2019

В коридорите на Министерството на Демокрацията цареше небивало оживление. Представители на Партядрото се тълпяха в конферентната зала и подреждаха телекраните, интериора и столовете за гостите от свободните медии. Поводът беше тридесетгодишнината от победата над Комунизма. Изключителна дата! Приготовленията и честванията започнаха още преди година, но кулминацията щеше да се състои днес в тази зала, когато от телекраните на Министерството на Демокрацията щяха да говорят Освободителите. Никой не беше виждал Освободителите до днес и анонсът на Министерството на Информацията, че публиката ще има възможност да види лицата им, предизвика сензация и еуфория, по-голяма от честването на самата дата.

Тридесет години Освободителите никога не предадоха принципите на демокрацията и тяхната мъдрост осветяваше пътя към просперитета от всички билбордове, реклами, витрини, търговските обекти и високоговорители, пръснати по целия град. Излъчваха мъдрост във всяка рекламна пауза по всяка програма и всеки телевизор във всеки дом. Техният светъл идеал и човеколюбиво дело се знаеше, помнеше и напомняше от Министерството на Рекламата, което беше подчинено на свободните медии и отговорно за това мъдростта на Освободителите да достига до публиката вече тридесет години. По нареждане на министерството например всяка реклама беше длъжна да завършва с кратък демократически лозунг. Продаваха се основно три стоки. Бебешки памперси, позлатени брошки със знамето на демокрацията и банани. Но Министерството на рекламата с изкусното си изкуство създаваше толкова голямо разнообразие от стоки и услуги, че публиката винаги оставаше очарована. Благоденствие, образование и мъдрост в едно. Публиката отдавна беше спряла да посещава библиотеките, да работи или да поставя под съмнение рекламните блокове. Всичко, от което имаше нужда, беше поднесено кратко, точно и ясно от Партията. Списъкът с допустимите демократически лозунги беше дълъг и периодично се обновяваше от министерството, защото диверсификацията беше основен принцип на демокрацията.

– Свободата е реклама.
– Не можеш да избягаш от демокрацията.
– Потреблението е пътят към свободата.
– Личният неуспех е истинският успех над Комунизма.
– Хамстерите въртят колелото на демокрацията.
– Завистта към успеха на демокрацията е пътят към комунизма.
– Нещастието ражда комунисти и се наказва според кодекса на демокрацията.
– Щастието е религията на свободата.
– Успешният човек не мисли. Той действа.

Освободителите нямаха директен контакт с публиката, защото през тези трийсет години укрепваха демокрацията и бяха заети с това да пазят победата от настъпленията на Комунизма, който винаги надаваше грозната си глава от клоаките на омразата. Членовете на Партията бяха длъжни да се борят с омразата, завистта и лъжите на комунистите. Затова омразата, неудовлетворението и нещастието бяха забранени. Всички, заподозрени в омраза, нещастие или неудовлетворение, бяха работа на Министерството на Толерантността.

Партията се състоеше от свободните медии, а Партядрото от Освободителите и освободените. Министерствата на Демокрацията и на Толерантността бяха подчинени на Партядрото, а министерствата на Финансите, Рекламата, Образованието, Социалната Политика и Икономиката бяха подчинени на свободните медии. По същество тези министерства бяха еднакви, в тях работеха едни и същи хора от свободните медии и изпълняваха функциите на връзки с обществеността.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *