Руслан Трад

Покрай някои Фейсбук активисти, които действително ги боли за Сирия и на които симпатизирам, реших да отделя малко внимание на човека на годината за 2014 Руслан Трад.

Ще започна с това, че анализите на ‘журналистите’ и у нас, и по света, на които им плащат, за да лъжат или за да се правят на неразбрали, обикновено имат претенции за ‘легитимност’ и ‘обективност’.

‘Обективност’ означава такива едни интелектуални акробатики и хлъзгави мозъчни тръстове, които целят да ви объркат и да останете с впечатлението, че сте чели нещо като журналистика и балансирана гледна точка.

‘Легитимност’ означава, че в тези ‘анализи’ са преплетени лъжи, изпуснати са факти, обръща се внимание на маловажното, важното не съществува или е дело на някакви конспиративни теоретици, руски тролове, обикновени тролове, неонацисти, комунисти, християни или простия народ, който не може да зацепи как ‘правилно’ да тълкува събитията.

Как работи цялата тази мрежа от агенти, известни като ‘журналисти’?

Да разгледаме произволен шедьовър на Руслан, озаглавен ‘Има ли “активни клетки” на Хизбулла във Венецуела?’

Руслан се бори с тероризма във Венецуела

На всеки човек, който все още не е претърпял медийна лоботомия, му е ясно, че изказванията на Помпео са насочени към аудитория, която не знае къде се намира Венецуела. Може би затова Руслан цяла статия разсъждава върху думите на държавния секретар и се опитва да свърже Иран с Венецуела. С което на драго сърце играе ролята на Pompeo’s bitch.

Дори не съм сигурна дали му плащат за това, може да му харесва.

‘Държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви преди седмица, че ливанската организация Хизбулла има “активни клетки” във Венецуела. Той допълни също, че дейността на Иран, който е и основен спонсор на Хизбулла, се “отразява дълбоко на живота на хората във Венецуела и като цяло на Южна Америка”.’

Последното нещо, от което хората във Венецуела се чувстват ‘застрашени’, са ‘клетките’ на Хизбулла във Венецуела. Това е лично мнение, разбира се. Хората на Венецуела никой не ги пита какво мислят и от какво се страхуват така или иначе.

“Хизбулла, които стават основен партньор на властта не само във Венецуела, но и в Кубa” – доказателства, които подкрепят подобно изказване, няма, не мога да намеря, а Руслан не посочва.
“Николас Мадуро реално разчита и на недържавен фактор като мрежите на ливанската организация” – доказателства, които подкрепят подобно изказване, няма, не мога да намеря, а Руслан не посочва.

По-нататък Руслан ни обяснява, че:

“В южноамериканската преса Хизбулла влиза предимно с негативни новини, какъвто беше случаят от миналото лято, когато бразилските и парагвайските власти извършиха мащабна операция за разбиването на криминална мрежа и която се оказа, че е изградена от членове на организацията. Тази новина допълни докладите на САЩ и западни служби от последните няколко години, че организацията разполага с криминални мрежи, за да се финансира.”

Сега предполагам, но не мога да съм сигурна, тъй като Руслан не е посочил нищо конкретно, но предполагам, че има предвид тази история, когато са заловили един нарко-нещо-си, за който САЩ и ционистите казали, че е свързан с Хизбулла и е ключова фигура в схемите с наркотици. Това е един човек…

“Бразилската полиция арестува беглец в петък, който се твърди от американските власти, че е финансист на Хизбула и който многократно е обвиняван в незаконна дейност в безгранична гранична зона, където се срещат три държави от Южна Америка.
Полицията задържа Асад Ахмад Баракат в ареста в град Фоз до Игуаку, който е дом на известния водопад Игуасу и седи там, където се сближават Бразилия, Аржентина и Парагвай. Тригранната зона, както е известно, отдавна е убежище за контрабандисти, трафиканти и фалшификатори, а американските власти и други твърдят, че това също е двойник за подкрепа и финансиране на тероризма.”

После анализаторът Руслан продължава:
“Тези данни освен, че не са тайна за експертите по сигурност, са и публично известни. Така например, на остров Маргарита, разположен във венецуелски води, има изградена силна мрежа от членове на Хизбулла. Под ръководството на Уго Чавес, венецуелското правителство изгражда масивни контакти с лидерството на организацията под знамето на борбата срещу империализма.”

Тук може и да има нещо вярно, но както ни казва Стратфор (ако Руслан не знае кои са Стратфор, определено не трябва да пише за нещата, за които пише):

“Нищо в този аргумент няма за цел да отрече помощта и подкрепата, която венецуелското правителство съзнателно предоставя на членове на марксистки групи от Колумбия и други държави, като по този начин допринася за рисковете за сигурността в региона. Нито има отричане, че Ал Кайда и други ислямистки групи като Хизбула имат история на операции (финансови и други) в Латинска Америка. Обаче няма искрен аргумент от консерваторите за национална сигурност в Съединените щати, че самият Чавес представлява заплаха за Съединените щати, като съзнателно помага и подкрепя джихадистите. Тази предпоставка може да е изкушаваща за намирането на политика срещу Чавес, ако Вашингтон, който е склонен да игнорира Чавес, докато е съсредоточен върху по-тежки въпроси като Ирак, приключи с търпението си, но логиката на ситуацията просто не би го подкрепила.”

Wikileaks Stratfor

Аз ще цитирам една друга медия. Ще оставя на Руслан да познае коя е тя:

Твърденията за връзки на Хизбула с Венецуела до голяма степен се въртят около един човек, бившият вицепрезидент на Венецуела Тарек Ал Айсами, който е от ливанско-сирийско потекло. Твърденията са насърчавани като факт – въпреки липсата на конкретни доказателства – от смесица от неоконсервативни мозъчни тръстове като Центъра за сигурно свободно общество и бивши служители на Буш, като Роджър Нориега, заедно с Болтън и AIPAC- свързан с Gatestone Institute.

Малко са доказателствата за каквато и да е дейност по отношение на Хизбула във Венецуела. Ако наистина има присъствие на Хизбула в Каракас или където и да е другаде в Южна Америка, това би било съвсем естествено предвид практиката на международната дипломация. Хизбула е част от ливанското правителство и представител на шиитските мюсюлмани в Ливан. Подобно на стотици други политически партии и правителства, тя има военен или военизиран компонент.”

За съжаление САЩ и ционистите имат интерес да лъжат и не можем да разчитаме на думата им. Сега… Убедена съм, че на Руслан не му е ясно защо имат интерес да лъжат и не можем да вярваме на думата им, но ако той изпитва толкова силно доверие към ционистите или администрацията на Пентагона, не само ние, но и Господ не може да му помогне.

Струва ми се, че няма да бъде голяма изненада, ако анализаторът Руслан е преписвал от пропагандната медия на Пентагона Foreign Policy:
Хизбулла във Венецуела

Ето как изглеждат части от статията, преведени с Google Translate:

“Някои анализатори на политиката за сигурност изглеждаха изненадани от твърденията на Помпео, но не бива да бъдат. Хизбула отдавна поддържа присъствие в Латинска Америка, особено в прословутата Тригранична зона, полуправен регион, където Аржентина, Парагвай и Бразилия се сближават. Но дори и извън Триграничната зона, Хизбула е добре утвърдена във Венецуела, където шиитската терористична група отдавна работи за създаването на обширна инфраструктура за своите престъпни дейности, включително трафик на наркотици, пране на пари и незаконна контрабанда.
Например, остров Маргарита, разположен край бреговете на Венецуела, е добре известен криминален котловин, където членовете на Хизбула са създали сигурно убежище. При режима на бившия президент на Венецуела Уго Чавес, правителството предприе по-активен подход да предложи светилище на привържениците на Хизбула, базирани в Венецуела.”
“Хизбула има дълга и зловеща история във Венецуела. Пръстен за контрабанда на кокаин, активен през 2000-те години, воден от ливанския гражданин, свързан с Хизбула на име Чекри Харб – трафик на наркотици и царевица за пране на пари, които се превърнаха в прякора “Талибан” – използваха Панама и Венецуела като критични центрове в операция, изпращаща наркотици от Колумбия до САЩ, Западна Африка, Близкия Изток и Европа. Постъпленията от пръстена за трафик на кокаин са измити в колумбийски песо или венецуелски боливари, като Хизбула нетира между 8 и 14 процента печалба.”

Тук можем да си представим как Руслан псува Гугъл Транслейт, трие това с царевицата, защото не го разбира и оставя само качествен журналистически материал, който помества в шедьовъра си в
http://www.actualno.com

“Има и въпросът за Иран. Според някои оценки Хизбула е подкрепена от режим в Техеран, който му осигурява увеличение от 700 милиона долара годишно. Венецуела служи като точка за влизане на Иран в Латинска Америка, укрепване на иранците е малко вероятно да отстъпят, без да се борят”

“Ако режимът на Мадуро в крайна сметка бъде отстранен от властта, той вероятно ще има отрицателно въздействие върху Хизбула във Венецуела. В крайна сметка пипалата на групата се простират в горните течения на сегашното правителство на Венецуела – Тарек Ел Ейсами, министър на промишлеността и националното производство, беше определен от Министерството на финансите на САЩ под орган за борба с наркотиците и уж има близки отношения с Хизбула.”

Русланчо… Защо преписваш? Ще ти пишем двойка…

Кой е Jeffrey Epstein?

Кой е Jeffrey Epstein?

“..part of the original group that conceived the Clinton Global Initiative, which is described as a project ‘bringing together a community of global leaders to devise and implement innovative solutions to some of the world’s most pressing challenges.”

“Arguably the most infamous flight taken by Clinton on Epstein’s jet was a lengthy trip to Africa, where actor Kevin Spacey, who has also been accused of raping minors; Ghislaine Maxwell; and Ron Burkle, a billionaire friend of Clinton’s who has been accused of soliciting the services of “super-high-end call girls,” were also present. Clinton specifically requested that Epstein make his jet available for the trip well in advance, with Doug Band as the intermediary. President Donald Trump, also a friend of Epstein, is said to have flown on the plane but appears only once on flight logs.”

“While this network has long been able to ensure its success through the use of sexual blackmail, often acquired by the unconscionable exploitation of children, it has also been a driving force behind many other ills that plague our world and it goes far beyond human and child trafficking. Indeed, many of the figures in this same sordid web have played a major role in the illicit drug and weapons trades, the expansion of for-profit prisons, and the endless wars that have claimed an untold number of lives across the world, all the while enriching many of these same individuals.”

Технотронното общество

Збигнев Бжезински Между две епохи

Zbigniew Brzezinski, Club of Rome, 1970 година:

Съвременна Америка е в преход от индустриалната към технологичната епоха. Като първото в света слединдустриално общество, САЩ вече не са оформени от същите сили, които са стимулирали социалните промени в напредналите страни, откакто Англия за първи път се е сблъсквала с машината. Тази широка трансформация предизвиква криза на утвърдените американски ценности и институции, по-специално „традицията на либералната демокрация, и тъй като наближава двата стотици рождения ден на нацията, следователно призовава за предефиниране на американската система.

“В индустриалното общество начинът на производство се измества от селското стопанство към промишлеността, като използването на човешки и животински мускули се заменя с машинна работа. В технологичното общество индустриалната заетост отстъпва на услугите, като автоматизацията и кибернетиката заместват работата на хората с машини

“В технологичното общество университетът става интензивно включен „мозъчен тръст“, източник на много устойчиво политическо планиране и социални иновации.”

Масите се организират в индустриалното общество от синдикатите и политическите партии и се обединяват от сравнително прости и донякъде идеологически програми. Нещо повече, политическите нагласи се влияят от апели към националистически настроения, съобщавани чрез масовото нарастване на вестниците, използващи, естествено, националния език на читателите. В технотронното общество изглежда, че тенденцията е към обобщаване на индивидуалната подкрепа на милиони неорганизирани граждани, които са лесно в обсега на магнетични и привлекателни личности, и ефективно използват най-новите техники за комуникация, за да манипулират емоциите и да контролират мотивите.”

“В индустриалното общество придобиването на стоки и натрупването на лично богатство се превръщат във форми на социално постижение за безпрецедентно голям брой хора. В технологичното общество адаптирането на науката към хуманните цели и нарастващата загриженост за качеството на живота стават едновременно възможно и все повече морален императив за голям брой граждани, особено за младите.”

“В крайна сметка тези промени и много други, включително някои, които влияят по-пряко върху личността и качеството на самия човек, ще направят технологичното общество толкова различно от индустриалното, колкото индустриалното от аграрното.”

“Освен това човекът все повече ще живее в изкуствена и бързо управлявана среда. В края на този век приблизително две трети от хората в напредналите страни ще живеят в градове.”

Джулиан Хъксли може би е виновен само за леко преувеличение, когато предупреди, че „пренаселеността при животни води до изкривено невротично и до патологично поведение. Можем да сме сигурни, че същото важи по принцип на хората. Животът в града днес определено води до масови психични заболявания, т.е. до нарастващ вандализъм и възможни изригвания на масово насилие

Проблемът с идентичността е вероятно да бъде усложнен от празнината на едно поколение, подсилена от разпадането на традиционните връзки и ценности, получени от разширеното семейство и трайните взаимоотношения на общността.”

“САЩ са главният световен разпространител на технологичната революция. Понастоящем американското общество оказва най-голямо влияние върху всички останали общества, което води до далечна кумулативна трансформация в техните перспективи и нрави.”

“Когато Мишел Фуко обяви “смъртта на човека”, той изразяваше почти с Ницшеански термини песимизма, присъщ на реакцията срещу прометейските идеологии”

“Възгледите на Фуко, свързани с мисловна школа, наречена „структурализъм“, са характеризирани от критиката като идеологията на съвременната технокрация, тъй като Фуко вижда човека като обект на процес, който го лишава от всякаква самостоятелност и го управлява безлично, според структурна динамика. Отхвърлянето на съзнателната история – като по този начин удари в сърцето на идеологическия религиозния подход, доминиращ западното мислене – само по себе си е отражение на съвременната криза в ценностите, предположенията и вярванията и на срива на всички интегрирани и едновременно целенасочени исторически интерпретации”

“В резултат на това мнозинството от хората се придържат към процедурния политически ред само докато този ред работи, но имат все по-малко вътрешен ангажимент към него. (Например пасивното поведение на френския народ по време на срива на политическия ред през май 1968 г.)”

“Следователно е съмнително дали нарастващата загриженост за абстрактното и духовното и дори за доказателствата на нов интерес към религиозността – с други думи, всички въпроси, залегнали под термина „качество на живота“ – ще доведат в близко бъдеще до появата на нови формални идеологии или религии. Научната сложност и скептицизъм – подсилени от импресионистичните ефекти на засилената зависимост от аудиовизуалната комуникация (телевизията) – работят срещу системните и догматични качества на една идеология. В този смисъл е правилно да се говори за „края на идеологията“.”

“Бързата научна промяна, масовият образователен взрив и интензивната имплозия в комуникациите са всички фактори, които създават силно променливи убеждения и реакции и създават ситуация, в която субективните чувства са по-важни от колективното обвързване с план за социални действия и организация.”

“Комунистическата партия на Съветския съюз има уникалното си постижение: успя да превърне най-важната революционна доктрина на нашата епоха в скучна социална и политическа ортодоксия. Тази ортодоксия е революционна в реториката, но консервативна на практика.”

“Нещо повече, дехуманизиращият потенциал на съвременната наука придаде нова спешност на проблема за определяне на хуманизма в съвременния свят.”

“Освен това авторитарните съветски анализатори твърдят, че откриват признаци на засилена криза в по-напредналите капиталистически държави. “Политическите кризи се появяват далеч по-често, отколкото, да кажем, преди десет до двадесет години и вече не само на” периферията “, но в главните центрове на империализма. Социалнополитическите кризи в капиталистическите държави сега се разпространяват в условията на изострена финансова криза и влошаване на цялата икономическа ситуация на империалистическия лагер. Важен нов фактор се казва нарастващият радикализъм на западните интелектуалци, повечето от които – за разлика от тези от ерата от Втората световна война – сега „стават по-активна прогресивна сила.”

Светът е в навечерието на трансформация, по-драматична в своите исторически и човешки последствия от тази, извършена или от френската, или от болшевишката революция“. В дългосрочна перспектива тези известни революции просто надраскаха повърхността на човешкото състояние. Промените, които ускориха, включваха промени в разпределението на властта и имуществото в обществото; те не засегнаха същността на индивидуалното и социалното съществуване. Животът – личен и организиран – продължи като по-рано, въпреки че някои от външните му форми (предимно политически) бяха съществено променени. Шокиращо, въпреки че това може да звучи за техните съобщници, до 2000 г. ще се приеме, че Робеспиер и Ленин са леки реформатори.”

“Друга заплаха, по-малко явна, но не по-малко важна, се сблъсква с либералната демокрация. По-пряко свързано с въздействието на технологиите, тя включва постепенното появяване на по-контролирано и насочено общество. Такова общество би било доминирано от елит, чиято претенция за политическа власт ще се основава на уж превъзходно научно ноу-хау. Безпрепятствено от ограниченията на традиционните либерални ценности, този елит не би се поколебал да постигне своите политически цели, използвайки най-новите съвременни техники за въздействие върху общественото поведение и поддържане на обществото под строг надзор и контрол. При такива обстоятелства научният и технологичният импулс на страната няма да бъде променен, а всъщност ще се храни със ситуацията, която експлоатира.”

Теодор Казински

“Той беше яростно анти левичар, твърдейки, че левицата като цяло е по своята същност тоталитарна. Въпреки това той също смята, че класическите консерватори се заблуждават, като се противопоставят на левицата, но продължават да подкрепят технологичното и индустриалното развитие, вместо да признаят ролята, която той смята, че играят в напредването на левицата.

Според него културният релативизъм, политическата коректност, класовата война, политиката на идентичността и други аспекти на съвременната левица са просто симптоми на проблемите, създадени от индустриалната цивилизация, краен резултат от отнемане на връзката на хората с автентичния начин на живот, за който те се развиват и оставяйки им само „тривиални“ въпроси, върху които да фокусират вниманието си. Той твърди, че човечеството трябва да преобърне индустриалната цивилизация и да се върне към примитивното ловно-събирателно общество, отхвърляйки идеята, че технологията на съвременния свят може да бъде реформирана по всякакъв начин. Тази промяна трябва да дойде по-скоро, отколкото по-късно, така че да намалим болката, причинена от нейния крах – ако изчакаме повече, твърди той, бихме дали възможност на технологичната цивилизация да пороби и убие още повече хора, отколкото подобен срив би навредил.”

Мисля, че Тед Казински е напълно прав. Не зная дали трябва да се върнем към примитивното общество. Но в известен смисъл, те ще ни върнат там. Технологичните манипулатори ще ни върнат там, само че няма да сме свободни.

Индустриалното общество и неговото бъдеще

Tехнокрация

Когато обществото се ръководи от платени експерти, теоретично неплатени, но на практика платени, се нарича технокрация.

В това живеем. Това са всичките НПО-та, експерти по климата (с което не искам да кажа, че всичките лъжат, някои са просто много глупави и/или заблудени), бюрократите от Брюксел, Български хелзинкски комитет, Национална мрежа за децата, всичките тинк-танкове на неолибералите, на Джорд Сорос, на Бил Гейтс, на Римския клуб, медиите.

Онези, които им плащат, са Българската, Европейската, Американската, Руската или Глобалната олигархия.

Пластмасови хора

Трябва да призная, че съм сто процента съгласна с др Робъртс.

Не мога да ги търпя. Става ми зле от цивилизованите, умерени и съвършено импотентни душички и мозъци на не малък брой хора. Пластмасови хора. Нищо не може да ги възмути, нищо не може да ги бутне към действие, нямат и една самостоятелна мисъл в главата си. Корупция на духа от слабост, представяща се за изтънченост. Всичко им е като на домашно растение, което не вижда много светлина. Хилаво. Целият му свят е контролирана среда.

Ако това се беше случило у нас (а, то се случва), щяха да хленчат до небето срещу брадатите балкански субекти, които искат да линчуват обременения убиец и “да не забравяме, че има закони”.

Angry crowd overruns police, tries to lynch suspected murderer of 9yo girl

Green New Deal, Extinction Rebellion and Agenda 21

Sir Julian Day Rose, 5th Baronet:

“Сред онези, които стоят начело на решението за „Зелено ново споразумение“ (в Европа) са зелената депутатка Каролайн Лукас, лидерът на DiEM 25 Янис Веруфакис и Гейл Бредбрук, ко-лидер на Extinction Rebellion. Присъединява се към тях Джеръми Корбин, лидер на Британската лейбъристка партия и поддръжници на наскоро наречената „декларация за извънредни ситуации на климата“, която активистите поискаха от властите да действат.

Никъде в дневния ред на Зелената New Deal и на климата не се споменават най-грубите и разрушителни дейности, на които хората подлагат планетата и себе си:

  • незаконното внедряване на 5G микровълнова радиация
  • развитието на изследванията, разработването и прилагането на нова гама от генетично модифицирани организми (ГМО) и
  • повсеместното приложение на атмосферния аерозолен геоинженеринг в световен мащаб.

Колко от тези родители и деца някога биха предположили, че трагично се използват от архитектите и главните герои на „устойчивото развитие“, Програма 2030 и Green New Deal, за да ги вкарат в „нулев въглерод“ свят, задвижван от 5G технология, без дървета, в интелигентни градове, токсични автомобили без микровълнови импулси и микровълново облъчващо сателитно оръжие, насочени към покривалото на всяко кътче на земята.

Защо този твърде реален/действителен дневен ред не играе роля в масовите протестни движения, доминиращи заглавията днес?”

Към горния списък бих добавила: Емиграция? Войни? Радиоактивно замърсяване?

Програма 21

Програма 21 беше създадена на конференцията на ООН за околната среда и развитието през 1992 г. като инструмент за „по-нататъшно устойчиво развитие“.

Това естествено се харесва на много природозащитници, тъй като на повърхността изглежда е насочено към критични въпроси, включително борба с обезлесяването, опазване на биологичното разнообразие, контрол на замърсяването, промяна на моделите на потребление, насърчаване на здравето и постигане на по-устойчиво население. Разбира се, всички те са важни.

Но нека да надникнем по-дълбоко.

Планът на Програма 21 за устойчиво развитие включва:

– „Проект за дивата природа“ за „защита на местообитанията и коридорите за диви животни“. Това може да звучи привлекателно, като се има предвид, че толкова много видове умират поради безотговорното развитие на човека и унищожаването на естественото местообитание. Въпреки това, крайната цел на това е да се заличат всички признаци на човешка дейност (къщи, пътища, камиони и др.) oт дивите зони, така че в крайна сметка хората да бъдат изтласкани от зоните на дивата природа. Този проект позволява домовете и земята на хората да бъдат законно конфискувани в името на опазването.

Обърнете внимание, че нищо относно корпоративното замърсяване, фракинг, въглища или ядрени отпадъци не се разглежда, нито липсата на избор, който хората биха имали над жилището си. Уверен съм, че има по-добри решения, които защитават дивата природа и правата на хората, като „тръстове“ за управление на екологични ресурси, които споделяме общо.

– Мониторинг на дейностите на всеки гражданин чрез „Интелигентен растеж“, федералния закон за истинската идентификация и инсталирането на „Умни измервателни апарати“ в домовете по целия свят за надзор и регулиране на потреблението на енергия. Привържениците на комунални услуги и Agenda 21 твърдят, че „интелигентните измервателни уреди“ ще направят използването на енергия по-видимо за потребителите в реално време и тези данни могат да бъдат използвани за намаляване на влиянието ни върху планетата.

Отново това може да звучи привлекателно за някои, но в действителност „умни измервателни уреди“ представляват опасност за нашето здраве (имат вредно излъчване); позволяват засилено наблюдение на нашите домове (всеки път, когато се използва електрическа крушка, уред или телевизор, тази информация се изпраща на вашата комунална компания – и може да бъде споделена с други компании и правителството); и всеки уред може да бъде изключен дистанционно.

Контрол на популацията. Отново някои хора могат да се съгласят, че има твърде много хора на планетата и че сегашният ни темп на растеж е неустойчив. Програма 21 обаче насърчава принудителната стерилизация и насилственото ограничаване на броя на децата в семейството. Изследванията показват, че населението се стабилизира естествено във връзка със средата си, когато има достатъчно образование, здраве и просперитет – всички те процъфтяват в наистина свободно общество на доброволно сдружаване – но се разпадат в тоталитарните полицейски държави. С наближаването и приближаването на тиранията нашето образование, здраве и просперитет намаляха. Повече тирания не е отговорът.

– Приемането на Common Core Standards (CCS) (Общото ни начало …) в държавните училища. Посочената цел е да направят децата „равни“ чрез национализиране на стандартите, за които поддръжниците казват, че ще намалят „разликата в постиженията“. На практика това позволява на най-ниския общ знаменател в национален мащаб да определи стандарта на местно ниво – по същество социалистически модел на гражданство.

Програма 21 се стреми да направи тези политики задължителни.

Вие и вашето семейство може да бъдете принудени да финансирате Програма 21 чрез данъчно облагане, подобно на много други хора, а тези пари ще бъдат използвани за прилагане на екологичните разпоредби, които нарушават вашите права.

През 1976 г. Римският клуб излезе с идеята да контролира живота на хората чрез екологични разпоредби. Кой не би бил съгласен с по-малко замърсяване, по-добро градско планиране и намаляване на въглеродните емисии? Това беше блестящ план, но с наистина зловещи мотиви.

Архитектите на плана се обединиха около концепциите в рамките на символа си “три Е”. Трите Е са: социална справедливост, просперираща икономика и качествена околна среда.
Звучи добре, нали?

Но те просто апелират към нашите нужда и желание да трансформираме нашия проблемен свят, като използват обичайната двойнствена реч на Оруел, точно както направиха с „No Child Left Behind“. „Няма дете, останало отзад“ апелира към желанието на хората училищата да вършат по-добра работа в образованието на децата и да бъдат уверени, че учителите вършат работата си. Но на практика NCLB всъщност е утежнена тестова система, която мери всяко дете и всяко училище, заради която много деца отпаднаха или са нежелани от училищата, които не желаят да приемат деца с ниски тестови резултати.

Какво всъщност може да означава „Три Е“ от Дневен ред 21, ако те просто го кажат направо?

  • Това, което изглежда имат предвид под „качествена околна среда“, е запазването на природните ресурси и девствените екосистеми за корпорациите и финансовия елит, като същевременно пречат на гражданите да могат да притежават и защитават собствените си имоти. Вместо това ще ги вкарат в градска среда и ще ги подредат един върху друг във високи сгради, независимо дали им харесва или не.
  • Идеята им за „просперираща икономика“ означава по-нататъшно централизиране на контрола върху парите и търговията, а не премахването на нашата фалшива, базирана на дълга парична система, управлявана от частни корпорация или насърчаването на истински, а не субсидиран, свободен пазар.
  • Тяхната версия на „социалния справедливост“ е да упълномощят правителството да отнема трудно спечелените пари на хората за преразпределение по собствена преценка, независимо от индивидуалните права.

Някои го наричат ​​„Преразпределение на богатството чрез кражба“.

Agenda 21

Important

John Ruskin -> Cecil Rhodes -> Chatham House -> The Round Table Group
/
Eugenics, Fabian Socialists, CFR, The Royal Institute for International Affairs, Treaty of Versailles, League of Nations

Fabian Society -> Annie Besant -> Jiddu Krishnamurti

Gro Harlem Brundtland -> three terms as Prime Minister of Norway -> Vice-President of the Socialist International. -> international leader in sustainable development

Lynn Forester de Rothschild -> Hillary Clinton -> Wikileaks 1 Wikileaks 2
Jackson Stephens -> Hillary Clinton

Jeffrey Epstein -> Lynn Forester de Rothschild -> Deutsche Bank

От неолиберализъм към команд икономика

Не зная дали и Occupy Wall Street е споснорирано от Сорос, но е факт, че когато тази змия започне да говори за ‘права на човека’, ‘демокрация’ и ‘Западната цивилизация’, човек трябва да внимава.

Социализъм, за който лобират милиардери, е като демокрацията, за която се борят империите.

Социализъм, спонсориран от ‘филантропи’, в който всички са зависими от олигархията и от държавата, е дефиниция за тоталитарно общество.

Green New Deal
Agenda21

Новият световен ред

Много са ми интересни фанатиците на социалната справедливост, в това число и политиките на идентичността. Новите прогресивисти, които са бившите еволюционни социалисти, тоест Фабианските социалисти, които от своя страна всичките са глобалисти, които искат да управляват света посредством евгеника, социално инженерство и технологии. Да бъдат мозъците на нашата изкуствена и контролирана ‘еволюция’. Всичките тези като чуят ‘демокрация’ и ‘права на човека’ изпадат в особен екстаз и очите им така светят, сякаш наистина ценят тези идеали.

От друга страна са догматичните капиталисти, които изпитват ужас от Соц-а, Маркс, държавата и тоталитарните общества на 20 век, които пък не поставиха под въпрос въобще управлението на ООН, нито неолибералната идеология, която направи олигархията по-силна от всякога.

Въобще не им прави впечатление. Обичат си олигархията и това е. Едните й викат ‘филантропия’, другите викат на олигархията – ‘успешните’ или ‘заслужилите’.

Всички онези филантропи, дето си врат носа навсякъде. Всички онези авторитарно-тоталитарни мерки, закони, протоколи и стратегии на ООН. Всички тези НПО-та, дето си придават огромна важност.

Те също като произнасят думите ‘демокрация’ и ‘права на човека’, изпадат в една особена сладострастна еуфория, сякаш наистина им дреме за тези неща.
Всичките дружно аплодираха Стратегията за детето, както сега аплодират ‘спасението’ на Земята.

С което не желая да твърдя, че Земята няма нужда от това да я оставим малко намира, за да се възстанови. Заплахата от екологична катастрофа е съвсем реална. Трябват ни иновации, рационализации и инвестиции.

И не твърдя, че няма деца, които нямат нужда от спасение. Психопатията е съвсем реална.

Много родители си мислят ‘че коя ще е тази майка, която не обича детето си’. Ами, психопатичните майки не обичат децата си. Майки и бащи. Тормозят ги, малтретират ги и ги използват. Въпросът не е там. Въпросът е как ще различите едното от другото? Мислите ли, че социалните или Анимус могат да различат майка или баща, които обичат детето си от психопатични родители? Мислите ли, че държавата наистина ще преследва психопатични родители? А, ако имат пари, връзки, ако са интелигентни? Как ще работи това? Мислите ли, че всички приемни родители ще обичат децата? Че няма психопатични лелки и чичковци сред социалните служби? Сред НПО-тата?

ООН не е демократична структура. ООН е измислена от силна глобална олигархия, в която участват голям брой ненормалници. Така е замислена, че глобалната олигархия да управлява света посредством ООН. Не е измислена, ‘за да пази мира’. И аз така си мислех преди, но беше много наивно от моя страна.

И така, да се върна на догматичните капиталисти. Това, което идва през ООН, е управление на глобалната олигархия, която ще унищожи правата на човека, държавите, свободната инициатива и всякакъв вид ‘капитализъм’. Ще сложи глобален ‘социализъм’ в пъти по-лош от Сталинистките години. Тоест – олигархичен колективизъм на глобално ниво.

Днешните олигарси са по-богати от всякога и технологиите, които имат за пропаганда, контрол и война, са много по-напреднали от Съветските години.

Ние пожертвувахме голямото изкуство

” Да, това бе истина. Джон си припомни как Хелмхолц се бе присмял на „Ромео и Жулиета“.

— Ами тогава — заговори той след кратка пауза — покажете им нещо ново, което хем да прилича на „Отело“, хем да е разбираемо за тях.

— Точно такова нещо всички ние отдавна искаме да напишем — обади се Хелмхолц, като наруши продължителното мълчание.

— И точно това никога няма да успеете да напишете — рече Контрольора. — Защото ако то наистина прилича на „Отело“, никой няма да го разбере, колкото и ново да е то. А ако е ново, тогава е невъзможно да прилича на „Отело“.

— Защо да е невъзможно?

— Да, наистина защо? — повтори Хелмхолц. Той също забравяше неприятната действителност. Позеленял от вълнение и страх, единствен Бърнард си спомняше за нея; останалите обаче не му обръщаха внимание. — Защо да е невъзможно?

— Защото нашият свят е различен от света на Отело. Не може да има таратайки без стомана — и не може да има трагедии без обществена неустойчивост. А сега светът е устойчив. Хората са щастливи — получават онова, което искат, и никога не искат онова, което не могат да получат. Те са заможни, здрави и читави, никога не боледуват, не се боят от смъртта, блажено невежи са по отношение на страстта и старостта, не се тормозят с разни майки и бащи, нямат съпруги, деца и любими, за които да се вълнуват много, те са така възпитани, че в действителност не могат да се държат другояче освен по правилата за обществено поведение. А ако нещо се обърка, тогава имат на разположение сома. Която вие, господин Дивак, отивате и изхвърляте през прозореца в името на свободата. Свободата! — Той се изсмя. — Как можете да очаквате, че делтите ще знаят какво е това свобода! А сега да се надявате, че ще разберат „Отело“! Мило мое момче! Дивакът помълча малко.

— И въпреки това — настоя той упорито — пиесата „Отело“ си я бива. Тя е по-добра от всички тези емоцилми.

— Разбира се, че е по-добра — съгласи се Контрольорът. — Но това е цената, която трябва да заплатим за устойчивостта. Човек трябва да избира между щастието и онова, което хората са наричали навремето „голямо изкуство“. Ние пожертвувахме голямото изкуство. Вместо него си имаме емоцилмите и цветоуханния орган.

— Но те не дават нищо на човека.

— Дават онова, което могат — осигуряват на публиката приятни усещания.

— Но те са „история, разказана от луд”


— А онези под водолинията щастливи ли са?

— По-щастливи от онези над нея. По-щастливи например от тези ваши приятели тук — посочи той.

— Въпреки противната си работа?

— Противна ли? Те не я имат за противна. Напротив — обичат си я. Смятат я за лека и детински проста. Никакво напрягане на ума или на мускулите. Седем часа и половина лек труд, който не изморява, а после — дажбата сома и игри, и свободно съвкупляване, и емоцилми. Какво повече могат да искат? Наистина — добави той — биха могли да поискат намаляване на работното време. И ние, естествено; можем да им осигурим такова намаляване. От техническа гледна точка ще е съвсем просто да намалим до три-четири часа на ден работното време на всички нисши касти. Но дали това ще ги направи по-щастливи? Не, няма да ги направи. Подобен експеримент е бил проведен преди повече от век и половина. В цяла Ирландия бил въведен четиричасов работен ден. И какъв бил резултатът? Смут и рязко нарастване на консумацията на сома — нищо повече. Тези три часа и половина допълнително свободно време не само че не се превърнали в извор на щастие, но и принудили хората непрекъснато да предприемат соматични излети. Изобретателското бюро е претъпкано с планове за нововъведения, осигуряващи икономия на труд. Имаме ги с хиляди. — Мустафа Монд замахна широко с ръка. — И защо не ги внедряваме ли? За доброто на самите труженици. Ще е направо жестоко да ги измъчваме с допълнително свободно време. Същото се отнася и за селското стопанство. Ако само поискаме, ние можем да добием по синтетичен път всяка наша хапка храна. Но не искаме. Предпочитаме една трета от населението да продължава да обработва земята. И това е за тяхно добро, защото процесът на добиването на храна от земята е по-продължителен, отколкото във фабриката. Освен това трябва да мислим и за нашата устойчивост. Ние не искаме да се променяме. Всяка промяна е заплаха за устойчивостта. Това е още една причина да бъдем така сдържани при внедряването на нови изобретения. Всяко чисто научно откритие е потенциално пагубно; следователно дори и на науката трябва понякога да се гледа като на евентуален враг. Да, дори и на науката.

— Науката ли? — Дивакът се начумери. Тази дума му беше позната. Само че не можеше да каже какво точно означава тя. Нито Шекспир, нито старците от пуеблото бяха споменавали някога думата „наука“, а от Линда бе чувал само най-смътни загатвания: науката бе нещо, с чиято помощ се правят вертолети, нещо, което те кара да гледаш с присмех на Празниците на Царевицата, нещо, което те предпазва да не се набръчкаш и да не ти опадат зъбите. Той положи отчаяно усилие да вникне в думите на Контрольора.

— Да — казваше Мустафа Монд, — ето още една добавка към цената, която плащаме за устойчивостта. Не само изкуството е несъвместимо с щастието — несъвместима е и науката. Науката е опасна и ние трябва най-предпазливо да я държим на синджир и с намордник.

— Как така! — възкликна учудено Хелмхолц. — Та нали ние непрекъснато твърдим, че науката е жизненоважна? Това е изтъркана хипнопедична мъдрост.

— Три пъти седмично между тринадесет и седемнадесетгодишна възраст — вметна Бърнард.

— А цялата тази пропаганда в полза на науката, която вършим в Института…?

Да, но коя наука? — попита присмехулно Мустафа Монд. — Вие не сте изучавали точни науки, така че не можете да прецените. А навремето аз бях доста добър физик. Дори прекалено добър — достатъчно добър, за да осъзная, че нашата наука е чисто и просто една готварска книга с общоприета теория на готвенето, която никой няма право да оспорва, плюс списък с рецепти, към който не може да са прибави нищо без специално разрешение от главния готвач. Сега главният готвач съм аз. Но някога бях любознателен млад чирак в кухнята. Опитах се да сготвя нещичко по моя собствена рецепта. Извън общоприетата теория, по непозволена рецепта. Всъщност опитах се да се занимавам с малко истинска наука. — Той замълча.

— И какво стана? — попита Хелмхолц Уотсън.

Контрольорът въздъхна.

— Стана горе-долу онова, което ще стане и с вас, младежи. Едва не ме изпратиха на един остров.

Тези думи подтикнаха Бърнард към ожесточени и непристойни действия.”

“Хората продължавали да говорят за истината и красотата така, сякаш те били върховни блага. И така чак до започването на Деветгодишната война. Войната обаче ги накарала да запеят съвсем друга песен. Какъв бил смисълът на истината, красотата или знанието, когато навсякъде наоколо ти валят антраксови бомби? Именно тогава, след Деветгодишната война, за първи път бил наложен контрол върху науката. По онова време хората били готови да подложат на контрол дори и желанията си. Всичко — само за да имат спокоен живот. И оттогава ние непрекъснато контролираме.”

” — Изкуството, науката — май сте платили доста висока цена за вашето щастие — рече Дивакът, когато останаха насаме. — Има ли и още!

— Ами религията, естествено — отговори Контрольорът. — Допреди Деветгодишната война е съществувало нещо, наричано бог. Колко забравям, вие сигурно знаете всичко за бога.”

Aldous Huxley

Aldous Huxley to Timothy Leary, 6 June 1961

In this handwritten letter, Huxley mentions meeting Oscar Janiger and Dr. “Jolly” West, a CIA MK-ULTRA operative.

“Dear Tim,Thank you for your letter of Jan 23rd, which came during my absence — first in Hawaii, the at San Francisco (where we had a good conference on Control of the Mind).Alas, I can’t write anything for Harper’s — am too desperately busy trying to finish a book.At S.F. I met Dr. Janiger, whom I had not seen for several years. He tells me that he has given LSD to 100 painters who have done pictures before, during & after the drug, & whose efforts are being appraised by a panel of art critics. This might be interesting. I gave him your address, & I think you will hear from him.I also spoke briefly with Dr. Jolly West (prof of psychiatry at U of Oklahoma Medical School), who told me that he had done a lot of work in sensory deprivation, using improved versions of John Lilly’s techniques. Interesting visionary results — but I didn’t have time to discuss the details.You are right about the hopelessness of the “Scientific” approach. These idiots want to be Pavlovians, not Lorenzian Ethnologists. Pavlov never saw an animal in its natural state, only under duress. The “Scientific” LSD boys do the same with their subjects. No wonder they report psychoses.

Yours, Aldous”

“That’s how everything of culture and beauty and philosophic freedom has been passed on,” Huxley tells him. “Initiate artists, writers, poets, jazz musicians, elegant courtesans. And they’ll educate the intelligent rich.”

Declassified
Tavistock

Wikileaks

Huxley – CIA

Какво е технокрация?

Технокрация означава социално инженерство за управление на масите, контрол с помощта на технологиите, диктатура чрез правилата, експертното мнение и алгоритмите.

Технокрация е онова, за което разказва Прекрасният Нов Свят на Хъксли.

Вече няма да има държави. Ще има мегаполиси. Няма да има диктатори. Ще има само системата.

Какво е технокрация?

Малко материали за психопатия

Имайте предвид, че Athena Walker е психопат, което означава, че лъже, има грандомански делюзии и се чувства страхотно със себе си без значение какво и на кого е сторила, защото в общи линии – не прави разлика между добро и зло.

Човек, на когото липсва вътрешен морален компас, се ориентира по реакциите на хората какво трябва да прави и какво не, за да има или за да няма проблеми в живота си. Подобен човек има цели. Неговите цели и мотиви може да имат или да нямат никакъв смисъл за останалите.

Такъв човек лесно избира да не се съобразява с реакциите на другите, ако проблемите от действията му в преследване на една или друга цел могат да му се разминат. Това са хора, които нямат вътрешни спирачки. Само външни. И когато видиш подобно нещо в реалния живот, е … много плашещо. Защото са способни на всичко.

Публикацията е интересна като демонстрация на това колко по-различни хора съществуват. Някой беше казал, че разликата между невротипичен и психопат е горе долу колкото разликата между невротипичен и жираф. Човек трябва да има предвид тези неща, защото хората правят проекции на собствената си психология върху другите.

В повечето случаи това може да работи. За да разбереш другия, изхождаш от собствените си чувства и психология. Но това не работи, когато другият е различен.

Athena Walker – какво е психопатия?

Човек не трябва да се подвежда по филмчета като това Странни отговори на теста за психопатия или това Мъдростта на психопатите или твърдения като ‘няма значение дали съм психопат, това което има значение, е дали съм добър човек’.

Подобно изказване “няма значение дали съм психопат, това което има значение, е дали съм добър човек” може само психопат да го измисли.

Тези хора не обичат никого, не се привързват. Как едно дете би реагирало на това? Ако майка му не го обича и то го знае. Това само по себе си е травма.

Голяма част от хората не са били преки жертви на психопат или на някакъв вид силно манипулативна, егоистична и садистична личност.

Това означава, че колкото и да са интелигентни, хората просто не знаят, не подозират или не приемат, че съществуват личности, които са способни на изключително откачени и садистични постъпки.

Срещу най-близките си. Срещу хора, които не са го заслужили и в общия случай са твърде разбрани и емпатични. Разбрани и емпатични хора по-лесно се експлоатират.

Има личности, които са способни да измислят и да изпълняват сложни планове в продължение на десетилетия, които целят да саботират и да съсипят живота на някого, детето си например.

Все едно да обясня на някого, който вярва в демократичните революции и благородната кауза на Белите Каски, че подготовката на войната в Сирия започва десетилетия преди да избухне, планирана е от Запада и Белите каски са пропаганда организация на Ислямска държава. Прекалено откачено някакси…

Много малко разбират вредата, болката, травмата, психологическия дисонанс и тормоз, през които минава жертвата. Само интелектуално в най-добрия случай. Повърхностно.

Малко са хората, които са толкова емоционално интелигентни, че да схванат цялата вреда и садизъм, на които е подложена жертвата. Малко са хората, които разбират какво означава контрол над ума, тоталитарни общества или ‘Coercive Persuasion’.

Което означава, че повечето психолози всъщност не разбират тази материя.

Експлоататорски и насилствени интимни връзки или отношения между родител и дете, деструктивни култове, тоталитарни общества – тези неща работят по сходен начин.

Въртят се около грандоманските делюзии на определен човек или на група хора, които се чувстват повече от останалите като категория, като биология, като потекло или заради някаква идеология. Което означава, че останалите са там, за да им служат, за да бъдат употребявани, използвани и манипулирани.

Начинът, по който поддържат собствените си делюзии, е чрез манипулиране на реалността, диктат на това, което е истина и кое не, контрол върху истината и тоталитарен контрол над личността.

Една изключително добра презентация на множество книги, които претендират да помагат в такива случаи, но са подвеждащи и книги, които са добри:

40 книги за нарцисизъм и психопатия

Франкфуртската школа

Можем да използваме деструктивната “критична теория” на Франкфуртската школа срещу тях. Срещу културните марксисти, фабианските социалисти и социалните дарвинисти.

Цялата тази философия, може би цялата философия въобще е противоречива и парадоксална. Философията не може да донесе никакъв “смисъл”.

Целият “смисъл”, който една философска теория или едно философско изследване може да донесе, е някакво изобретение на смисъл. И това изобретение обикновено обслужва някого.

Има два начина философията да измисли ‘смисъл’. Единият е да изучава хората и да опише смисълът, който те откриват в живота си. Тук философията непременно трябва да се допита до психологията.

И ако това е психологията на Фройд – грешните изводи са гарантирани.

Другият начин е да си измисли смисъл. Тогава разликата между философия и религия е никаква.

Цялата нихилистично-психопатично-крайно-скептична гледна точка към човека служи за това човек да се съмнява в сетивата си, в ума си, в себе си и собственото си критично мислене.

Което води до това, човек да предостави свободата си на някой друг, който да решава вместо него.

Франкфуртска школа

Климатът като оръжие

Тази книга е уникална в световен мащаб документация на д-р Розали Бертел. Мисля, че това е една от най-важните книги на 21 век. В допълнение към оригиналния текст на автора от 2000 г. има различни актуализации до 2011 г. и допълнителни статии, написани от международни експерти. Като основател на „Планетарното движение за майката Земя“, което беше организирано, след като запознах с работата на Бертел (2010 г.), за да я разпространявам колкото може повече, аз също допринесох за книгата по различни начини. Преведохме я и организирахме публикуването й. Розали ме нарече свой представител в немскоезичната част на света.

Д-р Розали Бертел е родена през 1929 г. в САЩ. Печели докторска степен по биометрия в Католическия университет в Америка, Вашингтон, през 1966 г. Тя притежава девет почетни докторски степени и печели множество награди, сред които „Наградата за право на поминък“, RLA (1986); тя е съосновател на множество организации, включително „Международния концерн за обществено здраве” (IICPH) в Торонто, Канада (1984) и „Международните лекари за хуманитарна медицина” в Женева, Швейцария (1999). Работила е като оценител за ООН, работила в повече от 60 страни за тази институция и беше доживотен член на Римокатолическата конгрегация „Сиви монахини на свещеното сърце”, Пенсилвания, САЩ. Розали Бертел беше загрижена за човешкото здраве, околната среда и планетата като цяло и за предупреждение, отнасящо се до опасностите, пред които сме изправени. Първата й книга се занимава с ядрени опасности: „Няма незабавна опасност? Прогноза за радиоактивна земя”. Тя беше наградена с RLA за тази много публикация през годината на MCA в Чернобил 1986 г. Поради няколкостотин или дори повече пъти по-голям краен MCA във Фукушима през 2011 г. тази книга сега е по-актуална от всякога.

За днес тя заявява:

„Сега се планират климатични и метеорологични войни, войни, в които земетресения и вулкани, наводнения и суши, урагани и мусонни дъждове ще играят роля.“ (Bertell 2013, p. 57)

Опасностите, пред които сме изправени днес ние, хората и планетата, са далеч по-развити в следядрената ера, без опасността от ядрената да е намаляла.

Най-важната книга на 21 век

История

Кажете ми. Какъв смисъл има всичко това? Откакто се помня, ужасите на двете световни войни стоят като символ на най-голямото зло. Необяснимото зло.

Това ли е човекът? Как е възможно да се случи?

Четем Фройд, който ни обяснява, че така просто човек е зъл и трябва да бъде контролиран, иначе се отприщват едни големи и зли животински страсти и започва да се бие.

Толкова зло, колкото посредствената фройдистка психология е докарала на хората, никой друг не е успял. Но за това – друг път.

Четем как германците по необясними причини са подкрепяли Хитлер, който е въплъщението на злото и това е необяснимо. Как не са видели ‘дявола’? Как така? Как се случва това?