той също забравяше неприятната действителност. Позеленял от вълнение и страх, единствен Бърнард си спомняше за нея; останалите обаче не му обръщаха внимание. — Защо да е невъзможно?

— Защото нашият свят е различен от света на Отело. Не може да има таратайки без стомана — и не може да има трагедии без обществена неустойчивост. А сега светът е устойчив. Хората са щастливи — получават онова, което искат, и никога не искат онова, което не могат да получат. Те са заможни, здрави и читави, никога не боледуват, не се боят от смъртта, блажено невежи са по отношение на страстта и старостта, не се тормозят с разни майки и бащи, нямат съпруги, деца и любими, за които да се вълнуват много, те са така възпитани, че в действителност не могат да се държат другояче освен по правилата за обществено поведение. А ако нещо се обърка, тогава имат на разположение сома. Която вие, господин Дивак, отивате и изхвърляте през прозореца в името на свободата. Свободата! — Той се изсмя. — Как можете да очаквате, че делтите ще знаят какво е това свобода! А сега да се надявате, че ще разберат „Отело“! Мило мое момче! Дивакът помълча малко.

— И въпреки това — настоя той упорито — пиесата „Отело“ си я бива. Тя е по-добра от всички тези емоцилми.

— Разбира се, че е по-добра — съгласи се Контрольорът. — Но това е цената, която трябва да заплатим за устойчивостта. Човек трябва да избира между щастието и онова, което хората са наричали навремето „голямо изкуство“. Ние пожертвувахме голямото изкуство. Вместо него си имаме емоцилмите и цветоуханния орган.

— Но те не дават нищо на човека.

— Дават онова, което могат — осигуряват на публиката приятни усещания.

— Но те са „история, разказана от луд”


— А онези под водолинията щастливи ли са?

— По-щастливи от онези над нея. По-щастливи например от тези ваши приятели тук — посочи той.

— Въпреки противната си работа?

— Противна ли? Те не я имат за противна. Напротив — обичат си я. Смятат я за лека и детински проста. Никакво напрягане на ума или на мускулите. Седем часа и половина лек труд, който не изморява, а после — дажбата сома и игри, и свободно съвкупляване, и емоцилми. Какво повече могат да искат? Наистина — добави той — биха могли да поискат намаляване на работното време. И ние, естествено; можем да им осигурим такова намаляване. От техническа гледна точка ще е съвсем просто да намалим до три-четири часа на ден работното време на всички нисши касти. Но дали това ще ги направи по-щастливи? Не, няма да ги направи. Подобен експеримент е бил проведен преди повече от век и половина. В цяла Ирландия бил въведен четиричасов работен ден. И какъв бил резултатът? Смут и рязко нарастване на консумацията на сома — нищо повече. Тези три часа и половина допълнително свободно време не само че не се превърнали в извор на щастие, но и принудили хората непрекъснато да предприемат соматични излети. Изобретателското бюро е претъпкано с планове за нововъведения, осигуряващи икономия на труд. Имаме ги с хиляди. — Мустафа Монд замахна широко с ръка. — И защо не ги внедряваме ли? За доброто на самите труженици. Ще е направо жестоко да ги измъчваме с допълнително свободно време. Същото се отнася и за селското стопанство. Ако само поискаме, ние можем да добием по синтетичен път всяка наша хапка храна. Но не искаме. Предпочитаме една трета от населението да продължава да обработва земята. И това е за тяхно добро, защото процесът на добиването на храна от земята е по-продължителен, отколкото във фабриката. Освен това трябва да мислим и за нашата устойчивост. Ние не искаме да се променяме. Всяка промяна е заплаха за устойчивостта. Това е още една причина да бъдем така сдържани при внедряването на нови изобретения. Всяко чисто научно откритие е потенциално пагубно; следователно дори и на науката трябва понякога да се гледа като на евентуален враг. Да, дори и на науката.

— Науката ли? — Дивакът се начумери. Тази дума му беше позната. Само че не можеше да каже какво точно означава тя. Нито Шекспир, нито старците от пуеблото бяха споменавали някога думата „наука“, а от Линда бе чувал само най-смътни загатвания: науката бе нещо, с чиято помощ се правят вертолети, нещо, което те кара да гледаш с присмех на Празниците на Царевицата, нещо, което те предпазва да не се набръчкаш и да не ти опадат зъбите. Той положи отчаяно усилие да вникне в думите на Контрольора.

— Да — казваше Мустафа Монд, — ето още една добавка към цената, която плащаме за устойчивостта. Не само изкуството е несъвместимо с щастието — несъвместима е и науката. Науката е опасна и ние трябва най-предпазливо да я държим на синджир и с намордник.

— Как така! — възкликна учудено Хелмхолц. — Та нали ние непрекъснато твърдим, че науката е жизненоважна? Това е изтъркана хипнопедична мъдрост.

— Три пъти седмично между тринадесет и седемнадесетгодишна възраст — вметна Бърнард.

— А цялата тази пропаганда в полза на науката, която вършим в Института…?

Да, но коя наука? — попита присмехулно Мустафа Монд. — Вие не сте изучавали точни науки, така че не можете да прецените. А навремето аз бях доста добър физик. Дори прекалено добър — достатъчно добър, за да осъзная, че нашата наука е чисто и просто една готварска книга с общоприета теория на готвенето, която никой няма право да оспорва, плюс списък с рецепти, към който не може да са прибави нищо без специално разрешение от главния готвач. Сега главният готвач съм аз. Но някога бях любознателен млад чирак в кухнята. Опитах се да сготвя нещичко по моя собствена рецепта. Извън общоприетата теория, по непозволена рецепта. Всъщност опитах се да се занимавам с малко истинска наука. — Той замълча.

— И какво стана? — попита Хелмхолц Уотсън.

Контрольорът въздъхна.

— Стана горе-долу онова, което ще стане и с вас, младежи. Едва не ме изпратиха на един остров.

Тези думи подтикнаха Бърнард към ожесточени и непристойни действия.”

“Хората продължавали да говорят за истината и красотата така, сякаш те били върховни блага. И така чак до започването на Деветгодишната война. Войната обаче ги накарала да запеят съвсем друга песен. Какъв бил смисълът на истината, красотата или знанието, когато навсякъде наоколо ти валят антраксови бомби? Именно тогава, след Деветгодишната война, за първи път бил наложен контрол върху науката. По онова време хората били готови да подложат на контрол дори и желанията си. Всичко — само за да имат спокоен живот. И оттогава ние непрекъснато контролираме.”

” — Изкуството, науката — май сте платили доста висока цена за вашето щастие — рече Дивакът, когато останаха насаме. — Има ли и още!

— Ами религията, естествено — отговори Контрольорът. — Допреди Деветгодишната война е съществувало нещо, наричано бог. Колко забравям, вие сигурно знаете всичко за бога.”

Aldous Huxley

Aldous Huxley to Timothy Leary, 6 June 1961

In this handwritten letter, Huxley mentions meeting Oscar Janiger and Dr. “Jolly” West, a CIA MK-ULTRA operative.

“Dear Tim,Thank you for your letter of Jan 23rd, which came during my absence — first in Hawaii, the at San Francisco (where we had a good conference on Control of the Mind).Alas, I can’t write anything for Harper’s — am too desperately busy trying to finish a book.At S.F. I met Dr. Janiger, whom I had not seen for several years. He tells me that he has given LSD to 100 painters who have done pictures before, during & after the drug, & whose efforts are being appraised by a panel of art critics. This might be interesting. I gave him your address, & I think you will hear from him.I also spoke briefly with Dr. Jolly West (prof of psychiatry at U of Oklahoma Medical School), who told me that he had done a lot of work in sensory deprivation, using improved versions of John Lilly’s techniques. Interesting visionary results — but I didn’t have time to discuss the details.You are right about the hopelessness of the “Scientific” approach. These idiots want to be Pavlovians, not Lorenzian Ethnologists. Pavlov never saw an animal in its natural state, only under duress. The “Scientific” LSD boys do the same with their subjects. No wonder they report psychoses.

Yours, Aldous”

“That’s how everything of culture and beauty and philosophic freedom has been passed on,” Huxley tells him. “Initiate artists, writers, poets, jazz musicians, elegant courtesans. And they’ll educate the intelligent rich.”

Declassified
Tavistock

Wikileaks

Huxley – CIA

Какво е технокрация?

Технокрация означава социално инженерство за управление на масите, контрол с помощта на технологиите, диктатура чрез правилата, експертното мнение и алгоритмите.

Технокрация е онова, за което разказва Прекрасният Нов Свят на Хъксли.

Вече няма да има държави. Ще има мегаполиси. Няма да има диктатори. Ще има само системата.

Какво е технокрация?