Афганистанци изнасилвачи

Имам един колега. Mного се вълнува, разсъждава, коментира и има мнение. Аз обикновено стоя със слушалките на работа, слушам музика и ако случайно чуя на този или онзи мнението и разсъжденията, увеличавам звука. Но преди няколко дни за мое и негово съжаление не си бях сложила слушалките, когато реши да говори за афганистанците, изнасилили момиче от Център за настаняване от семеен тип.

Разговорът протече горе долу така:

“Ваня, не трябва да градиш предубеждения към бежанците. Тези хора бягат от война. Най-християнското нещо на света е да им помогнем. Не можеш да съдиш от една случка за всички имигранти.”

А, аз никога не съдя от една случка, най-много обичам да ми казват какви предубеждения имам, за да ме вкарват в режим да се защитавам за нещо, за което не съм виновна и да се пробват да ми правят психо анализ особено хора, които нямат представа за какво говорят. Затова с вродения си такт и деликатност отговорих:

“Вземи малко да си използваш главата! Супер много ме дразниш. За какви предубеждения говориш въобще? Знаеш ли какво е virtue signaling? Нещо, което не ме впечатлява.”

“И какво искаш да кажеш, Ваня? Да ги стреляме на границата ли?”

“Големите заключенията, как го измисли това въобще? Ти някаква представа имаш ли кой и защо прави тези войни? Ти всичките разрушени държави ли ще приютиш? Ти кога точно ще се възмутиш от войните? Колко от тези бежанци са млади мъже, знаеш ли? Какво се случва в държавите, които приеха голям брой бежанци, знаеш ли? Тези неща не ги пише в Дневник и Блумбърг. Като си такъв християнин, защо не пратиха самолети да приберат жените и децата?”

“Аз не чета Дневник, чета Гардиън и освен това въпросът е принципен.”

“Браво.”

“Ти Ваня много общо говориш и съм забелязал, че четеш много странни неща.”

“Нямаш никаква представа какво чета. Какво по дяволите означава ‘общо’? Защо ми трябваше да си свалям слушалките…”

Сега. Аз не зная какъв е точно случаят с това момиче, но да приемем, че е било изнасилено. Първата реакция на дресирания правозащитник в подобна ситуация е да се притесни за потенциалните имигранти, които биха пострадали от потенциално лошия си имидж на изнасилвачи и да те гледат с моралното превъзходство, с което се гледа един потенциален расист, който не е точно расист, просто е тъп, странен и мрази имигранти, в частност аз. Има една подобна приказка, не зная дали се сещате, за нероден Петко. И нашти правозащитници реват за афганистанците, та се късат. Добре, а какво правим, ако потенциално пострадат още такива момичета? За тях защо не се притесняваме?

На мен тези реакции ми се струват върхът на моралната дресировка и слабоватост. Разсъжденията на този тип хора като моя колега относно имиграцията, които си градят мненията от впечатления и усещания, а времето, което са прекарали в мислене и разследване, е не повече от три секунди, са копирани от правозащитниците. Разсъжденията са следните. Ние никога не трябва да говорим за група хора, всяко престъпление е лична отговорност. Много по-важно е да не казваме ‘афганистанци’, отколкото да се възмущаваме и да отразяваме факта, че изнасилили някакво момиче. Първото е престъпление от омраза, защото засяга група хора. Второто е просто едно момиче. Омразата и предразсъдъците не водят до решаване на престъпленията. Само ще пострадат още невинни хора. Затова нека да не вдигаме врява за някакво момиче, ако обичате.

Тази морална немощ е свързана с невъзможността на много съвременни хора да се възмущават. Пропаганда, филми, игри и толерантност нормализираха всяка гнусотия с изключение на канибализма, но се работи по въпроса. Скоро ще се приема за проява на лош вкус и липса на обноски, ако се възмущаваш от канибалите. И тогава канибалите и техните защитници ще ме гледат отново с присмех, все едно съм някакъв динозавър, който не е в час със съвременния свят. Защото когато канибализмът е по взаимно съгласие, какъв е проблемът?

Когато аз се изкажа, същият мой колега веднага ми прави забележка – Ваня, ти много наедро говориш, много обобщаваш, не можеш да съдиш за това или онова. Това също дори да е вярно понякога, го казват хора, които нямат никаква представа от някакви по-сложни процеси и не виждат никаква връзка между това или онова. Не го казват, защото разбират нещо, а защото не разбират нищо. Това са хората, които не ‚вярват в конспирации‘. Триста документа, свидетели, история да им помажеш, те ‚не вярват‘. Не, не, много ви моля, не ми показвайте документи и факти, аз съм твърде здравомислещ човек, за да вярвам на документи и факти. Те и другите имат документи и факти. В Гардиън. Аз как да се ориентирам кое е вярно? Аз отдавна съм престанал да мисля, само се опитвам да изглеждам интелигентен и нормален, за да не съм откачен като Ваня.

Съвременните хора са дресирани да гледат подробностите, да се възмущават от точно определени неща и да не виждат никакви по-сложни процеси. Затова не разбират нищо за нищо.

Лошото е въпрос на лична отговорност, културата или религията не могат да бъдат лоши казват защитниците на религиозната свобода и мултикултурализма. Е, могат да бъдат лоши само, когато ние кажем. Например Европейската култура е лоша, защото е нацистка. Тоест бяло-какво-беше-там-супремасистка.

Ако всичко е индивидуализъм и ние никога не можем да изучаваме поведението на група хора, защото това са само предразсъдъци, нямаше да има социални науки въобще, нямаше да има пропаганда и понятия за групова психология, нямаше да има различни култури. Как според вас работят тези неща? Как работи груповата психология? Как работи груповата идентичност?

Толкова са изнежени, горките, че като им кажеш, че приказват глупости, те усещат, че упражняваш над тях диктатура.

“Добре, де, Ваня, това си е мое мнение, не може ли да си имам мнение?”

“Можеш, бе, можеш. Мнението е като задниците, всеки си го има и никой не пита другия за позволение. Друг е въпросът като си го показваш. Така ли мислиш работи демокрацията? Като всеки си има мнение? Нямам против, нямам. Но не е достатъчно. Трябва да можеш да го защитиш.”

Швеция

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *