Втората Световна Война

Американците и братята Дълъс или как нацитата създадоха съвременна Америка с парите на банкерите
Войната е бизнес
Федералния резерв и Банката на Англия финансират Хитлер
Войната е бизнес
Тависток
Чърчил за малко да започне ww3
Хитлер предлага мир на Чъчрил, за да нападне Съветския съюз

https://www.quora.com/Is-it-true-Hitler-sued-for-peace-several-times-but-Churchill-rejected-them-all

In order to understand why Britain would only accept an unconditional surrender from Hitler’s Germany, one most first understand that Hitler created a new economic system which cut out international banking from profiteering:

“That Churchill’s friendly hint to me that if Germany became too strong she would be destroyed, is declared irrelevant in judging the motives of German foreign policy before this forum.”

-Joachim von Ribbentrop, Nuremberg Trial

“Should Germany merchandise (do business) again in the next 50 years we have led this war (WW1) in vain.”
– Winston Churchill in The Times (1919)

“We will force this war upon Hitler, if he wants it or not.”

– Winston Churchill (1936 broadcast)

“Germany becomes too powerful. We have to crush it.” – Winston Churchill (November 1936 speaking to US – General Robert E. Wood)

“This war is an English war and its goal is the destruction of Germany.”
– Winston Churchill (- Autumn 1939 broadcast)

“The war wasn’t only about abolishing fascism, but to conquer sales markets. We could have, if we had intended so, prevented this war from breaking out without doing one shot, but we didn’t want to.”
– Winston Churchill to Truman (Fultun, USA March 1946)

“Germany’s unforgivable crime before WW2 was its attempt to loosen its economy out of the world trade system and to build up an independent exchange system from which the world-finance couldn’t profit anymore. …We butchered the wrong pig.”
-Winston Churchill (The Second World War – Bern, 1960)

“We made a monster, a devil out of Hitler. Therefore we couldn’t disavow it after the war. After all, we mobilized the masses against the devil himself. So we were forced to play our part in this diabolic scenario after the war. In no way we could have pointed out to our people that the war only was an economic preventive measure.”
– US foreign minister James Baker (1992)

“Not the political doctrine of Hitler has hurled us into this war. The reason was the success of his increase in building a new economy. The roots of war were envy, greed and fear.”
– Major General J.F.C. Fuller, historian, England

“We didn’t go to war in 1939 to save Germany from Hitler…or the continent from fascism. Like in 1914, we went to war for the not lesser noble cause that we couldn’t accept a German hegemony over Europe.”
– Sunday Correspondent, London (17.9.1989)

“The enemy is the German Reich and not Nazism, and those who still haven’t understood this, haven’t understood anything.” – Churchill’s chief counsellor Robert Lord Vansittart (as said to foreign minister Lord Halifax, September 1940)

…………………………………………………………………………………………

Hitler’s Barter System

…………………………………………………………………………………………

…General Robert Wood testified that in 1936 Churchill told him that Germany is getting too strong and must be smashed. (p. 130). For what reason? Bernard Baruch tells us. After an interview with Roosevelt in September 1939, Baruch released a report to the press in which he said:

“If we keep our prices down, there is no reason why we shouldn’t get the customers from belligerent nations that they have had to drop because of the war. In that event Germany’s barter system will be destroyed.” (N.Y. Times, 14th Sept. 1939)

Germany was trying to escape the entanglements of world debt.
England was quite willing to lend money to buy raw materials but
Germany insisted upon exchanging goods for goods. Germany would
not be drawn into the system of increasing debt, booms and slumps.
The London Times stated that Germany’s barter system made her an
aggressor in the world market:

“One of the fundamental causes of this war has been the
unrelaxing efforts of Germany since 1918 to secure wide
enough foreign markets to straighten her finances at the very
time when all her competitors were forced by their own debts to
adopt exactly the same course. Continuous friction was inevitable. Germany adopted a new monetary policy … after which Germany ceased to experience any financial difficulty.”

In England the people suffer the burdens of heavy and increasing
taxation, but in Germany, the Times reports:

“Nothing is ever heard of the necessity of increasing taxation, compulsory savings, or the issue of enormous public war loans. Quite the contrary. Recently an important tax was abolished. Public savings bank deposits touch new monthly records again and again. Money is so plentiful that the interest rate on Reich loans could recently be reduced from 41/2 to 4 per cent.

These changes may well call for drastic readjustments in our
established conventions. A hidebound persistence in methods
and doctrines which were sound fifty years ago may easily
prove as costly in the financial and economic field as actual
war. It might not lose the war; it would certainly lose the
peace.” (London Times, October 11 and 12 and November 13,
1940).

“Germany was trying to break the credit ring of the money
monopolists by the force of economic sanity and that was un-
forgivable. She was acting like a worker who went on strike against
system which deprived him of adequate food supplies though he
as quite willing to exchange his labor to pay for them.”

In 1937 Hitler said:

‘Germany will enter into no obligations to pay for her imports than she is capable of fulfilling. The German Government thus takes the standpoint of the respectable merchant who keeps his orders in harmony with his power to pay. We laugh at the time when our national economists held the view that the value of a currency is regulated by the gold and securities lying in the vaults of a State Bank; and more especially we laugh at the theory that its value was guaranteed thereby. We have instead come to learn that the value of a currency lies in the productive capacity of a nation.

“The world financial monopoly stood aghast. If Germany succeed in her plan of economic penetration, other nations might follow per example. The whole world would then exchange goods for goods in a basis of equality and good fellowship. No one would want to borrow and the financial pyramid of debt, from the apex of which Almighty Finance ruled the world, would collapse. Humanity would be well fed, but the financiers would lose their power.

“If the German monetary experiment had been allowed to develop
on the basis of a friendly exchange of goods it would have provided
the world with useful information to assist it in solving its commercial problems. What was a laudable effort on the part of Germany
has become a world war — a war of ideas in which Hitler strives to
form a European economic monopoly opposed to the financial
monopolies of the world

“Statesmen began to prepare the public mind for war. No mention
was made of the real causes of the crisis — the bitter scramble for
world markets, the trickery and inhuman methods used to obtain
spheres of influence for surplus investments and for increasing the
burden of world debt. Statesmen again were preparing to sacrifice
the youth of their country on the bloody alter of Mammon. As in
peace, so in war. Humanity must be sacrificed to save a worthless
economic system.

“Once again the peoples were told that if they destroyed the
leader of the German nation all would be well with the world. Germany worshipped its leader. Britain trusted its Government. Both
peoples believed their leaders would save the world. It was a
tragedy of faith in men. One nation has to fight for a new economic
and political system the other to preserve the old ones.

Source: AMERICAN MANIFEST DESTINY AND THE HOLOCAUSTS, BY CONRAD GRIEB (Liberty Bell, 1978), pp 233-236

Hitler made several peace offers which Churchill refused to entertain. Churchill would only accept total political surrender. Meaning Germany had to submit to Capitalism, international banking and parliamentary democracy as the method of government for Germany.

WW2 began on Friday September 1, 1939, but in reality it began on January 1933 when Hitler came to power. According to the Nuremberg testimony of German foreign minister Joachim von Ribbentrop Winston Churchill threatened that Britain would destroy Germany if it become too powerful:

“That Churchill’s friendly hint to me that if Germany became too strong she would be destroyed, is declared irrelevant in judging the motives of German foreign policy before this forum.”
-Joachim von Ribbentrop, Nuremberg Trial

“The shallow and standardized answer that everyone here has provided seems to go along the lines of: Hitler couldn’t be trusted! Germany invaded everyone! Etc. etc. etc…

The truth is that the Führer admired the British as far back as Mein Kampf. He not only wished to have stronger relations with them, but even viewed them as a role model for his own Nationalist ambitions.

So what went wrong? It wasn’t to do with Hitler’s ideology – we must review the sequence of events.

Hitler wanted to re-arm, and the British really didn’t mind co-operating in the death blow of the rotting Versailles Treaty. This was made clear all the way back in the British PM’s memorandum after WWI, in which he expressed his views quite strongly: that disarming Germany was hypocritical, that the victors’ arrogance would not be forgiven, that stripping Germans off their homeland would cause another war (and he was right on point with the Danzig Crisis!)

We can also see this when the English happily made a Naval Agreement with Germany, where Hitler humbly held his naval tonnage at a modest 35:100 to England’s – exactly as Mein Kampf had said ‘Naval ambitions should have been abandoned, and attempts should not have been made to compete against British industries’ – what the Führer called the happiest day of his life.

It is often cried that Hitler took aggressive measures at every step, from conscription to occupying the Ruhr, completely ignoring that it was Germany which was trailing in every sense before Hitler came into power. The moment he did reverse the status quo, the French started buzzing their sirens, because they would much rather have had it the way it was ten years ago when French soldiers occupied the German valley. That’s why they signed an alliance with Russia, surrounding Germany and prompting the Führer to occupy the Ruhr – and as per Lloyd George, Hitler would have been a traitor to his Nation, had he not done so.

So what ended this mutual understanding and coexistence between Britain and Germany? Saying Sudetenland is a joke, because not only had the British understood long ago that having ethnic Germans trapped in surrounding countries is a horrible idea (especially if, God forbid, the Germans got a strong and competent Leader), but even Chamberlain could not understand why they must care about such a far-away situation.

So then it comes to the Reich’s ‘betrayal’ of the Münich accord, ignoring the fact that British war-mongering under Churchill and Belisha was in full force if only you read a transcript of their speeches from late 1938.

The true cause is extremely obvious: certain war-mongers taking full advantage of Chamberlain’s timidity and indecisiveness to block Hitler’s ambitions, ignoring the fact that Britain would most certainly have remained unaffected, and in fact positively affected, in case of peace and National Socialism in Germany.

This continues with Britain’s guarantee of Polish independence: they knew that Hitler would demand his citizens in Danzig back, and that many people around the world would view, and DID view, such an appeal as completely understandable; and thus, they gave such a guarantee to Poland as would allow the country to cry murder if Germany forcefully took back what Poland was unwilling to give in a peaceful manner.

All the way to 1941, Hitler was still offering peace to Britain while Churchill rejected, crying, “if Hitler invades hell then I’ll praise the Devil himself!” At this point, Germany didn’t just desire peace – they were, in every way, DESPERATE for peace, since their destiny and the future of Europe depended on it. It’s literally no secret who prevented this peace: Winston “never surrender” Churchill who put Jews, Poles, and Communists, well before the interests of Britain.

To sum up, I’d say that this isn’t even a question. Everyone will have to admit, and you don’t have to be a revisionist to believe this: it was a crusade against National Socialism itself, a moral struggle against Hitler’s ideals, and NOTHING to do with “defending Britain from evil war-mongers”.

These people can continue hailing themselves as heroes and saviours, but all I can say is this: give people a reason to believe that they’re better off under you.”
Студената война
Съветския съюз

Полезни връзки

Източници на български:
Youtube канал
Документални
Моят канал

Чудесна европейска медия:
Херланд Репорт

Сайтове срещу фейк нюз, фейк икономика и фейк история:
Др Робъртс
Унз Ревю
Минт прес
Consortiumnews
Уикилийкс
Global Research

Ларош изглежда да е малко луд, но сайта му има много полезна информация, въпреки че вероятно е луд (Бог да го прости) или благодарение на това:
Разузнавателни служби за обикновения човек

Лекции:
Евгеника и Холокоста
Защо Кенеди беше убит и защо има значение?
Jim Garrison Response – Kennedy Assassination
JFK

Глобално затопляне:
Церн – неяснотите, които имаме
Radiative Forcing of Climate Change
Solar Variability and Climate
Prof Michael Lockwood

Евгеника:
Евгеника

Мултикултурализъм:
Швеция
Изключителна база данни на книги и документи:
Онлайн архив на познанието

Кратки анализи:
Corbet Report
Stefan Molyneux

Най-добрият канал за технотронното общество, факти, конспирации и окултизма/сатанизма като новата глобална религия, която се опитват да пробутат:
Дигитални общества, технокрация и трансхуманизъм

Ту би континюд

Милиардерите на ООН

Gradually, by selective breeding, the congenital differences between rulers
and ruled will increase until they become almost different species. A revolt
of the plebs would become as unthinkable as an organized insurrection of
sheep against the practice of eating mutton.

Bertrand Russell

За повече информация за начина на мислене на тези индивиди препоръчвам да проучите фабианските социалисти.

Гро е комунистката, бивш вицепрезидент на Социалистическия Интернационал и нацистка, защото фабианските социалисти са и евгенисти, както самата Гро признава – “не щем толкова много хора на Земята”, три пъти министър председател на Норвегия.

Норвегия е страна с държавен социализъм и е онази държавица, която е известна с онази невинна служба Barnevernet, която освен с всичко друго си развъжда и педофили. Пенсионният фонд на Норвегия е известен с търговията си на Уолстрийт и търговия с оръжия.

Гро работи и за WHO (Световна Здравна Организация) и се бори с насилието. Предполагам поради това, че психиатрията и психологията обикновено се използват за евгеника, за разправа с политически противници или контрол над хората или просто са удобни за печалба.

Гро твърди, че просто “има много насилие срещу жени и деца”.

Част от пълния провал на скандинавските страни в борбата с насилието над жени и деца е описан в това сравнително изследване между Швеция и Испания.

За повече информация относно психиатрия, расизъм, евгеника и насилие препоръчвам това интервю The minds of men и този документален филм Нацисти, евгеника и психиатрия. Това е филм на DW. Още една чудесна лекция – Първа, Втора, Трета и Четвърта част.

Доктор Breggin говори за това как психиатрията използва ‘инициативата срещу насилието’, за да контролира и поставя в затвори черни мъже и деца. Днес обаче ми се струва, че се използва, за да вкарва в затвора бели мъже и деца. И има връзка с инициативите срещу насилието у нас, законът за детското правосъдие и други.

Гро работи за Програма21.

Това е планът на милиардерите за това как да ви вземат земята, правата и ресурсите и да сте изцяло зависими от тях, ако въобще оцелеете.

Всичко от ‘Стратегията за детето 2030’ до ‘Бюджет за климата на ЕС’, ‘Пакт за миграцията на ООН’ и ‘Дигитализация’ е част от Програма 21 и е вид тоталитарен контрол и евгеника.

Световната здравна организация предимно разпространява вируси и много държи на ваксини, защото могат да стерилизират популацията.

Виж Кения, Сирия, Индия, пак Кения и един документален филм на DW.

Световната здравна организация, както и Програма21, е проект на садисти като Гро, Бил Гейтс, Рокефелер, Карнеги и други.

За повече информация за връзките между садисти и ООН – WHO, нацисти, филантропи, благотворителност.

Можем да го наричаме и филантропо-капитализъм?

Ако някой си въобразява, че Гро, Рокефелер, Карнеги, Хилари, Бил Гейтс или Сорос му мислят доброто, много се заблуждава.

БХК не могат да четат имейли

В отговор на въпроса на БХК във фейсбук “А ние ги атакуваме, според Вас? :)”

Увод

“Да вземаме от богатите и да даваме на бедните е кражба. Да вземаме от бедните и да даваме на богатите е единствената алтернатива.”

Маргарет Тачър

Това е едно от любимите ми прозрения на Желязната лейди. Много обичам да я цитирам.

Изпълнителите и децата на престъпния преход у нас са интелигенцията, купена и обучена от Американските филантропи и неолиберали, мутрите и ченгетата, наследници на Държавна сигурност и Международния валутен фонд. Заедно разпродадоха държавните предприятия, фалираха банките, тероризираха народа, създадоха кризата от 1996-1997, монополизираха индустриите и си разпределиха държавата. Монополът на българската индустрия от държавен става частен. От държавен социализъм към неолиберализъм.

Много хора не знаят какво е неолиберализъм. Бърка се с политиките на идентичността, познати като ‚права на човека‘, а в България разговорно като ‚ромски Хелзинкски Комитет‘ или Движение за права и свободи – това са различни прояви на един и същи феномен, защото класическо ляво в неолиберализма няма. В неолиберализма хората се делят на хетеросексуални, хомосексуални, жени, мъже, транссексуални, бисексуални, асексуални, бели, черни, жълти, мургави, християни, салафисти, мюсюлмани, роми, българи, турци и норвежци.

Политиката на нерегулирания капитализъм, познат като неолиберализъм или ‚свободен пазар‘, не дискриминира гражданите по етнос, пол, раса или други белези. Всички имат право да бъдат експлоатирани от работодателите и никой няма право да защитава правата на работещите, защото ако го направи, той се разкрива като фашист или комунист и пречи на свободния пазар.

За социални придобивки и заплати се грижи ‚свободния пазар‘ и ‚конкуренцията‘. Например ако една корпорация е принудена да плаща високи заплати и осигуровки в дадена държава, тя винаги може да предпочете друга държава, в която да развива бизнеса си.

Неолиберализъм и глобализация вървят ръка за ръка. Националните правителства, които не обслужват бизнеса и международните корпорации, са познати като ‚фашисти‘ и са зло. Неолиберализмът е критикуван от фашисти като Ноам Чомски, Джоузеф Стиглиц, Майкъл Хъдсън, Наоми Клайн, Крис Хеджис и други .

В неолиберализмa ‚лявото‘, онова ляво, което защитава работещите бедни без значение от техния етнос, сексуална ориентация, раса и прочее, е зло, защото води до фашизъм или комунизъм. (виж „Пътят към робството“, Фридрих Хаейк). Лявото в неолиберализма са политиките на идентичността, според които ако президентът на САЩ е черна репресирана лесбийка, ние ще постигнем равенство.

Неолиберализъм означава по-малко данъци за богатите, никакви регулации за бизнеса, печатане на пари и евтини кредити, които отиват първо при върха на пирамидата, тоест големи корпорации и филантропи. Докато стигнат до ромите – инфлацията вече ги е изяла.

Според теорията, когато богатите имат пари, те инвестират, създават работни места, плащат заплати и всички са щастливи. На практика това, което става, е богатите да трупат богатство и да шмъркат кока в най-добрия случай. В най-лошия се занимават с филантропия.

БХК

Социалният колапс в България е огледален на икономическия. Разрухата на българското общество следствие на неолибералните промени у нас още не е приключило. Започва с падането на режима на Тодор Живков, набира инерция до 1996, а след последвалата икономическа, валутна и банкова криза, за която не малка роля играят МВФ, наши и и чужди борсови спекуланти, е в свободно падане. Допълнителни стимули за разпадането на обществото предлагат различни неправителствени организации с външно финансиране, които служат за щит на наши или чужди интереси срещу гражданското общество. Присвоявайки си функциите на граждански контрол, те реално упражняват контрол върху популацията. Изземвайки функциите на едно информирано, активно и овластено общество, те оставят българите в състояние на безсилие, разделение и пасивност.

Някои неправителствените организации и у нас и в чужбина постепенно се превръщат в паралелна власт. Тъй като държавата в неолибералните икономики не предлага почти никакви социални услуги, а дори и да предлага, то те непременно ще бъдат разрушени от ‚остеритет‘ – още един начин да вземаме от бедните, за да спасяваме богатите – то тези функции постепенно се изземват от интернационалните олигарси, известни като филантропи, а сред някои развъдници на конспиративни теории и като феодали. Политиките, идеологиите и вижданията на тези филантропи не подлежат на граждански контрол,а техните функционери в дадена държава обикновено работят за законодателство, идеология и влияние върху легитимната власт, които са в разрез с демократичните процеси и вижданията на мнозинството.

ООН има финансиране от много на брой филантропи, но това е тема за напреднали и не желаем да обременяваме дресираните правозащитници с още повече теории на конспирацията, които те могат свободно да проверят в Wikipedia. Тъй като дресираният правозащитник е много чувствителен и раним, ще го наричаме експерт по права на човека, както вероятно е свикнал.

Прилагам жалбата, която при първа възможност ще подам срещу вас. Съжалявам, че с такова закъснение, но действително се бях отказала да го правя.

Вие наскоро ме разубедихте:

До

председателя

на Комисия за Защита от Дискриминация

Жалба

От …………………..

с адрес:…………………………..

относно: Дискриминация по признак убеждения

срещу:

Български Хелзинкски Комитет, Централен офис ул. “Върбица” № 7, ет. 4, 1504 София

Уважаема г-жо Председател,

Настоящата жалба подавам като заявявам, че лично съм засегната от публикуваните твърдения в Български Хелзинкски Комитет в качеството ми на български гражданин и родител.

Някои от твърденията на представители на неправителствени организации и граждански активисти в гореописаната организация и в отворено писмо към българската държава представляват дискриминация по убеждения и заплаха за равенството на българските граждани в третирането и във възможностите за участие в обществения живот на страната.

Представителите на тaзи организация и свързаните с нея обществени лица, които претендират, че имат монопол върху гражданския активизъм и защитата направата на човека в България, показват унизително отношение и третират родителите, гражданските организации и всички несъгласни с Национална Стратегия за Детето 2019 – 2030 година като втора категория хора. Разпространяват невярна и обобщаваща информация срещу тях като твърдят, че протестите са “фалшива пропаганда”. Аз съм един от хората, които протестират срещу приетите закони по Стратегията за Детето. Правозащитниците се възползват от своето положение, за да ме осмиват и за да насаждат предразсъдъци срещу мен.

Сред несъгласните със Стратегията има психолози, адвокати, общественици, родители, учители, журналисти, хора, пострадали от незаконно и нечовешко третиране от родните социалните служби, хора с преки наблюдения върху службите в други Европейски държави. Според публикуваното отворено писмо всички тези хора са “срещу въвеждането на ефективни механизми за защита на българските деца от насилие, сексуални злоупотреби, пренебрегване и спъване на тяхното личностно развитие”, те са част от „кампания”, която „е организирана и провеждана от обществени кръгове с неясна политическа и обществена физиономия“. Тези твърдения са неверни, спекулативни, субективни и подвеждащи.

Твърдят, че „На системни клевети е подложена системата за закрила на детето на Норвегия, страната с най-високи стандарти за защита на правата на човека в Европа.“ Дали и кои обвинения срещу службите в Закрила на Детето в Норвегия са клевети или не – не е работа на БКХ да преценят и да заявяват. По този начин само потвърждават подозренията на някои граждани, че различни неправителствени организации са защитници на чужди интереси.

Осмиват исканията на протестиращите с реч на омраза, като твърдят, че „чрез самоделни листовки от дънерите на дървета и огради, напомнят за едни времена, за които по-възрастните от нас не биха искали да си спомнят“.

Създават внушения, че притесненията на родителите, явно повлияни от „организаторите на мракобесната кампания“, са „за произволно отнемане на деца от техните семейства, за насърчаване в българската образователна система на сексуалните перверзии, за реинстуционализиране на деца с цел промиване на техните мозъци в духа на „джендър-идеологията“, които според правозащитниците „бяха нееднократно опровергани от компетентни експерти“.

Това е манипулация. Притесненията на родителите са най-разнообразни. Някои са свързани с недоверието към българските институции, които няма как да са опровергани от „компетентни експерти“. Други са свързани с недоверието към някои неправителствените организации, които също няма как да са опровергани от “компетентни експерти”.

Още един повод за притеснение на родителите, сред които съм и аз, е проведената в началото на тази година реформа в сферата на социалните услуги чрез Законът за социалните услуги, приет от 44-то Народно събрание на 7 март 2019 г. Издаден в София на 14 март 2019 г. Тези промени по своя дух следват предложенията, заложени във все още неприетия проект на “Стратегия за детето”.

Създателите и подписалите отвореното писмо целят единствено принизяване на демократичния диалог в страната по изключително важни законотворчески теми и директно заявяват своето желание „висшето държавно ръководство“ „да се ангажират с ясна позиция в подкрепа на Националната стратегия за закрила на детето 2019-2030 и да отхвърлят категорично лъжите и инсинуациите на нейните критици“.

Целенасочено Красимир Кънев дава трибуна на такива анти демократични, манипулативни и обобщаващи твърдения, които целят да дискриминират и демонизират всички противници и критици на Стратегията за Детето и на техните разбирания и виждания за съответните реформи.

Моля на основ.чл.50 ,т.1 от Закон за защита от дискриминация да образувате производство срещу Български Хелзинкски Комитет по признак убеждения, политически и други мнения.

Като доказателство за нелепите и злонамерени обвинения на Красимир Кънев и БХК моля да бъдат разгледани следните публикации:

http://bghelsinki.org/bg/novini/bg/single/otvoreno-pismo-strategia-za-deteto/

https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=135546

Приложения:

Надявам се отговорът ми Ви удовлетворява. Ако имате въпроси и неясноти, може да използвате този имейл за кореспондениция. Ще желаете ли да публикувам отговора си на стената Ви във Фейсбук?

Всичко добро,

Ваня Милева

Афганистанци изнасилвачи

Имам един колега. Mного се вълнува, разсъждава, коментира и има мнение. Аз обикновено стоя със слушалките на работа, слушам музика и ако случайно чуя на този или онзи мнението и разсъжденията, увеличавам звука. Но преди няколко дни за мое и негово съжаление не си бях сложила слушалките, когато реши да говори за афганистанците, изнасилили момиче от Център за настаняване от семеен тип.

Разговорът протече горе долу така:

“Ваня, не трябва да градиш предубеждения към бежанците. Тези хора бягат от война. Най-християнското нещо на света е да им помогнем. Не можеш да съдиш от една случка за всички имигранти.”

А, аз никога не съдя от една случка, най-много обичам да ми казват какви предубеждения имам, за да ме вкарват в режим да се защитавам за нещо, за което не съм виновна и да се пробват да ми правят психо анализ особено хора, които нямат представа за какво говорят. Затова с вродения си такт и деликатност отговорих:

“Вземи малко да си използваш главата! Супер много ме дразниш. За какви предубеждения говориш въобще? Знаеш ли какво е virtue signaling? Нещо, което не ме впечатлява.”

“И какво искаш да кажеш, Ваня? Да ги стреляме на границата ли?”

“Големите заключенията, как го измисли това въобще? Ти някаква представа имаш ли кой и защо прави тези войни? Ти всичките разрушени държави ли ще приютиш? Ти кога точно ще се възмутиш от войните? Колко от тези бежанци са млади мъже, знаеш ли? Какво се случва в държавите, които приеха голям брой бежанци, знаеш ли? Тези неща не ги пише в Дневник и Блумбърг. Като си такъв християнин, защо не пратиха самолети да приберат жените и децата?”

“Аз не чета Дневник, чета Гардиън и освен това въпросът е принципен.”

“Браво.”

“Ти Ваня много общо говориш и съм забелязал, че четеш много странни неща.”

“Нямаш никаква представа какво чета. Какво по дяволите означава ‘общо’? Защо ми трябваше да си свалям слушалките…”

Сега. Аз не зная какъв е точно случаят с това момиче, но да приемем, че е било изнасилено. Първата реакция на дресирания правозащитник в подобна ситуация е да се притесни за потенциалните имигранти, които биха пострадали от потенциално лошия си имидж на изнасилвачи и да те гледат с моралното превъзходство, с което се гледа един потенциален расист, който не е точно расист, просто е тъп, странен и мрази имигранти, в частност аз. Има една подобна приказка, не зная дали се сещате, за нероден Петко. И нашти правозащитници реват за афганистанците, та се късат. Добре, а какво правим, ако потенциално пострадат още такива момичета? За тях защо не се притесняваме?

На мен тези реакции ми се струват върхът на моралната дресировка и слабоватост. Разсъжденията на този тип хора като моя колега относно имиграцията, които си градят мненията от впечатления и усещания, а времето, което са прекарали в мислене и разследване, е не повече от три секунди, са копирани от правозащитниците. Разсъжденията са следните. Ние никога не трябва да говорим за група хора, всяко престъпление е лична отговорност. Много по-важно е да не казваме ‘афганистанци’, отколкото да се възмущаваме и да отразяваме факта, че изнасилили някакво момиче. Първото е престъпление от омраза, защото засяга група хора. Второто е просто едно момиче. Омразата и предразсъдъците не водят до решаване на престъпленията. Само ще пострадат още невинни хора. Затова нека да не вдигаме врява за някакво момиче, ако обичате.

Тази морална немощ е свързана с невъзможността на много съвременни хора да се възмущават. Пропаганда, филми, игри и толерантност нормализираха всяка гнусотия с изключение на канибализма, но се работи по въпроса. Скоро ще се приема за проява на лош вкус и липса на обноски, ако се възмущаваш от канибалите. И тогава канибалите и техните защитници ще ме гледат отново с присмех, все едно съм някакъв динозавър, който не е в час със съвременния свят. Защото когато канибализмът е по взаимно съгласие, какъв е проблемът?

Когато аз се изкажа, същият мой колега веднага ми прави забележка – Ваня, ти много наедро говориш, много обобщаваш, не можеш да съдиш за това или онова. Това също дори да е вярно понякога, го казват хора, които нямат никаква представа от някакви по-сложни процеси и не виждат никаква връзка между това или онова. Не го казват, защото разбират нещо, а защото не разбират нищо. Това са хората, които не ‚вярват в конспирации‘. Триста документа, свидетели, история да им помажеш, те ‚не вярват‘. Не, не, много ви моля, не ми показвайте документи и факти, аз съм твърде здравомислещ човек, за да вярвам на документи и факти. Те и другите имат документи и факти. В Гардиън. Аз как да се ориентирам кое е вярно? Аз отдавна съм престанал да мисля, само се опитвам да изглеждам интелигентен и нормален, за да не съм откачен като Ваня.

Съвременните хора са дресирани да гледат подробностите, да се възмущават от точно определени неща и да не виждат никакви по-сложни процеси. Затова не разбират нищо за нищо.

Лошото е въпрос на лична отговорност, културата или религията не могат да бъдат лоши казват защитниците на религиозната свобода и мултикултурализма. Е, могат да бъдат лоши само, когато ние кажем. Например Европейската култура е лоша, защото е нацистка. Тоест бяло-какво-беше-там-супремасистка.

Ако всичко е индивидуализъм и ние никога не можем да изучаваме поведението на група хора, защото това са само предразсъдъци, нямаше да има социални науки въобще, нямаше да има пропаганда и понятия за групова психология, нямаше да има различни култури. Как според вас работят тези неща? Как работи груповата психология? Как работи груповата идентичност?

Толкова са изнежени, горките, че като им кажеш, че приказват глупости, те усещат, че упражняваш над тях диктатура.

“Добре, де, Ваня, това си е мое мнение, не може ли да си имам мнение?”

“Можеш, бе, можеш. Мнението е като задниците, всеки си го има и никой не пита другия за позволение. Друг е въпросът като си го показваш. Така ли мислиш работи демокрацията? Като всеки си има мнение? Нямам против, нямам. Но не е достатъчно. Трябва да можеш да го защитиш.”

Швеция

Осама бин Ладен умря два пъти

Зная, че някои хора много се пазят от подобни статии. Човек трябва да внимава да не загуби подредената реалност, в която живее и се пази.

Да не се срине. Да не се оцапа. Да не се асоциира с грешните хора, с грешни епитети или пропаганда.

Резултатът от тази страхливост и слабост са конете с капаците. Без значение на какво и на кого симпатизират.

Но истината хора е, че ние нищо не знаем 😉 За нищо…

Осама бин Ладен умря два пъти

Войната на технокрацията, парите и контролираната еволюция срещу човека

Мнения от фейсбук:

КВИНТЕСЕНЦИЯТА ОТ СТАТИЯТА НА ЕРИК ЗЕМУР:
“ДЖОН УЕЙН НЕ ИСКА ДА УМРЕ”

“Това е една от американските особености: парите текат като река за крайната левица, била тя проимигрантска, феминистка, ЛГБТ или откровено ислямистка.
Всички тези организации, подкрепени от бобита* буржоазни лобита* отвъд Океана, са образували ядра в университетите, медиите и използват правосъдието, за да накарат своите противници да млъкнат и да ги съсипят. Както във Франция. Повече, отколкото във Франция.

“Сред богатите страни, САЩ имат най-високото ниво на детска смъртност и най-ниската продължителност на живота. (…)
Едно от пет деца гладува, а четири от пет са недохранени (да не говорим за медицинската зависимост към опиатите) (…) Нивото на тестостерона е намаляло в щатите на Запад и особено сред белите мъже от работническата класа и средната класа. (…)
Шансовете на децата от средната класа да се справят по-добре от родителите си са намалели с 90 до 95 процента, но доходите на най-богатите американци са се увеличили над три пъти.

Между 1999 и 2014 г. са нараснали с 43 процента самоубийствата сред белите мъже и с 10 процента при безработните бели мъже от 25 до 54 години.

Разбираме, че вотът за Тръмп е бил последният вик на тези “бели мъже от народните класи” (а често и техните жени), които отказват да умрат.

Разбираме, че надбягването с времето и смъртта на бялата Америка придава на мандата на Тръмп трагична окраска, далеч от обидите, с които го заливат, и палячовщините, с които е свикнал.”

“Тази сутрин говорих със Старши. Той ме ободри с оптимизма си. Аргументът му е, цитирам: “Групите хора, които явно отдавна са започнали този процес, не прецениха правилно обстановката в момента по света. Подцениха съпротивителните сили на човека и предприеха пагубна атака, която СЪБУДИ хората, отвори им очите и ЩЕ ЗАПОЧНЕ ОБРАТНИЯТ ПРОЦЕС. На битка срещу тях. Въпросът е да има стройна организация на съпротивата и вдъхващи доверие почтени личности, които да го оглавят!”

“В името на справедливостта трябва да се отбележи, че първи се събудихме ние, източноевропейците. За разлика от задоволеният Запад, отдавна приспан и … извратен от неолибералната пропаганда, ние, преминалите през соца, се оказхме по чувствителни и по лесно разпознахме демагогията. И мнозина от нас осъзнаха, че става въпрос за ПЛАНИРАНИ отдавна действия. Че има замисъл, който, ако погледнем с широко отворени очи, си е направо сатанински!”

“Да, в името на справедливостта, трябва да признаем, че дори само това да е положителното от социализма, пак добре! старши каза, че са избързали, за левите идеи чакаха и ги прокарваха хилядолетия и се сринаха за има-няма век… Ех, Изтокът е Душата на Човечеството, Западът е Технологията… Достоевски, малко сме чели Братя Карамазови и разсъжденията на Великия Инквизитор за социалните идеи…”

Психология на зомбитата

Страх, глупост и нарцисизъм.

В основата на предубежденията, които имаме към една или друга група хора, стои неосъзнат страх или желание за отмъщение.

Страхът най-често е следствие от невярна информация, демонизирането на онези, които ни е удобно и най-често, които са удобни за силните на деня. Желание за отмъщение или справедливост може да има заради обективно зло или заради субективно зло, която тази или онази група хора ни е причинила.

Усещането за превъзходство над онези, които дискриминираме, е често срещано.

Тъй като всяка жена има лоши спомени и безброй примери за предразсъдъци, експлоатация, насилие, примери от историята и непоносими демонстрации на превъзходство от мъжкия пол, то много жени естествено да симпатизират на движения за еманципация на жените.

По същия начин много цигани имат най-различни примери за дискриминация, насилие и демонизиране от българи и естествено да симпатизират на някои правозащитници.

Негрите имат много основания да се страхуват от бели.

И ако трябва да бъда честна, много мъже имат лоши спомени от феминизираната институция на училището, от роднини или приятелки и не хранят най-топли чувства към вече не толкова нежната половина на човечеството.

Убийства на жени по линията престъпления на честта зачестяват на Запад. Пренесоха си културата.

Евреите имат лоши спомени от газовите камери.

Като цяло хората сме големи гадове.

По ирония на съдбата днес част от демонизираните и преследваните хора са онези, които критикуват отвореното общество, феминизма, Израел, активистите за свобода и демокрация в диктаторски страни, приемането на бежанци, права на детето, реч на омразата, кампаниите срещу домашно насилие, социалния пол.

Защо?

Те демонизирани ли са или си заслужават епитетите нацисти, фашисти, насилници? Кой нормален човек би бил срещу изброените неща и на каква основа?

Могат ли жените, които се страхуват от патриархалното общество, от насилие и експлоатация, могат ли да попаднат в капана на предразсъдъците? Да им се подава грешна информация и да се експлоатира този страх?

Хора, които обичат свобода и не обичат диктатори, могат ли да попаднат в капан?

Хомосексуалните хора могат ли да страдат от хетерофобия?

Кое е неосъзнат страх, желание за отмъщение, предразсъдък и нарцисизъм?

Светът днес

Военните на САЩ твърде заети да крадат петрола на Сирия.

Педофилът Кевин Спейси, клиент на Джефри Епстейн, оправдан за секс скандал, защото обвинителят умрял. Джефри Епстейн – агент на Мосад и ЦРУ.

Швеция пред гражданска война.

Мая Манолова е ‘алтернатива’ на Данчето.

Service to Israel Is the Reason for America’s 20-year War in the Middle East?

Greater Israel

Атентатите от 11/09 вероятно дело на Мосад?

The “Dancing Israelis”

Лобито:
The Lobby P1: Young Friends of Israel
The Lobby P2: The Training Session
The Lobby P3: An Anti-Semitic Trope
The Lobby P4: The Takedown

Дано скандалът с OPCW да добие достатъчно популярност.

БХК – ционистка организация. Български Ционистки Комитет.

Гешев лови руски шпиони

Кога ще ловят агенти на ЦРУ? Медиите, парламента НПО-тата са пълни с тях. Ако Соломон Паси може да им обади поне 70 руски шпиони, аз мога поне 700 американски като започнем от Соломон Паси.

Българските деца пушат и пият най-много в ЕС

Унищожаването на Американската икономика

Др Пол Крейг Робъртс

„Позволете ми да издавам и контролирам парите на дадена нация, и не ме интересува кой прави нейните закони.“ – Майер Анселм Ротшилд, 1790 г.

Преди тридесет и осем години, когато ръководех вътрешната икономическа политика на САЩ, Министерството на финансите на САЩ и президентът Рейгън вярваха, че целта на икономическата политика е да обслужва страната, а не Уолстрийт и банките или корпорациите или някоя от различните организирани групи по интереси. Идеята ни беше, че политиката не може да бъде за тази или онази част от икономиката. Трябваше да е за всички.
Това се промени през последната година от администрацията на Рейгън, след като вече ме нямаше. Джордж Буш Старши и Републиканците, които тогава превзеха администрацията на Рейгън, решиха, че икономическата политика трябва да служи на Буш Старши , за да бъде избран за наследник на Рейгън. Те създадоха „Екипа за защита от потъване“, състоящ се от Министерството на финансите и Федералния резерв. Целта му беше да бъде готов да се намеси на финансовите пазари и да подкрепи финансовите цени в случай на спад на фондовата борса, за което републиканците на Буш щяха да бъдат обвинени, ако се случи.
Рейгън беше избран, тъй като следвоенната кейнсианска политика за “управление на търсенето” чрез увеличение на потребителското търсене с увеличаване на количеството пари и лесни кредити, като същевременно поддържаше високи данъчни ставки върху работата и инвестициите, беше разрушителна. Резултатът е нарастващата инфлация и безработицата, известни като стагфлация.
Малката група от икономистите на “управление на предлагането”, които съществуваха, разбираха, че високите данъчни ставки ограничават приноса на труд и инвестиции в икономиката, тъй като възнагражденията след данъци са ниски. 50% данъчна ставка върху заплатите означава, че когато доходът на човек достигне прага на 50%, той работи за половин заплата. За инвеститора ситуацията беше по-лоша. В рамките на 70% той поемаше инвестиционни рискове за 30% от приходите си.
Следователно, когато Федералният резерв надуваше потребителското търсене, реакцията от продуктивната част на икономиката беше слаба. Когато инвеститорите не реагира достатъчно, за да усвоят новите пари, цените се повишават вместо заетостта. Решението беше очевидно, но не за кейнсианците, които водеха икономическата политика на САЩ след Втората световна война.
Решението беше да се намалят данъчните ставки, за да се насърчи предлагането в отговор на търсенето.

The American Economy RIP

Руслан Трад

Покрай някои Фейсбук активисти, които действително ги боли за Сирия и на които симпатизирам, реших да отделя малко внимание на човека на годината за 2014 Руслан Трад.

Ще започна с това, че анализите на ‘журналистите’ и у нас, и по света, на които им плащат, за да лъжат или за да се правят на неразбрали, обикновено имат претенции за ‘легитимност’ и ‘обективност’.

‘Обективност’ означава такива едни интелектуални акробатики и хлъзгави мозъчни тръстове, които целят да ви объркат и да останете с впечатлението, че сте чели нещо като журналистика и балансирана гледна точка.

‘Легитимност’ означава, че в тези ‘анализи’ са преплетени лъжи, изпуснати са факти, обръща се внимание на маловажното, важното не съществува или е дело на някакви конспиративни теоретици, руски тролове, обикновени тролове, неонацисти, комунисти, християни или простия народ, който не може да зацепи как ‘правилно’ да тълкува събитията.

Как работи цялата тази мрежа от агенти, известни като ‘журналисти’?

Да разгледаме произволен шедьовър на Руслан, озаглавен ‘Има ли “активни клетки” на Хизбулла във Венецуела?’

Руслан се бори с тероризма във Венецуела

На всеки човек, който все още не е претърпял медийна лоботомия, му е ясно, че изказванията на Помпео са насочени към аудитория, която не знае къде се намира Венецуела. Може би затова Руслан цяла статия разсъждава върху думите на държавния секретар и се опитва да свърже Иран с Венецуела. С което на драго сърце играе ролята на Pompeo’s bitch.

Дори не съм сигурна дали му плащат за това, може да му харесва.

‘Държавният секретар на САЩ Майк Помпео заяви преди седмица, че ливанската организация Хизбулла има “активни клетки” във Венецуела. Той допълни също, че дейността на Иран, който е и основен спонсор на Хизбулла, се “отразява дълбоко на живота на хората във Венецуела и като цяло на Южна Америка”.’

Последното нещо, от което хората във Венецуела се чувстват ‘застрашени’, са ‘клетките’ на Хизбулла във Венецуела. Това е лично мнение, разбира се. Хората на Венецуела никой не ги пита какво мислят така или иначе.

“Хизбулла, които стават основен партньор на властта не само във Венецуела, но и в Кубa” – доказателства, които подкрепят подобно изказване, няма, не мога да намеря, а Руслан не посочва.
“Николас Мадуро реално разчита и на недържавен фактор като мрежите на ливанската организация” – доказателства, които подкрепят подобно изказване, няма, не мога да намеря, а Руслан не посочва.

По-нататък Руслан ни обяснява, че:

“В южноамериканската преса Хизбулла влиза предимно с негативни новини, какъвто беше случаят от миналото лято, когато бразилските и парагвайските власти извършиха мащабна операция за разбиването на криминална мрежа и която се оказа, че е изградена от членове на организацията. Тази новина допълни докладите на САЩ и западни служби от последните няколко години, че организацията разполага с криминални мрежи, за да се финансира.”

Сега предполагам, но не мога да съм сигурна, тъй като Руслан не е посочил нищо конкретно, но предполагам, че има предвид тази история, когато са заловили един нарко-нещо-си, за който САЩ и ционистите казали, че е свързан с Хизбулла и е ключова фигура в схемите с наркотици. Това е един човек…

“Бразилската полиция арестува беглец в петък, който се твърди от американските власти, че е финансист на Хизбула и който многократно е обвиняван в незаконна дейност в безгранична гранична зона, където се срещат три държави от Южна Америка.
Полицията задържа Асад Ахмад Баракат в ареста в град Фоз до Игуаку, който е дом на известния водопад Игуасу и седи там, където се сближават Бразилия, Аржентина и Парагвай. Тригранната зона, както е известно, отдавна е убежище за контрабандисти, трафиканти и фалшификатори, а американските власти и други твърдят, че това също е двойник за подкрепа и финансиране на тероризма.”

После анализаторът Руслан продължава:
“Тези данни освен, че не са тайна за експертите по сигурност, са и публично известни. Така например, на остров Маргарита, разположен във венецуелски води, има изградена силна мрежа от членове на Хизбулла. Под ръководството на Уго Чавес, венецуелското правителство изгражда масивни контакти с лидерството на организацията под знамето на борбата срещу империализма.”

Тук може и да има нещо вярно, но както ни казва Стратфор (ако Руслан не знае кои са Стратфор, определено не трябва да пише за нещата, за които пише):

“Нищо в този аргумент няма за цел да отрече помощта и подкрепата, която венецуелското правителство съзнателно предоставя на членове на марксистки групи от Колумбия и други държави, като по този начин допринася за рисковете за сигурността в региона. Нито има отричане, че Ал Кайда и други ислямистки групи като Хизбула имат история на операции (финансови и други) в Латинска Америка. Обаче няма искрен аргумент от консерваторите за национална сигурност в Съединените щати, че самият Чавес представлява заплаха за Съединените щати, като съзнателно помага и подкрепя джихадистите. Тази предпоставка може да е изкушаваща за намирането на политика срещу Чавес, ако Вашингтон, който е склонен да игнорира Чавес, докато е съсредоточен върху по-тежки въпроси като Ирак, приключи с търпението си, но логиката на ситуацията просто не би го подкрепила.”

Wikileaks Stratfor

Аз ще цитирам една друга медия. Ще оставя на Руслан да познае коя е тя:

Твърденията за връзки на Хизбула с Венецуела до голяма степен се въртят около един човек, бившият вицепрезидент на Венецуела Тарек Ал Айсами, който е от ливанско-сирийско потекло. Твърденията са насърчавани като факт – въпреки липсата на конкретни доказателства – от смесица от неоконсервативни мозъчни тръстове като Центъра за сигурно свободно общество и бивши служители на Буш, като Роджър Нориега, заедно с Болтън и AIPAC- свързан с Gatestone Institute.

Малко са доказателствата за каквато и да е дейност по отношение на Хизбула във Венецуела. Ако наистина има присъствие на Хизбула в Каракас или където и да е другаде в Южна Америка, това би било съвсем естествено предвид практиката на международната дипломация. Хизбула е част от ливанското правителство и представител на шиитските мюсюлмани в Ливан. Подобно на стотици други политически партии и правителства, тя има военен или военизиран компонент.”

За съжаление САЩ и ционистите имат интерес да лъжат и не можем да разчитаме на думата им. Сега… Убедена съм, че на Руслан не му е ясно защо имат интерес да лъжат и не можем да вярваме на думата им, но ако той изпитва толкова силно доверие към ционистите или администрацията на Пентагона, не само ние, но и Господ не може да му помогне.

Струва ми се, че няма да бъде голяма изненада, ако анализаторът Руслан е преписвал от пропагандната медия на Пентагона Foreign Policy:
Хизбулла във Венецуела

Ето как изглеждат части от статията, преведени с Google Translate:

“Някои анализатори на политиката за сигурност изглеждаха изненадани от твърденията на Помпео, но не бива да бъдат. Хизбула отдавна поддържа присъствие в Латинска Америка, особено в прословутата Тригранична зона, полуправен регион, където Аржентина, Парагвай и Бразилия се сближават. Но дори и извън Триграничната зона, Хизбула е добре утвърдена във Венецуела, където шиитската терористична група отдавна работи за създаването на обширна инфраструктура за своите престъпни дейности, включително трафик на наркотици, пране на пари и незаконна контрабанда.
Например, остров Маргарита, разположен край бреговете на Венецуела, е добре известен криминален котловин, където членовете на Хизбула са създали сигурно убежище. При режима на бившия президент на Венецуела Уго Чавес, правителството предприе по-активен подход да предложи светилище на привържениците на Хизбула, базирани в Венецуела.”

“Хизбула има дълга и зловеща история във Венецуела. Пръстен за контрабанда на кокаин, активен през 2000-те години, воден от ливанския гражданин, свързан с Хизбула на име Чекри Харб – трафик на наркотици и царевица за пране на пари, които се превърнаха в прякора “Талибан” – използваха Панама и Венецуела като критични центрове в операция, изпращаща наркотици от Колумбия до САЩ, Западна Африка, Близкия Изток и Европа. Постъпленията от пръстена за трафик на кокаин са измити в колумбийски песо или венецуелски боливари, като Хизбула нетира между 8 и 14 процента печалба.”

Тук можем да си представим как Руслан псува Гугъл Транслейт, трие това с царевицата, защото не го разбира и оставя само качествен журналистически материал, който помества в шедьовъра си в
http://www.actualno.com

“Има и въпросът за Иран. Според някои оценки Хизбула е подкрепена от режим в Техеран, който му осигурява увеличение от 700 милиона долара годишно. Венецуела служи като точка за влизане на Иран в Латинска Америка, укрепване на иранците е малко вероятно да отстъпят, без да се борят”

“Ако режимът на Мадуро в крайна сметка бъде отстранен от властта, той вероятно ще има отрицателно въздействие върху Хизбула във Венецуела. В крайна сметка пипалата на групата се простират в горните течения на сегашното правителство на Венецуела – Тарек Ел Ейсами, министър на промишлеността и националното производство, беше определен от Министерството на финансите на САЩ под орган за борба с наркотиците и уж има близки отношения с Хизбула.”

Русланчо… Защо преписваш? Ще ти пишем двойка…

Кой е Jeffrey Epstein?

Кой е Jeffrey Epstein?

“..part of the original group that conceived the Clinton Global Initiative, which is described as a project ‘bringing together a community of global leaders to devise and implement innovative solutions to some of the world’s most pressing challenges.”

“Arguably the most infamous flight taken by Clinton on Epstein’s jet was a lengthy trip to Africa, where actor Kevin Spacey, who has also been accused of raping minors; Ghislaine Maxwell; and Ron Burkle, a billionaire friend of Clinton’s who has been accused of soliciting the services of “super-high-end call girls,” were also present. Clinton specifically requested that Epstein make his jet available for the trip well in advance, with Doug Band as the intermediary. President Donald Trump, also a friend of Epstein, is said to have flown on the plane but appears only once on flight logs.”

“While this network has long been able to ensure its success through the use of sexual blackmail, often acquired by the unconscionable exploitation of children, it has also been a driving force behind many other ills that plague our world and it goes far beyond human and child trafficking. Indeed, many of the figures in this same sordid web have played a major role in the illicit drug and weapons trades, the expansion of for-profit prisons, and the endless wars that have claimed an untold number of lives across the world, all the while enriching many of these same individuals.”

Технотронното общество

Збигнев Бжезински Между две епохи

Zbigniew Brzezinski, Club of Rome, 1970 година:

Съвременна Америка е в преход от индустриалната към технологичната епоха. Като първото в света слединдустриално общество, САЩ вече не са оформени от същите сили, които са стимулирали социалните промени в напредналите страни, откакто Англия за първи път се е сблъсквала с машината. Тази широка трансформация предизвиква криза на утвърдените американски ценности и институции, по-специално „традицията на либералната демокрация, и тъй като наближава двата стотици рождения ден на нацията, следователно призовава за предефиниране на американската система.

“В индустриалното общество начинът на производство се измества от селското стопанство към промишлеността, като използването на човешки и животински мускули се заменя с машинна работа. В технологичното общество индустриалната заетост отстъпва на услугите, като автоматизацията и кибернетиката заместват работата на хората с машини

“В технологичното общество университетът става интензивно включен „мозъчен тръст“, източник на много устойчиво политическо планиране и социални иновации.”

Масите се организират в индустриалното общество от синдикатите и политическите партии и се обединяват от сравнително прости и донякъде идеологически програми. Нещо повече, политическите нагласи се влияят от апели към националистически настроения, съобщавани чрез масовото нарастване на вестниците, използващи, естествено, националния език на читателите. В технотронното общество изглежда, че тенденцията е към обобщаване на индивидуалната подкрепа на милиони неорганизирани граждани, които са лесно в обсега на магнетични и привлекателни личности, и ефективно използват най-новите техники за комуникация, за да манипулират емоциите и да контролират мотивите.”

“В индустриалното общество придобиването на стоки и натрупването на лично богатство се превръщат във форми на социално постижение за безпрецедентно голям брой хора. В технологичното общество адаптирането на науката към хуманните цели и нарастващата загриженост за качеството на живота стават едновременно възможно и все повече морален императив за голям брой граждани, особено за младите.”

“В крайна сметка тези промени и много други, включително някои, които влияят по-пряко върху личността и качеството на самия човек, ще направят технологичното общество толкова различно от индустриалното, колкото индустриалното от аграрното.”

“Освен това човекът все повече ще живее в изкуствена и бързо управлявана среда. В края на този век приблизително две трети от хората в напредналите страни ще живеят в градове.”

Джулиан Хъксли може би е виновен само за леко преувеличение, когато предупреди, че „пренаселеността при животни води до изкривено невротично и до патологично поведение. Можем да сме сигурни, че същото важи по принцип на хората. Животът в града днес определено води до масови психични заболявания, т.е. до нарастващ вандализъм и възможни изригвания на масово насилие

Проблемът с идентичността е вероятно да бъде усложнен от празнината на едно поколение, подсилена от разпадането на традиционните връзки и ценности, получени от разширеното семейство и трайните взаимоотношения на общността.”

“САЩ са главният световен разпространител на технологичната революция. Понастоящем американското общество оказва най-голямо влияние върху всички останали общества, което води до далечна кумулативна трансформация в техните перспективи и нрави.”

“Когато Мишел Фуко обяви “смъртта на човека”, той изразяваше почти с Ницшеански термини песимизма, присъщ на реакцията срещу прометейските идеологии”

“Възгледите на Фуко, свързани с мисловна школа, наречена „структурализъм“, са характеризирани от критиката като идеологията на съвременната технокрация, тъй като Фуко вижда човека като обект на процес, който го лишава от всякаква самостоятелност и го управлява безлично, според структурна динамика. Отхвърлянето на съзнателната история – като по този начин удари в сърцето на идеологическия религиозния подход, доминиращ западното мислене – само по себе си е отражение на съвременната криза в ценностите, предположенията и вярванията и на срива на всички интегрирани и едновременно целенасочени исторически интерпретации”

“В резултат на това мнозинството от хората се придържат към процедурния политически ред само докато този ред работи, но имат все по-малко вътрешен ангажимент към него. (Например пасивното поведение на френския народ по време на срива на политическия ред през май 1968 г.)”

“Следователно е съмнително дали нарастващата загриженост за абстрактното и духовното и дори за доказателствата на нов интерес към религиозността – с други думи, всички въпроси, залегнали под термина „качество на живота“ – ще доведат в близко бъдеще до появата на нови формални идеологии или религии. Научната сложност и скептицизъм – подсилени от импресионистичните ефекти на засилената зависимост от аудиовизуалната комуникация (телевизията) – работят срещу системните и догматични качества на една идеология. В този смисъл е правилно да се говори за „края на идеологията“.”

“Бързата научна промяна, масовият образователен взрив и интензивната имплозия в комуникациите са всички фактори, които създават силно променливи убеждения и реакции и създават ситуация, в която субективните чувства са по-важни от колективното обвързване с план за социални действия и организация.”

“Комунистическата партия на Съветския съюз има уникалното си постижение: успя да превърне най-важната революционна доктрина на нашата епоха в скучна социална и политическа ортодоксия. Тази ортодоксия е революционна в реториката, но консервативна на практика.”

“Нещо повече, дехуманизиращият потенциал на съвременната наука придаде нова спешност на проблема за определяне на хуманизма в съвременния свят.”

“Освен това авторитарните съветски анализатори твърдят, че откриват признаци на засилена криза в по-напредналите капиталистически държави. “Политическите кризи се появяват далеч по-често, отколкото, да кажем, преди десет до двадесет години и вече не само на” периферията “, но в главните центрове на империализма. Социалнополитическите кризи в капиталистическите държави сега се разпространяват в условията на изострена финансова криза и влошаване на цялата икономическа ситуация на империалистическия лагер. Важен нов фактор се казва нарастващият радикализъм на западните интелектуалци, повечето от които – за разлика от тези от ерата от Втората световна война – сега „стават по-активна прогресивна сила.”

Светът е в навечерието на трансформация, по-драматична в своите исторически и човешки последствия от тази, извършена или от френската, или от болшевишката революция“. В дългосрочна перспектива тези известни революции просто надраскаха повърхността на човешкото състояние. Промените, които ускориха, включваха промени в разпределението на властта и имуществото в обществото; те не засегнаха същността на индивидуалното и социалното съществуване. Животът – личен и организиран – продължи като по-рано, въпреки че някои от външните му форми (предимно политически) бяха съществено променени. Шокиращо, въпреки че това може да звучи за техните съобщници, до 2000 г. ще се приеме, че Робеспиер и Ленин са леки реформатори.”

“Друга заплаха, по-малко явна, но не по-малко важна, се сблъсква с либералната демокрация. По-пряко свързано с въздействието на технологиите, тя включва постепенното появяване на по-контролирано и насочено общество. Такова общество би било доминирано от елит, чиято претенция за политическа власт ще се основава на уж превъзходно научно ноу-хау. Безпрепятствено от ограниченията на традиционните либерални ценности, този елит не би се поколебал да постигне своите политически цели, използвайки най-новите съвременни техники за въздействие върху общественото поведение и поддържане на обществото под строг надзор и контрол. При такива обстоятелства научният и технологичният импулс на страната няма да бъде променен, а всъщност ще се храни със ситуацията, която експлоатира.”

Теодор Казински

“Той беше яростно анти левичар, твърдейки, че левицата като цяло е по своята същност тоталитарна. Въпреки това той също смята, че класическите консерватори се заблуждават, като се противопоставят на левицата, но продължават да подкрепят технологичното и индустриалното развитие, вместо да признаят ролята, която той смята, че играят в напредването на левицата.

Според него културният релативизъм, политическата коректност, класовата война, политиката на идентичността и други аспекти на съвременната левица са просто симптоми на проблемите, създадени от индустриалната цивилизация, краен резултат от отнемане на връзката на хората с автентичния начин на живот, за който те се развиват и оставяйки им само „тривиални“ въпроси, върху които да фокусират вниманието си. Той твърди, че човечеството трябва да преобърне индустриалната цивилизация и да се върне към примитивното ловно-събирателно общество, отхвърляйки идеята, че технологията на съвременния свят може да бъде реформирана по всякакъв начин. Тази промяна трябва да дойде по-скоро, отколкото по-късно, така че да намалим болката, причинена от нейния крах – ако изчакаме повече, твърди той, бихме дали възможност на технологичната цивилизация да пороби и убие още повече хора, отколкото подобен срив би навредил.”

Мисля, че Тед Казински е напълно прав. Не зная дали трябва да се върнем към примитивното общество. Но в известен смисъл, те ще ни върнат там. Технологичните манипулатори ще ни върнат там, само че няма да сме свободни.

Индустриалното общество и неговото бъдеще

Tехнокрация

Когато обществото се ръководи от платени експерти, теоретично неплатени, но на практика платени, се нарича технокрация.

В това живеем. Това са всичките НПО-та, експерти по климата (с което не искам да кажа, че всичките лъжат, някои са просто много глупави и/или заблудени), бюрократите от Брюксел, Български хелзинкски комитет, Национална мрежа за децата, всичките тинк-танкове на неолибералите, на Джорд Сорос, на Бил Гейтс, на Римския клуб, медиите.

Онези, които им плащат, са Българската, Европейската, Американската, Руската или Глобалната олигархия.

Пластмасови хора

Трябва да призная, че съм сто процента съгласна с др Робъртс.

Не мога да ги търпя. Става ми зле от цивилизованите, умерени и съвършено импотентни душички и мозъци на не малък брой хора. Пластмасови хора. Нищо не може да ги възмути, нищо не може да ги бутне към действие, нямат и една самостоятелна мисъл в главата си. Корупция на духа от слабост, представяща се за изтънченост. Всичко им е като на домашно растение, което не вижда много светлина. Хилаво. Целият му свят е контролирана среда.

Ако това се беше случило у нас (а, то се случва), щяха да хленчат до небето срещу брадатите балкански субекти, които искат да линчуват обременения убиец и “да не забравяме, че има закони”.

Angry crowd overruns police, tries to lynch suspected murderer of 9yo girl

Green New Deal, Extinction Rebellion and Agenda 21

Sir Julian Day Rose, 5th Baronet:

“Сред онези, които стоят начело на решението за „Зелено ново споразумение“ (в Европа) са зелената депутатка Каролайн Лукас, лидерът на DiEM 25 Янис Веруфакис и Гейл Бредбрук, ко-лидер на Extinction Rebellion. Присъединява се към тях Джеръми Корбин, лидер на Британската лейбъристка партия и поддръжници на наскоро наречената „декларация за извънредни ситуации на климата“, която активистите поискаха от властите да действат.

Никъде в дневния ред на Зелената New Deal и на климата не се споменават най-грубите и разрушителни дейности, на които хората подлагат планетата и себе си:

  • незаконното внедряване на 5G микровълнова радиация
  • развитието на изследванията, разработването и прилагането на нова гама от генетично модифицирани организми (ГМО) и
  • повсеместното приложение на атмосферния аерозолен геоинженеринг в световен мащаб.

Колко от тези родители и деца някога биха предположили, че трагично се използват от архитектите и главните герои на „устойчивото развитие“, Програма 2030 и Green New Deal, за да ги вкарат в „нулев въглерод“ свят, задвижван от 5G технология, без дървета, в интелигентни градове, токсични автомобили без микровълнови импулси и микровълново облъчващо сателитно оръжие, насочени към покривалото на всяко кътче на земята.

Защо този твърде реален/действителен дневен ред не играе роля в масовите протестни движения, доминиращи заглавията днес?”

Към горния списък бих добавила: Емиграция? Войни? Радиоактивно замърсяване?

Програма 21

Програма 21 беше създадена на конференцията на ООН за околната среда и развитието през 1992 г. като инструмент за „по-нататъшно устойчиво развитие“.

Това естествено се харесва на много природозащитници, тъй като на повърхността изглежда е насочено към критични въпроси, включително борба с обезлесяването, опазване на биологичното разнообразие, контрол на замърсяването, промяна на моделите на потребление, насърчаване на здравето и постигане на по-устойчиво население. Разбира се, всички те са важни.

Но нека да надникнем по-дълбоко.

Планът на Програма 21 за устойчиво развитие включва:

– „Проект за дивата природа“ за „защита на местообитанията и коридорите за диви животни“. Това може да звучи привлекателно, като се има предвид, че толкова много видове умират поради безотговорното развитие на човека и унищожаването на естественото местообитание. Въпреки това, крайната цел на това е да се заличат всички признаци на човешка дейност (къщи, пътища, камиони и др.) oт дивите зони, така че в крайна сметка хората да бъдат изтласкани от зоните на дивата природа. Този проект позволява домовете и земята на хората да бъдат законно конфискувани в името на опазването.

Обърнете внимание, че нищо относно корпоративното замърсяване, фракинг, въглища или ядрени отпадъци не се разглежда, нито липсата на избор, който хората биха имали над жилището си. Уверен съм, че има по-добри решения, които защитават дивата природа и правата на хората, като „тръстове“ за управление на екологични ресурси, които споделяме общо.

– Мониторинг на дейностите на всеки гражданин чрез „Интелигентен растеж“, федералния закон за истинската идентификация и инсталирането на „Умни измервателни апарати“ в домовете по целия свят за надзор и регулиране на потреблението на енергия. Привържениците на комунални услуги и Agenda 21 твърдят, че „интелигентните измервателни уреди“ ще направят използването на енергия по-видимо за потребителите в реално време и тези данни могат да бъдат използвани за намаляване на влиянието ни върху планетата.

Отново това може да звучи привлекателно за някои, но в действителност „умни измервателни уреди“ представляват опасност за нашето здраве (имат вредно излъчване); позволяват засилено наблюдение на нашите домове (всеки път, когато се използва електрическа крушка, уред или телевизор, тази информация се изпраща на вашата комунална компания – и може да бъде споделена с други компании и правителството); и всеки уред може да бъде изключен дистанционно.

Контрол на популацията. Отново някои хора могат да се съгласят, че има твърде много хора на планетата и че сегашният ни темп на растеж е неустойчив. Програма 21 обаче насърчава принудителната стерилизация и насилственото ограничаване на броя на децата в семейството. Изследванията показват, че населението се стабилизира естествено във връзка със средата си, когато има достатъчно образование, здраве и просперитет – всички те процъфтяват в наистина свободно общество на доброволно сдружаване – но се разпадат в тоталитарните полицейски държави. С наближаването и приближаването на тиранията нашето образование, здраве и просперитет намаляха. Повече тирания не е отговорът.

– Приемането на Common Core Standards (CCS) (Общото ни начало …) в държавните училища. Посочената цел е да направят децата „равни“ чрез национализиране на стандартите, за които поддръжниците казват, че ще намалят „разликата в постиженията“. На практика това позволява на най-ниския общ знаменател в национален мащаб да определи стандарта на местно ниво – по същество социалистически модел на гражданство.

Програма 21 се стреми да направи тези политики задължителни.

Вие и вашето семейство може да бъдете принудени да финансирате Програма 21 чрез данъчно облагане, подобно на много други хора, а тези пари ще бъдат използвани за прилагане на екологичните разпоредби, които нарушават вашите права.

През 1976 г. Римският клуб излезе с идеята да контролира живота на хората чрез екологични разпоредби. Кой не би бил съгласен с по-малко замърсяване, по-добро градско планиране и намаляване на въглеродните емисии? Това беше блестящ план, но с наистина зловещи мотиви.

Архитектите на плана се обединиха около концепциите в рамките на символа си “три Е”. Трите Е са: социална справедливост, просперираща икономика и качествена околна среда.
Звучи добре, нали?

Но те просто апелират към нашите нужда и желание да трансформираме нашия проблемен свят, като използват обичайната двойнствена реч на Оруел, точно както направиха с „No Child Left Behind“. „Няма дете, останало отзад“ апелира към желанието на хората училищата да вършат по-добра работа в образованието на децата и да бъдат уверени, че учителите вършат работата си. Но на практика NCLB всъщност е утежнена тестова система, която мери всяко дете и всяко училище, заради която много деца отпаднаха или са нежелани от училищата, които не желаят да приемат деца с ниски тестови резултати.

Какво всъщност може да означава „Три Е“ от Дневен ред 21, ако те просто го кажат направо?

  • Това, което изглежда имат предвид под „качествена околна среда“, е запазването на природните ресурси и девствените екосистеми за корпорациите и финансовия елит, като същевременно пречат на гражданите да могат да притежават и защитават собствените си имоти. Вместо това ще ги вкарат в градска среда и ще ги подредат един върху друг във високи сгради, независимо дали им харесва или не.
  • Идеята им за „просперираща икономика“ означава по-нататъшно централизиране на контрола върху парите и търговията, а не премахването на нашата фалшива, базирана на дълга парична система, управлявана от частни корпорация или насърчаването на истински, а не субсидиран, свободен пазар.
  • Тяхната версия на „социалния справедливост“ е да упълномощят правителството да отнема трудно спечелените пари на хората за преразпределение по собствена преценка, независимо от индивидуалните права.

Някои го наричат ​​„Преразпределение на богатството чрез кражба“.

Agenda 21