Каква е разликата между “постоянни кондензационни следи от самолети, които образуват перести облаци” и “кемтрейлс”

Никаква. В общи линии.

“Контрали по същество са кръгови облаци, изработени от малки ледени кристали. Те са по-прозрачни за постъпващата радиация от слънцето и по-малко прозрачни за изходящата радиация от земята, така че са склонни да улавят повече топлина, отколкото отразяват. Те имат положително нетно излъчване.

SSAs (стратосферни сулфатни аерозоли), когато са достатъчно високи в небето, ще блокират повече входяща радиация, отколкото те улавят, поради различните размери на частиците и където са в небето (стратосферата е над мястото, където се образуват контрали). Така че те имат отрицателна нетна радиационна сила.

Но отново е сложно и точните цифри трудно се различават. Също така може да има комбиниращи фактори и ефекти за обратна връзка. SSA може да създаде повече облаци, тъй като те изпадат от атмосферата (в продължение на много години). Те също променят химията на атмосферата, увреждайки озоновия слой. Контралите могат да доведат до увеличаване на общата невидима мъгла от тип, който може да блокира малко светлина.

Знаем, че този вид работа на SSA поради изучаването на случващото се след големи вулканични изригвания изпомпва много от тях в атмосферата. Така че това изглежда като добър претендент за геоинженерство, тъй като би имитирал естествен процес и е естествено обратим.”

Стратосфрени аерозолни инжекции са вид геоинженерство, при което човек пръска аерозолни частици в горната част на тропосферата или в стратосферата, около които влагата кондензира и формират ледени облаци. Такива частици могат да бъдат сажди, метали, прах, сярна киселина, азотна киселина. Когато тези частици са ниско и са следствие от замърсяване, те се разпръсват бързо. В стратосферата остават с години. Психопатът David Keith от НАСА предлага:

“Сложете военни двигатели на няколко бизнес-джета на Gulfstream и с оборудване за производство и разпръскване на фини капчици сярна киселина. Пуснете самолетите до около 20 километра – значително по-голяма от височината на пътуване за търговски самолети, но все пак далеч в рамките на обхвата им. На тази височина в тропиците самолетът е в долната стратосфера. Самолетите пръскат сярната киселина, като внимателно контролират скоростта на нейното отделяне. Сярата се комбинира с водна пара и образува сулфатни аерозоли, фини частици с диаметър по-малък от микрометър. Те се изместват нагоре от естествените модели на вятъра и се разпръскват по земното кълбо, включително полюсите. След като се разпространят в стратосферата, аерозолите ще отразяват около 1% от слънчевата светлина, която удря Земята обратно в космоса.”

„Според изчисленията на Кийт, ако операциите започнат през 2020 г., ще са необходими 25 000 тона сярна киселина, за да се намали глобалното затопляне наполовина след една година. Веднъж в ход инжектирането на сярна киселина ще продължи непрекъснато. До 2040 г. 11 или повече струи, които доставят около 250 000 метрични тона всяка година, при годишна цена от 700 милиона долара, ще бъдат необходими за компенсиране на увеличеното затопляне, причинено от повишаващите се нива на въглероден диоксид. До 2070 г., според него, програмата ще трябва да инжектира малко повече от милион тона годишно, използвайки флот от сто въздухоплавателни средства.

Едно от стряскащите неща на предложението на Кийт е само колко малко сяра ще се изисква. Няколко грама сяра в стратосферата ще компенсират затоплянето, причинено от тон въглероден диоксид, според неговата оценка.“

David Keith

В горивата на самолетите има сулфати, алуминиеви и бариеви добавки. Когато гори нафта, самолетът изхвърля сяра, вода, метали, сажди и йонизирани частици. Около тези летливи и много фини частици кондензира влага. За по-нататъшното разрастване на аерозолите и образуване на кристали, относителната влажност на въздуха трябва да е голяма. Образуването на неразпръсващи се кондензационни линии зависи от влажността, налягането и температурата в атмосферата:

При какви условия се формират контрели?:
“Симулациите на аерозолното формиране на кристали и растежа в отработения флуид предполагат, че най-вероятният механизъм за нуклеация на контралните кристали е хетерогенно изгаряне на частици сажди [Kiircher et al., 1995, 1996; Brown et al., 1996, 1997]. Симулациите предполагат, че плътно ядрените аерозоли от сярна киселина / вода не могат да нараснат достатъчно големи, за да замръзнат спонтанно за необходимото време.”

Как се образуват кондензационни линии

Ако самолетът не изхвърля аерозолни частици, а само горещ въздух, може да има кондензация, но постоянни кондензационни следи и облаци не се формират.
Частиците, които изхвърля вулкан, са подобни на частиците, които изхвърля самолет. Саждите при допир с влага – от околната среда или човек, отделят алуминий, арсен, барий, кадмий, хром, олово, живак. Разрушават озоновия слой, отравят хората, почвата и водата, убиват пчелите.

„Физическата основа за въздушно пръскане на частици е да се контролира времето и климата чрез инхибиране на дъжд. Идеята зад „сеенето на облаци“ е да се подпомогне появата на дъжд, лед или сняг, докато идеята зад аерозолизираното пръскане на прахови частици за инхибиране на валежите е да пречат на процеса на нуклеиране.

Известна е методологията от проучвания за замърсяване (21) и е описана от NASA15: „Нормално създаването на капки за валежи включва кондензация на водни пари на частици в облаци. Капките в крайна сметка се слепват и се образуват капки достатъчно големи, за да паднат на Земята. Въпреки това, когато все повече и повече частиците от замърсяването (аерозолите) влизат в дъждовен облак, същото количество вода се разнася. И се образуват по-малки водни капчици. Капките са възпрепятствани да се слеят и да станат големи. Облакът дава по-малко валежи в хода на живота си в сравнение с чист (незамърсен) облак със същия размер.

Правителствено / военно решение за предотвратяване на падането на дъжда/градушка е умишлено да се добави аерозолизиран замърсител в региона където се образуват облаци, които да пречат на ядрената капка за дъжд. Това умишленото добавяне на замърсяване с прахови частици не само инхибира падане на дъжд, но също така затопля атмосферата (чрез поглъщане на слънчева енергия) и ограничава загубата на топлина, излъчвана от Земята. Следователно замърсяването с прахови частици създава изкуствено увеличени на налягането на въздуха, което може да блокира движението на настъпващо естествено влажно време, като по този начин допълнително предпазва пръсканата зона от изпитване валежи”

“Въздушните графити изключително наподобяват контурите, каквито са ледени кристали, образувани от изпускателните газове на самолети, но има дълбоки разлики. Кондензационните ледени следи оставят само в много влажна среда с достатъчно ниски температури за налягането на парите за насищане по отношение на леда и с високо съдържание на влага в отработени газове от самолета. Освен това ледените кристали, които образуват кондензационен сублимат, изчезват чрез изпаряване, за да образуват невидим газ във времева скала, варираща от секунди до минути (типична) до няколко часа (крайности на студ и влажност)“

История
Програми за манипулация на климата real time.
Граждански организации срещу климатичните манипулации
Климатични манипулации
Бивш ЦРУ Агент
Отравяне с метали, геоинженерство и земеделие
Списък с проекти, манипулиращи климата, по години и държави
НАСА – Замърсяване и облаци
Кемтрейлс или Контрейлс?
IPCC и авиацията
Защо се правите, че не съществува?
НАСА – химия и двигатели
Доказателства за умишлено пръскане на сажди?
Може би заради това умират пчелите?
David Keith – хайде да пръскаме сяра
Агенция – “Без дъжд за вашата сватба”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *