Архив на категория: Философия

Пластмасови хора

Трябва да призная, че съм сто процента съгласна с др Робъртс.

Не мога да ги търпя. Става ми зле от цивилизованите, умерени и съвършено импотентни душички и мозъци на не малък брой хора. Пластмасови хора. Нищо не може да ги възмути, нищо не може да ги бутне към действие, нямат и една самостоятелна мисъл в главата си. Корупция на духа от слабост, представяща се за изтънченост. Всичко им е като на домашно растение, което не вижда много светлина. Хилаво. Целият му свят е контролирана среда.

Ако това се беше случило у нас (а, то се случва), щяха да хленчат до небето срещу брадатите балкански субекти, които искат да линчуват обременения убиец и “да не забравяме, че има закони”.

Angry crowd overruns police, tries to lynch suspected murderer of 9yo girl

Important

John Ruskin -> Cecil Rhodes -> Chatham House -> The Round Table Group
/
Eugenics, Fabian Socialists, CFR, The Royal Institute for International Affairs, Treaty of Versailles, League of Nations

Fabian Society -> Annie Besant -> Jiddu Krishnamurti

Gro Harlem Brundtland -> three terms as Prime Minister of Norway -> Vice-President of the Socialist International. -> international leader in sustainable development

Lynn Forester de Rothschild -> Hillary Clinton -> Wikileaks 1 Wikileaks 2
Jackson Stephens -> Hillary Clinton

Jeffrey Epstein -> Lynn Forester de Rothschild -> Deutsche Bank

Стефан Тафров -> Георги Прохаски -> Красен Станчев -> 96-97 -> Soros?

https://trud.bg/%D1%80%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%BD/

https://books.google.bg/books?id=GvnGOSQ1WjwC&pg=PA177&lpg=PA177&dq=banking+crash+bulgaria+1997+soros&source=bl&ots=6AzXdPz56Q&sig=ACfU3U0F4Bg2PAjIyTLxbEO5AfmEAXznVQ&hl=en&sa=X&ved=2ahUKEwiusO2bubXlAhXjolwKHYJ6ADQ4ChDoATABegQIBRAB#v=onepage&q=bulgaria&f=false

http://theses.univ-lyon2.fr/documents/lyon2/2004/gros_s/pdfAmont/gros_s_chapitre02.pdf

https://ikonomika.dokumentite.com/art/ikonomicheskata-kriza-v-perioda-1996-1997-/85770

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2003/11/22/224006_bulgarskiiat_bankov_sektor_i_finansovata_kriza/

Ние пожертвувахме голямото изкуство

” Да, това бе истина. Джон си припомни как Хелмхолц се бе присмял на „Ромео и Жулиета“.

— Ами тогава — заговори той след кратка пауза — покажете им нещо ново, което хем да прилича на „Отело“, хем да е разбираемо за тях.

— Точно такова нещо всички ние отдавна искаме да напишем — обади се Хелмхолц, като наруши продължителното мълчание.

— И точно това никога няма да успеете да напишете — рече Контрольора. — Защото ако то наистина прилича на „Отело“, никой няма да го разбере, колкото и ново да е то. А ако е ново, тогава е невъзможно да прилича на „Отело“.

— Защо да е невъзможно?

— Да, наистина защо? — повтори Хелмхолц. Той също забравяше неприятната действителност. Позеленял от вълнение и страх, единствен Бърнард си спомняше за нея; останалите обаче не му обръщаха внимание. — Защо да е невъзможно?

— Защото нашият свят е различен от света на Отело. Не може да има таратайки без стомана — и не може да има трагедии без обществена неустойчивост. А сега светът е устойчив. Хората са щастливи — получават онова, което искат, и никога не искат онова, което не могат да получат. Те са заможни, здрави и читави, никога не боледуват, не се боят от смъртта, блажено невежи са по отношение на страстта и старостта, не се тормозят с разни майки и бащи, нямат съпруги, деца и любими, за които да се вълнуват много, те са така възпитани, че в действителност не могат да се държат другояче освен по правилата за обществено поведение. А ако нещо се обърка, тогава имат на разположение сома. Която вие, господин Дивак, отивате и изхвърляте през прозореца в името на свободата. Свободата! — Той се изсмя. — Как можете да очаквате, че делтите ще знаят какво е това свобода! А сега да се надявате, че ще разберат „Отело“! Мило мое момче! Дивакът помълча малко.

— И въпреки това — настоя той упорито — пиесата „Отело“ си я бива. Тя е по-добра от всички тези емоцилми.

— Разбира се, че е по-добра — съгласи се Контрольорът. — Но това е цената, която трябва да заплатим за устойчивостта. Човек трябва да избира между щастието и онова, което хората са наричали навремето „голямо изкуство“. Ние пожертвувахме голямото изкуство. Вместо него си имаме емоцилмите и цветоуханния орган.

— Но те не дават нищо на човека.

— Дават онова, което могат — осигуряват на публиката приятни усещания.

— Но те са „история, разказана от луд”


— А онези под водолинията щастливи ли са?

— По-щастливи от онези над нея. По-щастливи например от тези ваши приятели тук — посочи той.

— Въпреки противната си работа?

— Противна ли? Те не я имат за противна. Напротив — обичат си я. Смятат я за лека и детински проста. Никакво напрягане на ума или на мускулите. Седем часа и половина лек труд, който не изморява, а после — дажбата сома и игри, и свободно съвкупляване, и емоцилми. Какво повече могат да искат? Наистина — добави той — биха могли да поискат намаляване на работното време. И ние, естествено; можем да им осигурим такова намаляване. От техническа гледна точка ще е съвсем просто да намалим до три-четири часа на ден работното време на всички нисши касти. Но дали това ще ги направи по-щастливи? Не, няма да ги направи. Подобен експеримент е бил проведен преди повече от век и половина. В цяла Ирландия бил въведен четиричасов работен ден. И какъв бил резултатът? Смут и рязко нарастване на консумацията на сома — нищо повече. Тези три часа и половина допълнително свободно време не само че не се превърнали в извор на щастие, но и принудили хората непрекъснато да предприемат соматични излети. Изобретателското бюро е претъпкано с планове за нововъведения, осигуряващи икономия на труд. Имаме ги с хиляди. — Мустафа Монд замахна широко с ръка. — И защо не ги внедряваме ли? За доброто на самите труженици. Ще е направо жестоко да ги измъчваме с допълнително свободно време. Същото се отнася и за селското стопанство. Ако само поискаме, ние можем да добием по синтетичен път всяка наша хапка храна. Но не искаме. Предпочитаме една трета от населението да продължава да обработва земята. И това е за тяхно добро, защото процесът на добиването на храна от земята е по-продължителен, отколкото във фабриката. Освен това трябва да мислим и за нашата устойчивост. Ние не искаме да се променяме. Всяка промяна е заплаха за устойчивостта. Това е още една причина да бъдем така сдържани при внедряването на нови изобретения. Всяко чисто научно откритие е потенциално пагубно; следователно дори и на науката трябва понякога да се гледа като на евентуален враг. Да, дори и на науката.

— Науката ли? — Дивакът се начумери. Тази дума му беше позната. Само че не можеше да каже какво точно означава тя. Нито Шекспир, нито старците от пуеблото бяха споменавали някога думата „наука“, а от Линда бе чувал само най-смътни загатвания: науката бе нещо, с чиято помощ се правят вертолети, нещо, което те кара да гледаш с присмех на Празниците на Царевицата, нещо, което те предпазва да не се набръчкаш и да не ти опадат зъбите. Той положи отчаяно усилие да вникне в думите на Контрольора.

— Да — казваше Мустафа Монд, — ето още една добавка към цената, която плащаме за устойчивостта. Не само изкуството е несъвместимо с щастието — несъвместима е и науката. Науката е опасна и ние трябва най-предпазливо да я държим на синджир и с намордник.

— Как така! — възкликна учудено Хелмхолц. — Та нали ние непрекъснато твърдим, че науката е жизненоважна? Това е изтъркана хипнопедична мъдрост.

— Три пъти седмично между тринадесет и седемнадесетгодишна възраст — вметна Бърнард.

— А цялата тази пропаганда в полза на науката, която вършим в Института…?

Да, но коя наука? — попита присмехулно Мустафа Монд. — Вие не сте изучавали точни науки, така че не можете да прецените. А навремето аз бях доста добър физик. Дори прекалено добър — достатъчно добър, за да осъзная, че нашата наука е чисто и просто една готварска книга с общоприета теория на готвенето, която никой няма право да оспорва, плюс списък с рецепти, към който не може да са прибави нищо без специално разрешение от главния готвач. Сега главният готвач съм аз. Но някога бях любознателен млад чирак в кухнята. Опитах се да сготвя нещичко по моя собствена рецепта. Извън общоприетата теория, по непозволена рецепта. Всъщност опитах се да се занимавам с малко истинска наука. — Той замълча.

— И какво стана? — попита Хелмхолц Уотсън.

Контрольорът въздъхна.

— Стана горе-долу онова, което ще стане и с вас, младежи. Едва не ме изпратиха на един остров.

Тези думи подтикнаха Бърнард към ожесточени и непристойни действия.”

“Хората продължавали да говорят за истината и красотата така, сякаш те били върховни блага. И така чак до започването на Деветгодишната война. Войната обаче ги накарала да запеят съвсем друга песен. Какъв бил смисълът на истината, красотата или знанието, когато навсякъде наоколо ти валят антраксови бомби? Именно тогава, след Деветгодишната война, за първи път бил наложен контрол върху науката. По онова време хората били готови да подложат на контрол дори и желанията си. Всичко — само за да имат спокоен живот. И оттогава ние непрекъснато контролираме.”

” — Изкуството, науката — май сте платили доста висока цена за вашето щастие — рече Дивакът, когато останаха насаме. — Има ли и още!

— Ами религията, естествено — отговори Контрольорът. — Допреди Деветгодишната война е съществувало нещо, наричано бог. Колко забравям, вие сигурно знаете всичко за бога.”

Aldous Huxley

Aldous Huxley to Timothy Leary, 6 June 1961

In this handwritten letter, Huxley mentions meeting Oscar Janiger and Dr. “Jolly” West, a CIA MK-ULTRA operative.

“Dear Tim,Thank you for your letter of Jan 23rd, which came during my absence — first in Hawaii, the at San Francisco (where we had a good conference on Control of the Mind).Alas, I can’t write anything for Harper’s — am too desperately busy trying to finish a book.At S.F. I met Dr. Janiger, whom I had not seen for several years. He tells me that he has given LSD to 100 painters who have done pictures before, during & after the drug, & whose efforts are being appraised by a panel of art critics. This might be interesting. I gave him your address, & I think you will hear from him.I also spoke briefly with Dr. Jolly West (prof of psychiatry at U of Oklahoma Medical School), who told me that he had done a lot of work in sensory deprivation, using improved versions of John Lilly’s techniques. Interesting visionary results — but I didn’t have time to discuss the details.You are right about the hopelessness of the “Scientific” approach. These idiots want to be Pavlovians, not Lorenzian Ethnologists. Pavlov never saw an animal in its natural state, only under duress. The “Scientific” LSD boys do the same with their subjects. No wonder they report psychoses.

Yours, Aldous”

“That’s how everything of culture and beauty and philosophic freedom has been passed on,” Huxley tells him. “Initiate artists, writers, poets, jazz musicians, elegant courtesans. And they’ll educate the intelligent rich.”

Declassified
Tavistock

Wikileaks

Huxley – CIA

Франкфуртската школа

Можем да използваме деструктивната “критична теория” на Франкфуртската школа срещу тях. Срещу културните марксисти, фабианските социалисти и социалните дарвинисти.

Цялата тази философия, може би цялата философия въобще е противоречива и парадоксална. Философията не може да донесе никакъв “смисъл”.

Целият “смисъл”, който една философска теория или едно философско изследване може да донесе, е някакво изобретение на смисъл. И това изобретение обикновено обслужва някого.

Има два начина философията да измисли ‘смисъл’. Единият е да изучава хората и да опише смисълът, който те откриват в живота си. Тук философията непременно трябва да се допита до психологията.

И ако това е психологията на Фройд – грешните изводи са гарантирани.

Другият начин е да си измисли смисъл. Тогава разликата между философия и религия е никаква.

Цялата нихилистично-психопатично-крайно-скептична гледна точка към човека служи за това човек да се съмнява в сетивата си, в ума си, в себе си и собственото си критично мислене.

Което води до това, човек да предостави свободата си на някой друг, който да решава вместо него.

Франкфуртска школа

Every educated person is a future enemy

“The Slavs are to work for us. Insofar as we do not need them, they may die. Therefore, compulsory vaccination and German health service are superfluous. The fertility of the Slavs is undesirable. They may use contraceptives or practice abortion, the more the better. Education is dangerous. It is enough if they can count up to one hundred. At best an education which produces useful coolies for us is admissible. Every educated person is a future enemy.”

Martin Bormann

Още въпроси

Страдам ли от пасивна агресия?
Не, не страдам от пасивна агресия, страдам от активна агресия и мисля, че е доста видно. Предпочитам да си го изкарвам на политици, филантропи, психопати, философи и интернет тролове, отколкото на най-близките си. Благодаря.
Какво си мислите, че правя с всичко това? Просто обичам фейсбук и много държа ЦРУ да ме подслушва?
Това е война за истината, за сърцата и за умовете на хората. А, онова, което се представя за истина или за реалност, е монитор, на който вървят забавни или страшни филмчета. Този монитор е инсталиран на прозореца на малката клетка, в която са изолирали всеки човек. Гледката от прозореца не е това, което наистина е навън.

Дали ми доставя удоволствие да пиша?
Не, изкарва ми ужасно много стрес, който и без друго ми е в повече. Това е нещо като да си припомняте стари травми – може лечението да ви ретравмира, хората да ви съдят, а терапевтът ви да е психопат, който ще използва цялата информация, която получи от вас срещу вас.

Пиша, защото писаното слово е оръжие, което може да води битки вместо мен. И предпочитам да съм на страната на хората, а не на страната на Матрицата.
Четенето също много натоварва. Затова никой не чете. Но аз не мога да се сдържа.

Не ми доставя удоволствие да споря или да убеждавам някого в нещо. Огромната част от хората, които се опитват да спорят, са убедени, че не е проблем, че не могат да си напишат името или че не е важно, че нямат идея за какво спорят въобще. За да споря с вас трябва да имам високо мнение за вас на първо място. Тоест – приемете го като комплимент.

Защо чета глобалистки пропагандни тулове като уикипедия?
Ами, това е много удобен начин за бърза навигация в Матрицата. Нищо не трябва да се приема за чиста монета така или иначе. Вие защо не четете?

Защо чета Руски пропагандни канали. Ами, вие защо не четете? Някаква информационна хигиена ли поддържате? Да не вземе да научите нещо?

Truth is an Endangered Species

Да отговоря на няколко въпроса

На въпроса “Бот ли е хакнал акаунта ми във фейсбук или просто съм изтрещяла” – отговорът е “Бот не ми е хакнал акаунта”

“Нашмъркала ли съм се кока?”, отговарям – не шмъркам кока, но прекалявам с цигарите.

Дали предпочитам комунизъм или капитализъм.

Аз гледам на нещата така.
Капитализъм означава всичко от империализъм и колониализъм до държавен капитализъм, фашизъм, корпоратизъм и фейк свободния пазар, който е нищо повече от плутокрация и глобална олигархия, която разрушава всичко, което й пречи, за да работят всички за нея и за да няма кой да оспорва властта й. И това ще приключи, когато роботите изритат евтината работна ръка.

Най-близкото нещо до комунизъм, което си представям в реалния живот, е семейство, в което мъжът работи на нивата, жената вкъщи или мъжът ходи да лови животни, жената бачка на нивата, децата играят и помагат с каквото могат. Ако са самодостатъчни и се разбират, има комунизъм.
И определено предпочитам това пред капитализъм.

Ако не са самодостатъчни, губят част от суверенитета си, защото трябва да правят търговия с други хора. И тук се намесва всичко останало – пари, власт, ресурси, политика, зависимост и бракоразводни адвокати.
Когато Адам Смит или Маркс говорят за ‘капитализъм’, те не говорят за феодализъм или робовладелски строй, нито за филантропи, които ще хвърлят малко благотворителност на плебса, за да не умре от глад.

Коя е тази икономика, в която индивидът ще има суверенитет? В която ще има контрол над живота си и ще може да си помогне сам, без някой да го дундурка. Без да зависи от някого? Коя е тази икономика, която не свежда хората до продукти, до вещи, до консуматори или роби? В която хем се чувствам полезна, хем успешна? В която заплатата ми не е мерило за това има ли смисъл от мен?

Адам Смит пише изключително против войните и колониите. Маркс пише май за два цикъла в капитализма. Единият да го наречем ‘творчески’, когато хората произвеждат, има иновации, производителността се увеличава. Другият е експлоататорски, декадентски, който се разпространява с война, колониализъм и феодализъм.
И двамата пишат против колонизаторите, робовладелците и монополистите и предупреждават, че тези заговорничат против нас. Маркс предупреждава, че капиталистите ще станат новите феодали (или са), защото имат контрол над средствата за производство – земя, технологии, пари и в крайна сметка власт.

Производителността от моя труд отива в джоба на капиталиста. Ако нивата е моя и вместо да копам, си купя техника – производителността ми се качва, а аз си почивам и се занимавам с рисуване. Но ако нямам контрол и шефът си купи техника – аз за какво съм му? Да карам трактора? Ами, ако се кара сам? Някои казват да го поддържам и да го ремонтирам. Но ако сме работили 100 човека на нивата, а сега работи само един, другите къде отиват? Няма нужда от сто човека, които да поправят трактора.

Хората трябва да имат контрол над банките, технологиите, ресурсите, а в днешно време – медиите и реалността въобще. Защото това, което се представя за истина, е пропагандата на онези, които имат власт, убиват за пари и това, че се случва някъде другаде, а не на нас, не означава, че имат някакви скрупули към нас.

Относно джендъри, политиките на идентичността, Ницше и аморалността, на която стъпва капитализма в днешно време.

Ако Ницше е много известен или нацитата много го тачат, това е защото им върши работа, а не защото е свръх човек или дъ бест оф дъ бест от философите, нито че е виновен за нацизма. Нацитата са свободни хора и имат свобода на съвестта. Което означава, че отговорността за расизма си е лично тяхна.

Ако Фуко е гей (аз нямам проблем с гейовете, има много свестни хора, но Фуко не е сред тях) със съмнителни морална перспектива и защитник на моралния релативизъм, то той не е виновен за политиките на идентичността, нито за капиталистите, които пробутват безсмиления постмодернизъм. Правят го, защото така им отърва.

Това, че според Ницше, Макиавели, Айн Ранд и други теоретици на философията на силния, съвестта е само слабост, предразсъдък или заговор на Марксисти, не означава, че е вярно. Хората не са психопати. Питайте който искате психолог.

Политиките на идентичността са за това, за да се борят всички помежду си за заплати и работа, докато Бил Гейтс ни гледа сеира. Новите господари не са някакви тъпи расисти, те държат най-добрите от всички полове и цветове на кожата да работят за тях.
Злото в новия свят е лошата култура, обществото, родителите, фобиите, омразата, за която пък е виновен страха, дори познанието е зло, защото може да се използва от силния срещу слабия или просто защото познанието никога не е ‘абсолютно’. Според Фуко – Knowledge is power. Трябва да убием познанието. Какво въобще човек си представя като ‘абсолютно’ аз не мога да разбера. Скоростта на светлината е единственото абсолютно нещо, за което аз знам и е едно от най-странните неща, може би най-странното нещо, което съм чувала. На мен скоростта на светлината ми се вижда по-странна от цялата квантова механика.

Господарите искат обществото да е достатъчно толерантно, за да плаща социалната цена на престъпност, гета, бедност, самота, Ислям, който не признава правата на жени и сексуални малцинства, миграция, вследствие на колониалните войни, тоест войните за свобода и демокрация и още куп проблеми, които олигархията не би искали да реши. И би искала да останат нерешени. Не казвам, че толерантността е лошо нещо. Напротив. Казвам обаче, че олигархията много държи на нея, защото не иска да реши нито един истински проблем. Това означава цялата толерантност.

Ценносите, философията, науката обслужват силния, защото той им власт да гледа на тях избирателно. Той си ги избира според това, както му отърва. Все още е така.
Фуко е прав да направи това наблюдение, но постмодернистите не желаят информацията, обществото, науката или авторитетите да обслужват истината, човека или познанието. Казват, че истината е относителна, човекът е социална конструкция и че науката прави грешки и не можем да й се доверим, затова всичко е фейк. Всичко е идеология, затова си имаме идеологията на постмодернистите, които препоръчват ядене на хора.

Господарите пробуват тази кретения, защото искат да сте това, което те ви кажат, че сте, а не това, което си мислите, че сте. Ако господарите ви казват, че не е толкова лоша идея да ядете хора – ядете хора. Вие си мислите, че Християнството никога не се е налагало да ви е промива мозъка, за да сте наясно, че яденето на хора е лошо нещо. Просто някакси повръщате. Но господарите ви казват, че това е заради микро агресията на съдещи другите хора, които употребяват дисциплина и наказание, за да ви имплантират онова, което наричате съвест и ужасната идея, че трябва да повръщате и имате неосъзнати предразсъдъци към канибалите.

Ако приказвам за нещо, което на новите господари не им отърва, то определено го правя, защото мразя някой и трябва да ми оправят главата, за да ми помогнат.

Има много начини, по които да накараш хора да трепят други хора и техните страхове и предразсъдъци са лесен начин. Но аз не зная за нито една война, която да се води от омраза. Нито една. Има няколко геноцида, които може би са от омраза. Вероятно трепането по време на раждането на Пакистан. Евентуално. Вярно е, че пропагандата във всяка война срещу врага, е омраза и дехуманизация на другия, за да не ни е гадно да се убиваме. Но не за това се води войната. Война не се води, щото се мразим. Всъщност май повечето се връщат от война свършени, болни и променени, заради това, което е трябвало да правят и което не са искали да правят на други хора.
“Most people would rather die than think. In fact many of them do.”
както забелязва Бертранд Ръсел

Настроението, което имаме към света е, че нещата стават естествено и няма никакви особени причини под повърхността. Това не е точно така.
Как да го кажа… В древни времена, когато мъжът липсва две години, върни се и жена му е бременна и той си е мислел, че това се случва някакси по естествен път от въздуха. Докато зацепи.

Омразата въобще не е цялото зло на земята. Евгениката в САЩ, от която нацистите копират, не е страх от черните. Има икономически причини и чувствата на онези, които прилагат тези теории, не са омраза, а презрение и рационалност. Това са хладни сметки. Въобще не е защото непременно искам да нараня някого и го мразя. Нарцисизмът е презрение, сметки и липса на емпатия. Психопатията е презрение и почти същото като нарцисизъм. Може да ви мразят, ако попречите на плановете им да ви убият примерно. Тогава вече може да ви мразят. И да решат да не ви убиват по много хуманен начин, защото явно си го просите и искате да разберете какво е болка. Психопатите не страдат от фобии или твърде много страх. Напротив.

Изглеждам като нашмърцана с кокаин, защото съм много ядосана.
Съсипаха родителите ни, съсипват земята, карат хората да обвиняват себе си за всичко и нямам контрол над нищо.
Никога никой политик не е виновен за нищо, хората са виновни, че не гласуват за правилните тъпанари. Никога никой олигарх не е виновен за нищо, хората са виновни, че олигарсите ги лъжат. Ако питате Тед Бънди дали е виновен, той ще ви обясни, че порно индустрията е виновна. А, ДПС, заедно с Ахмед Доган ми обясняват нещо за права и свободи.

Хората нямат никаква реална власт. Медиите са на някой друг, лоби организациите и бюрократите в ЕС обслужват себе си и корпорациите, които им плащат, нямаме контрол над армията, продават ни ф16, икономиката в БГ отдавна е разпределена, хвърлят ни някакви субсидии, които ЕС знае прекрасно, че се крадат, но им е все тази. Нашите кретени от Демократична България искали да спрат краденето на евро средства посредством финансиализиране на икономиката, тоест – теглене на заеми и още неолиберализъм. Mафията прави, каквото си иска. Някакви НПО-та искат да са навсякъде, някакви експерти щели да произвеждат перфектните деца и перфектните семейства. Това, което са всички тези схеми, наистина е смърт за България. И ние ще изгубим тази държава. Както каза Карбовски. Завися от вериги за хранителни стоки, които ми продават някакви неща, които не стават за ядене. Завися от САЩ дали ще имам руски газ. Без значение колко ви е голяма заплатата, тя не може да оправи дупките по улиците, изсечените гори и отровената вода. И не може да ви купи родина, приятели и общество, което не е зомбирано. Не може да оправи образование, което работи само за бизнеса и произвежда хора, на които им викаш ‘Христос Воскресе’, а те ти викат ‘Кога?’. Циганите не са неграмотни, защото не ходят на училище, а защото не виждат смисъл да учат, за да станат плочкаджии. Програмистите не са по-образовани от циганите. Те също не виждат смисъл да изкарат нещо повече от курс по Питон, да искат 3к стартова заплата и да се мислят за малки богове.

Единствената свобода, която имам, е да избирам джендъра си. Не че е малко, но на мен така си ми е добре.

Деконструкция на личността

Увод

След падането на монотеистичните богове, пада идеята за доброто и злото, които имат стойност извън субективните мозъци на хората. В Християнството Бог е Добро. Онова, що е срещу волята или характера на Бог, е лошо. Бог е авторитет по-голям от човека и съществуват ценности, които са неотносителни. На това може да се гледа най-малко по два начина. Че в Християнството Бог е авторитетът, властта, онзи, който е далече, съди и мачка човека. Моралът на Християнството е моралът на страха и на слабия. Или че Доброто, Истината и Любовта имат авторитет сами по себе си, нямат нужда от одобрението на хората и са над нашите субективни и ограничени мозъци. Защото не властта създаде Бог, а човекът.
Европа тръгва по първия път.
Със смъртта на Бог умира и утопията за задгробното щастие и смисъла на земния живот. Появяват се много на брой земни утопии. Капитализъм, който обещава свобода и комунизъм, който обещава щастие.

Деконструкция на личността

Философия

Философията се самоопределя като наместник на религията с претенцията, че ще дефинира доброто и злото, ще покаже смисъла и пътя. Смисълът, който дава цялата тази континентална философия на 20 век доколкото въобще я познавам е, че няма смисъл. В най-добрия случай животът е смисъл и единственото добро, с което човек разполага, е свободата му. Той трябва да се отърве от всичко, което го задушава, притеснява и тормози и да прави разни работи, които са напук на всичко. Държавата, предразсъдъците, традициите, авторитети, другите, тялото, биологията, семейството – всичко, което ни пречи да бъдем себе си. Какво означава точно ‘себе си’ обаче.
Малко пуберитетско, но ако човек е бил дете по време на Християнството, то в 20 век почва да буйства, да се забърква с грешните хора и да прави някакви много тъпи работи, много от които са опасни за него и за околните. Хем иска да е самостоятелен, хем мама и тате да го издържат, Бог да му прощава, учителите да го разбират, обаче да не му казват какво да мисли, щото той е вече голям.

Нарича се автентичност. Всеки си гледа на автентичността, както си иска. Иначе няма да е ‘себе си’.

Friedrich Nietzsche

Ницше и поредицата, която му подражава, гледа на автентичността като смелостта да преосмислиш мотивите си, слабостите и ограниченията си, предразсъдъците, социалните роли, в които обществото те вкарва, авторитетите, които следваш, Боговете, на които се кланяш и страха ти да боравиш със злото, тоест – скрупулите ти. Ницше е прав донякъде, само че не зная дали това е, което той има предвид.

Гледайте сега. Представете си, че си имате работа с психопат. Което за огромната част от хората е невъзможно. Затова ще го опиша така. Когато си имате работа с психопат, той държи контрола над ситуацията – истината, фактите, гледната ви точка, миналото, настоящето и бъдещето и в крайна сметка над вас. Вие гледате на всичко през неговите очи включително на себе си. Така работят всички властови структури и идеологии. Ако например светът ми казва, че аз струвам, колкото заплатата си – аз гледам на себе си като на продукт. Начинът да се справите с психопат не е да го съжалявате, не е да го разбирате, не е да го обичате още повече или да му обяснявате, че и вие сте човек и имате права и да се опитвате да му имплантирате съвест, защото трябва да му промените химията и биологията и това с убеждения не се случва.
Начинът да се справите е да вземете контрола над ситуацията. За да стане това, трябва да вземете контрола над истината за себе си. И да погледнете на всичко през собствените си очи. Няма нужда да питате който и да било за разрешение.
След това да подложите цялата ситуация, себе си и психопата на безкомпромисен анализ без да ви е страх какво ще откриете. И малко по малко да си върнете суверенитета. Това отнема от властта на психопата, идеологията или властта и те губят контрол. Властта без лъжите е гола.

Когато властта е гола, тя вади оръжията. Но това е друга тема. Разликата между физическо насилие и манипулация е, че когато ви манипулират, не се защитавате. Вземат ми портфейла: аз не се съпротивлявам. Така никой няма да пострада физически. Но манипулацията създава усещане за стрес и дискомфорт. Ако сте активно манипулирани срещу своите интереси достатъчно дълго време този вид насилие дава физическо отражение.

Ницше страстно мрази Християнството, всичко що е масово и посредствено, демокрацията и хората въобще, особено когато дърпат една ‘изключителна личност’ или една ‘изключителна държава’ или ‘изключителна култура’ надолу и се опитват да я цапат с мръсните си ръце. Какво точно цени Ницше на мен не ми е много ясно. Прогресът? Ницше вярва в теорията с великите мъже, които творят човешката история и великите мъже, които творят великото изкуство или каквото и да е там.

Силните и смелите? Онези силни, които са способни да вземат контрола над себе си и над останалите? Или онези силни, които са способни да вземат контрола над себе си без да желаят контрол над останалите? Или онези силни, които стават философи и решават, че държат ключа към живота и истината? Като Ницше.

Аз гледам на Ницше по следния начин. Той се мисли за качествено повече от останалите, защото не го е страх от ‘истината’. Всички други са големи лъжци. Лъжат другите, лъжат и себе си. Как Ницше решава кое е истината? Личността е критерий сама по себе си. Ако аз съм по-развита личност от вас, каквото и да означава това, моята гледна точка и моите мнения ще са по-верни от вашите. Това е дефиниция за нарцисизъм.

Хуманизъм в Ницшеанската традиция – всичките от Ницше, през Фуко, Айн Ранд и сатанистите – означава в по-малка или по-голяма степен нарцисизъм.

Нацисти, ционисти, младежи, които се мислят за изключителни и младежи, които се мислят за Богове – всичките до един много обичат Ницше. Всички, които мразят авторитети и порядки много обичат Ницше. Сатанистите много обичат Ницше, защото според тях Сатаната е възстанал срещу Бог и е герой. Жизнеутвърждаващ хуманист и аутсайдер, срещу който обществото се е отнесло несправедливо.
Жизнеутвърждаващ значи, че не е проблем колко човека ще умрат, ако ми пречат или се наложи да умрат. Няма сега да седнем да ревем, да се самобичуваме и да страдаме. Страданието е за християните. Щастието е за живота. Shit happens.

Според Джудит Бътлър например означава, че мога да си избирам пола. И макар някои от Ницшеанската традиция да играят скромни и онеправдани, защитаващи слабите и потиснатите, постмодернистите, които се занимават с джендъри като Джудит Бътлър, това, което реално правят е, че се правят на Господ. Джудит Бътлър е от поредицата изключително дразнещи Ницшеанци, наречени постмодернисти.

Екзистенциализъм

Екзистенциализмът няма отправна точка. Сменя смисълът на живота с живота, който е смисъл сам по себе си. Всеки сътворява личността, смисъла и свободата си с действията и изборите, които прави във всяка ситуация. За да е “автентичен”, човек трябва да е наясно с мотивите си. Ако някой друг му ги е сложил в главата или той не знае защо прави това или онова – той не е верен на себе си.
Ако правя лоши неща, значи съм лош човек. Това не е дадено веднъж завинаги, защото имам свободата да избера да правя добри неща и да стана добър човек. Екзистенциализмът е действие.

Разглеждаме една картина на Jackson Pollock например, която струва 150 000 000 долара и прилича на повръщано. Защо струва 150 000 000 долара? Първо защото има кой да ги даде. И второ, защото Jackson Pollock се е освободил от всичко човешко, всичко, което пречи на боята да излиза без неговата социално обусловена личност да я вкарва в рамките си или да казва на картината какво да показва. Jackson Pollock не трябва да пречи на боята да следва естествения си път по платното. Jackson Pollock и картината са едно. И това е резултатът – личността Jackson Pollock вече не е Jackson Pollock, а е боя, която се излива върху огромни платна.

Постмодернизъм

Тоест какво се случва, когато имате пълна свобода? Когато махнете всичко, което не е ваше, не е част от вашата личност? Личността в постмодернизма не съществува. Цялата личност, целият аз е социална конструкция. Очевидно, когато човек е свободна личност, която се е спасила от всички социални условности, тя е нищо повече от безсмислена картина.

Постмодернистите са много зле – те не са в състояние да кажат каквото и да било, въпреки че са изписали огромно количество книги. Но да формулират някакъв екзистенциален смисъл е много отвъд възможностите им. Защото ще им се наложи да дадат някаква информация за нещо или не дай боже да направят някаква оценка. Цялата Ницшеанска философска традиция се занимава с власт и свобода.

Хем личността е социално обусловена, хем само субективните ми мнения и усещания имат някаква стойност, защото познаваема реалност извън субективното не съществува.

Според постмодернисите – лошото не може да идва от субектите, тъй като всеки субект е прав за себе си и неговите чувства и субективни преживявания са единствената реалност, с която разполага. Субективно зло няма. За злото е виновно обществото със своите предразсъдъци, порядки и традиции. Злото е насилие. Родителите със своето грешно възпитание и идиотски потиснически практики. Държавата.

Ние не можем да кажем коя субективна гледна точка е по-добра или по-правилна от друга субективна гледна точка. Всички те са валидни. И нито една не трябва да се налага на друга. Постмодернистите много обичат свободата, много мразят да ги потискат, но не искат да казват кое е добро и кое зло. Тогава защо свободата е добро? Няма истина, която да търсим извън субективното. Ако казвам, че ме сърби, значи ме сърби и тва е. Ако казвам, че съм мъж, значи съм мъж и вие няма да ми се бъркате в идентичността. Мойто мнение си е мое мнение. Няма познание, няма знание. И вие няма да спорите с мен, защото щом спорите, вие ми казвате, че не мога да си имам погрешното мнение, което си имам и ми казвате, че вашата истина е нещо повече от моята истина? Вие за нещо повече от мен ли се мислите?

Тъй като постмодернистите не дават информация никога за нищо, защото в крайна сметка няма познаваема реалност, която да изследваме, те имат навика да си служат със софизми и езикови конструкции. Ако чуете човек, който говори три часа и вие нищо не може да разберете, значи си имате работа с политик или с постмодернист.

Езикът е много важен за постмодернисите, защото езикът според тях е начинът, по който индивидът вижда света и по който светът оформя личността. Затова те си мислят, че ако спрем да викаме на циганите цигани, ние ще спрем да ги потискаме. Мислят си също, че със софизми, риторика и лингвистични акробатики са способни да защитават всяка истина и гледна точка или да ги опровергаят. Обществото, културата или каквото и да е там конструира човека посредством понятията, в които го кара да мисли. Според постмодернистите езикът не е отражение на каквато и да било реалност, а е изцяло социална конструкция, която е измислена от силите на злото – разбирай доминиращите ценности, идеи и традиции в обществото. Щом не правим оценки защо предпочитаме свободата пред робството, равенството пред неравенството? Какъв е проблемът да викаме на циганите цигани? Постмодернистите и това не знаят.

Това е джендър идеологията, мултикултурализма, голяма част от феминизма и политически коректното говорене. Някъде го наричат Марксизъм, защото изравнява всичко. Но то има ужасно много от Ницше. Това е отвъд доброто и злото на Ницше. Това е пуберитесткото бръщолевене на Ницше. Маркс и Ницше -> Гейска философия.

В крайна сметка постмодернизмът помага на силния, постиска свободата на словото и разрушава личността.

Защото…

Ако личността е социална конструкция, ние можем да си произвеждаме каквито искаме личности посредством социално инженерство. Социалното инженерство е вид манипулация. За разлика от културата, историята и мъдростта на един народ, които са продукт на взаимодействие между власт, споделена реалност и спомени, поети и будители, история и политика, социалното инженерство е привилегия на силния и промените, до които води, са повърхностни. Затова Харалан Александров казва, че при нас българите нищо не пуска дълбоки корени и всичко е имитация. Не знам дали заради това го казва, но това са причините според мен това, което казва, да е вярно.

Комунисти, капиталисти, демократи – все тази, ние си говорим за турско. Според мен Освобождението е нещото, което сме сторили като народ, което е излязло от нашата воля и борба, нашите просветители и будители, културата, самочувствието, органичното развитите на народа и вярата, че можем и заслужаваме свободата си.

Социалното инженерство е точно онова, което според постмодернистите потиска личността. Но те нямат проблеми с него. Те наричат псевдо персона или социално конструирана личност биологията, възрастта, полът, сексуалната ориентация, културата, езика, семейството, държавата, лоялността, моралната призма и съвестта на хората. И наричат ‘истинска’ личност онази личност, която кара на усещания, желания и пълна безотговорност.

Ако правим оценки, очевидно започваме да градим йерархии или да дискриминираме. Всяка оценка според постмодернистите означава аз да упражнявам власт над друг човек и да съдя. Най-лошото се случва, когато правя оценки на групи от хора или имам претенции, че имам познание, което е валидно за група хора, а не за определен индивид.

Заради постмодернистите не мога да кажа, че жените са по-податливи на негативни чувства от мъжете. Лепя им етикети. Това не е познание, според постмодернистите няма познание и това е етикет. Етикетите са много лоши, защото това са социални конструкции, които потискат личността и я вкарват в рамки.

Дори да е вярно, ние трябва да си траем, защото това може да се използва от мъжете срещу нас. За да ни викат истерички.
Но това е важно да се знае, защото един психопат винаги фабрикува негативни емоции в жертвите си и ако жертвата е жена, теоретично по-лесно би могъл по-лесно да я манипулира.

Познанието е важно да се знае. Човек трябва да знае слабите си страни и да ги има предвид. Защото има хора, които могат и ще използват всичко това срещу вас така или иначе.

Постмодернистие не ми дават да кажа, че според изследванията на един професор, черните са по-ниско интелигентни от белите и че Азиатците са по-интелигентни от Европейците. Защо? Защото интелигентността е социално обусловена. Според професора разликите в IQ не са социално обусловени, но според постмодернистите самото IQ е социална конструкция и ако професорът твърди, че черните са по-глупави от белите, той им нанася вреда и им лепи етикет. Езикът е много важен за постмодернисттие. Защото това може да се използва от нацистите или расистите да трепят черни.

Постмодернистите също не ми дават да кажа, че нещо е лошо. Моралните оценки са забранени и смехотворни. Само се излагам.

Когато човек не прави оценки, той помага на силния. Защото отвъд доброто и злото, има само сила.

Ако нямаме морални оценки и нямаме истина, който спечели, той печели контрола над истината.

А, гледната точка на педофила е равна на гледната точка на насиленото дете.

Ако в тази култура например педофилът се чувства потиснат и съден за действията си, той може да избере да смени културата или да промени културата, в която живее. Всичко е позволено, когато е ‘по взаимно съгласие’.

Който е чел При Тихон от Бесове на Достоевски нека да помисли. Има ли или няма взаимно съгласие между психопата и детето? Аз мога ли или не мога да излъжа едно дете по хиляда начина? Защо детето се самоуби?

То заради Християнството, предразсъдъците и неприемането от обществото ли се самоуби? Или заради психопата? Ако това дете не се беше самоубило, а беше родило друго дете, ние искаме да роди или искаме да му правим аборт? Какво означава цялото това сексуално образование и планирано родителство? Защо детето се самоуби? Защото беше използвано? Или защото се страхуваше от съда на другите?

Затова не мога да понасям постмодернисти и Ницше. И за жалост познавам огромно количесто такива хора. Хора, които реално от нищо не се интересуват, спорят само за спорта, викат ми, че съм наивна, ако кажа “не е честно”. Нищо не може да ги възмути, но ако някой наруши техните права, реват до небето, мислят се за свръх интелигентни и изключителни, защото в училище никой не ги е разбирал. Много от тях си викат либерален елит. Наричат своето безхаберие- толерантност, своето самодоволство – разум, тихият си нарцисизъм – чувствителност и много се гордеят, че никой не ги разбира, следователно нещо са специални или има какво да им разбираш. Ако някой вземе, че ги разбере, ще изгубят поне 90 процента от изключителността си.

Най-интересното при постмодернистите е, че са изписали един куп книги и познанието, което имаме от тях, е нула. И това е по дефиниция.

Нарцисизъм

Нарцисизмът, когато е патология, се състои в това да преувеличавам собствените си заслуги до делюзии, да изградя персона без много да ми се налага да порасtвам, защото се пазя от всички неуспехи, крия всички слабости и не поемам отговорност за никой и нищо. Поддържам всичкото това фейк нещо с лъжи, манипулации, impression management, арогантност и си мисля, че всичко ми е позволено. Особено когато наистина ми позволяват всичко. Нарцисизмът не изгражда солидна личност, защото реален сблъсък с реалността няма. Страданието се избягва. Много по-важно е какво изглежда от това какво е. Нарцисизмът не признава авторитети и държи себе си за авторитет по всички въпроси. Ако реалността го опровергае, нарцисистът се чувства жертва.

Може мама много да ме е глезила, да ми е казвала, че съм специален и че другите деца са ужасни. Може да ме е пазила от всичко. И да съм станал на 40 годинки и тя пак да ме пази от всичко и всички.

Може просто да съм мързелив постмодернистичен философ, който няма деца, не излиза от университета, не се интересува от хората, няма никакви екзистенциални проблеми или и да има – не ги решава, защото той е над тях, единствената му амбиция е да прави пари, за да спи с други такива философи.
Нарцисизмът е паразитен, егоистичен, повърхностен и мързелив.

Тъй като няма силна личност, която да може да се справя с неуспехи, разочарования или критика и има емоционална инфантилност, нарцисизмът може да приема всякакви форми и персони. Днес може да реша, че съм скромна, чувствителна и на мравката път правя, ако това ме устройва, утре може да реша, че е по-добре да играя друга роля или че съм мъж. Емоционалната инфантилност означава да се търкалям по земята, ако някой ми откаже нещо, което искам. Да мразя другарчетата си, защото са тъпи и не ме оценят. Да бъркам чувствата си с факти.

Още Симон дьо Бовоар говори за биологията и тялото на жената като за ограничение. Най-голямата пречка пред равноправието на половете. Жената има менструация, изглежда смешно, тялото й се деформира, гласът й е писклив, ражда, с неустойчиви емоции, уязвима е през голяма част от живота си, ако роди пет деца примерно, които и кърми. Очевидно не толкова силна, колкото мъж. Тялото държи жената по-близо до животинското, доколкото за мъжа тялото не е окови.

Идеологията за социалната конструкция, релативизма, биологията като ограничение, властта, която дефинира всички човешки отношения, културата, която определя какви ценности ще има индивида и замества съвестта, означават няколко неща. Едно от тях е, че много скоро ще започнем да си правим деца в инкубатори. Другото е трансхуманизмът. Трето е изграждането на световната култура, която ще ни прави световни ценности и някой ще си прави социално инженерство на глобално ниво. И не на последно място ще дойде точка на сингулярност, както предупреждават моите любимци от Truthstream Media, когато вече няма да сме хора.

Убедена съм, че след следващия пост ще стане още по-ясно.

Следваща част Деконструкция на съвестта

Традиционни ценности срещу всички останали

Вижте. Целият “мултикултурализъм” е нищо повече от начин да продължават да правят войни в Африка и Близкия Изток, да съсипват държави, на които да им правят масова приватизация и да си разширяват настоящите пазари. Тъй като имаше популярни настроения срещу тези войни – се появи голямо финансиране на пропаганда, която да накара Европейците да си затварят устите и много да не мрънкат срещу войните и чужденците. Това го правят, защото Европа е в демографска криза и няма кой да работи. Тоест – веднъж ходят да им рушат държавите и втори път експлоатират емигрантите и бежанците от тези съсипани държави да се конкурират наравно с Европейците. В повечето Европейски държави няма политики за насърчаване на раждаемостта. За какво да се раждат още европейчета, които ще тормозят силните корпорации, европейската бюрокрация и финансовите картели с протести и претенции? Няма нужда от деца, има достатъчно чернокожи и араби, които да работят.

Аз съм изключително толерантна към обратни, етнически малцинства, бежанци и жени, стига всеки да спазва законите 🙂 По очевидни причини – все пак съм жена. И нямам никакви особени сантименталности към традиционни ценности. Но човек, за да се нарича “европеец”, “хуманист”, “гражданин на света”, “цивилизован”, “с ценности” първо трябва да обича детето си, семейството си, родината си, после Европа, Русия, хората в съсипаните държави, после света. Не можеш да имаш претенции, че пет пари даваш за гей права, жените, човечеството и да не си обичал своето. И да ходиш да сипеш бомби на същите тези жени и деца, след което да ги оставиш на Ислямска Държава. Или да даваш пари на Ислямска държава. Толкова за феминистката Хилъри. 🙂

Това, което представляват крайният феминизъм, Гей лобитата и движенията за социална справедливост, е начин все по-малко деца да се раждат от една страна и от друга – популацията да е един срещу друг, разединена и да е все по-глупава. И все по-еднаква.

Така е лесно. Радикалната сексуалната свобода и нежеланието за деца е пряко следствие от крайният егоизъм и хедонизъм, които са поощрявани от консуматорското общество и капитала. Да не говорим, че някои милиардери директно си казват, че твърде много хора има на тази планета, трябва да ги посъкратим и няма нужда от деца. Това допълнително натоварва обаче икономиките на всички държави, в които няма хора в работоспособна възраст, които да издържат пенсионерите и въобще да плащат за социалната сфера. Какво ще излезе от всичко това, не зная. Но всичките тези заблудени правозащитници и всичките не толкова заблудени правозащитници, както и хората, тоест ние, които протестираме срещу кретенската Стратегия сме изправени срещу нещо голямо. Действа се по план и се гонят цели, които нямат нищо общо с никаква права. И какво ще излезе от всичко това и дали ще го спрем – не зная.

Терминално мислене

Терминално мислене е всичко онова, което е самоцел. Терминално мислене е мисленето на човек, който не успява да надскочи идеология или конюнктура. Процес, който не разпознава и не изгражда нови релации и модели. Терминално е всичко, от което си правим кумири. Ако Смисълът е Бог, то Самоцел е кумирът.